Решение № 713 от 13.04.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 713 гр. Пловдив, 13.04. 2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА при секретаря Р. П.и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА

МИХАЙЛОВА административно дело № 3727 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът, Г.Й.К., ЕГН : **********, с адрес ***, чрез пълномощника адвокат И. Б. М.,***, със съдебен адрес ***, офис 10 иска ответникът Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град

Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7 да бъде осъден да заплати сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 6471/2017 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконосъобразното наказателно постановление в обжалваната и отменена част, до окончателното й изплащане, както и сторените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.

Исковата претенция се основава на факта, че на Г.Й.К. е издадено Наказателно постановление/НП/ № 17-1030-003093 от 23.05.2017г., от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив, с което са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на 104Б,т.2 от Закона за движението по пътищата и ГЛОБА в размер на 1000 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на 5,ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата, което е обжалвано от К., в частта, относно наложените административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на 104Б,т.2 от Закона за движението по пътищата и е било отменено в тази част с Решение № 756/04.05.2018г. по АНД № 6471/2017 г. на Районен съд Пловдив - VIII нак. състав. Решението на ПРС не е обжалвано и е влязло в законна сила на 29.05.2018год. За да упражни правото си на защита, ищецът е ангажирал адвокат, за което е сключил Договор за правна защита и съдействие по АНД № 6471/2017 на Районен съд Пловдив. По този договор, К. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., представляващ размера на причинените му имуществени вреди.

С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

Ответникът – Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи счита предявения от ищеца иск за неоснователен и недоказан като оспорва същия както по основание така и по размер. Подробни съображения излага в отговора на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че исковата молба е неоснователна и не следва да бъде уважена.Алтернативно, ако се приеме за основателна исковата молба, се оспорва размера на обезщетението, който се предлага да бъде намален до минималния размер.

Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От данните по делото се установява, че на Г.Й.К. е издадено Наказателно постановление № 17-1030-003093 от 23.05.2017г., от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив, с което са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на 104Б,т.2 от Закона за движението по пътищата и ГЛОБА в размер на 1000 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на 5,ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата. Посоченото НП е обжалвано от К. ***, в частта, относно наложените административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на 104Б,т.2 от Закона за движението по пътищата, за което е образувано АНД № 6471 по описа за

2017 г. на същия съд (приложено по настоящото дело).

По това дело е постановено

Решение № 756/04.05.2018 г. (влязло в законна сила 29.05.2018г.), с което процесното НП е отменено в така обжалваната негова част. Пред ПРС К. е представляван от адв.И.М., въз основа на пълномощно от 26.06.2017г.

(приложено в оригинал на л.22,гръб от АНД №

6471/2017г.) и договор за правна защита и съдействие № 160423 от 26.06.2017г. (приложен в оригинал на л.22 от АНД № 6471/2017г.), като съответно е заплатил по него изцяло и в брой дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Съгласно установената съдебна практика подобно вписване в договора за правна помощ се счита за разписка за реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.дело № 6/2012г. на ОСГК на ВКС разрешение, че при вписан в договора начин на плащане „в брой“, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.

Истинността на въпросните документи не е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената им стойност, поради което и следва да бъдат ценени като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за правна защита и съдействие.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:

На първо място следва да бъде съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е задължително, и от което се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл.1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление/ЕФ/, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

На следващо място при разрешаване на настоящия административноправен спор следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Изложеното до тук съотнесено към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление/електронен фиш, каза се следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че Наказателно постановление № 17-1030-003093 от 23.05.2017г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив, в частта, с която са са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на 104Б,т.2 от Закона за движението по пътищата, е отменено по съответния ред в тази обжалвана част (с Решение № 756/04.05..2018г., постановено по АНД № 6471/2017 г. по описа на ПРС).

От материалите по приложеното АНД № 6471 по описа за 2017 г. на ПРС и според констатациите на решаващия съд изложени в отменителното решение, Наказателно постановление № 17-1030-003093 от 23.05.2017г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив, в частта, с която са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на 104Б,т.2 от Закона за движението по пътищата, е издадено в нарушение на закона и като такова се явява незаконосъобразно в тази му част. Решението на съда (№ 756/04.05.2018г.) е влязло в законна сила на 29.05.2018г., т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

Няма съмнение и спор, че от издаването на обсъждания противоправен акт в тази му част, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт в обжалваната и отменена част и настъпилата за лицето вреда. В този смисъл, както бе казано е Тълкувателно решение № 1 от

15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.