Решение № 700 от 12.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. Бургас, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20232120200789 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „А..... срещу Наказателно постановление № 001338 от 16.01.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 64, т. 3 от Закона за защита на потребителите, на основание чл. 209 от същия закон е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.

Излагат се твърдения, че при издаването му е нарушен материалният и процесуалният закон. Поддържа, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато нарушение на нормите на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като не се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които се твърди, че е било извършено.Сочи, че липсва индивидуализация на стоките, които са били с намалени цени, поради което правото на защита на жалбоподателя е било нарушено. Посочва, че в брошурата и в сайта на търговеца промоцията на стоките е била обявена, като старата цена е зачертана и е посочена новата цена след изчисляване на намалението. Поддържа, че потребителите не са били увредени, напротив, за всички артикули е било обявено намаление от 18% и предвид обявената цена за потребителя не е била налице неяснота по отношение на намалената цена. Счита, че дори да се приеме, че има извършено нарушение, то случаят е маловажен и приложение да намери чл. 28 ЗАНН. С тези доводи моли НП да бъде отменено. Жалбоподателят, редовно уведомен, представлява се от адв. А. Н.. Поддържа 1 жалбата и претендира присъждане на деловодни разноски. В представени по делото писмени бележки доразвива изложените в жалбата доводи.

АНО – Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите чрез процесуалния си представител юрисконсулт ... оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Счита нарушението за безспорно доказано. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 16.11.2022 г. свидетелката В. Л. на длъжност старши инспектор в КЗП РД – Бургас извършила проверка на магазин за мебели ... находящ се в гр. Бургас, ул. „.... стопанисван от жалбоподателя. Свидетелката констатирала, че на входа на обекта имало поставен рекламен транспарант, съдържащ следния текст – „ Bla-Bla-Black Shopping Week 18% за всички стоки, плюс -10% ваучер за бъдещи покупки“, като срокът на намалението бил от 16.11.2022г. до 27.11.2022г. След извършен обстоен оглед на предлаганите стоки в търговския обект, свидетелката Л. констатирала, че във връзка с обявеното от търговеца намаление на всички артикули в обекта, на поставените от него етикети имало посочена само една цена, като не е била поставена новата цена след намалението. При извършване на проверката била извършена контролна покупка, като новата намалена цена на закупените артикули се установила на касата при заплащане на цената.

При така установеното при проверката, свидетелката Л. съставила на 24.11.2022 г. срещу жалбоподателя АУАН, а впоследствие на 16.01.2023 г. е било издадено и обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.Показанията на свидетелката Л. са обективни, логични и безпротиворечиви, поради което съдът напълно им дава вяра. Показанията на свидетелката Л. изцяло се подкрепят от приложените в преписката писмени доказателства.

По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

2

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. О бжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (Заповед № 7/06.01.2023 г., Заповед № 1226 ЛС/29.12.2015 г. и двете на председателя на Комисия за защита на потребителите) в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Процесното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено са описани в пълна степен както в АУАН, така и в НП. В тази връзка съдът не споделя поддържаното възражение за допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Недвусмислено и ясно е отразено както в обстоятелствената част на АУАН, така и на НП, че при обявено процентно намаление на артикулите в проверявания обект (магазин ....“ в гр.

Бургас), не е била отразена новата намалена цена на етикетите на стоките, а само старата цена и процентът на намаление. Съдът намира за неоснователно и възражението, че поради липса на индивидуализиране на артикулите, правото на защита на жалбоподателя е било нарушено, тъй като не е разбрал за кои стоки му се вменява, че не е била посочена намалената цена. От разпита на свидетелката Л. се установява, че намалението се е отнасяло за всички стоки, като това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. На следващо място в показанията си свидетелката Л. излага твърдения, че се е извършил от нея оглед на артикулите в магазина, при който е била констатирана липсата на обозначена нова намалена цена на стоките. Отделно от това свидетелката споделя, че преди проверката, в предходен ден е посетила магазина като клиент и при зададен въпрос към служител за конкретна стока с отбелязаното процесно намаление за цената на стоката, служителят на магазина е отговорил, че цената се определя на касата при заплащането й. Следователно може да се направи категоричен извод, че намалението е обхващало всички стоки в магазина. При така установеното и предвид обема на предлаганите в магазина стоки, обективно невъзможно се явява според съда, при извършване на проверката и при съставяне на съответните документи в хода на производството (констативен протокол, АУАН и НП), в тях да се индивидуализират всички изложени за продажба стоки в магазин „..... Ето защо според настоящата съдебна инстанция, правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено и същият е бил наясно с вмененото му от фактическа страна нарушение на Закона за защита на потребителите.

В случая се касае за извършено нарушение по чл. 64, т. 3 от Закона за защита на потребителите. В чл. 64 от Закона за потребителите законодателят е регламентирал три начина за съобщаване на намаление на цените, като съгласно чл. 64, т. 3 намалението може да се съобщи чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до предишната цена, която е зачертана.

От събраните по делото доказателства и в частност от показанията на свидетелката Л., която е извършила проверка на място в търговския обект се установява, че пред магазина е имало поставено рекламно табло за процентно намаление на всички стоки, изложени за продажба. След като жалбоподателят в качеството си на търговец е предвидил процентно 3 намаление на стоките, в негова тежест е било да съобрази правилото на чл. 64, т. 3 от Закона за защита на потребителите и да съобщи на клиентите намалението на цените по предвидения в разпоредбата начин. От показанията на свидетелката Л. обаче се установява, че жалбоподателят не е съобразил посочената норма и върху етикетите на артикулите е било отразено единствено старата цена и процентното намаление, без да се посочва новата намалена цена. Като защитна теза процесуалният представител на жалбоподателя поддържа, че новата цена е била отразена в рекламната брошура и на сайта на магазина, което е било достъпно за клиентите, поради което следва да се приеме, че е бил спазен чл. 64, т. 3 от Закона за защита на потребителите. Съдът не споделя това становище на жалбоподателя, тъй като безспорно за да се гарантира защитата на потребителите, законодателят е предвидил да се съобщава обявено намаление на цените непосредствено при тяхната продажба. В случая процесното намаление е било обявено за артикули, които са били изложени за продажба в търговския обект – магазин „...“ и по тази причина правилно АНО е приел, че правилото на чл. 64, т. 3 от Закона за защита на потребителите следва да се изпълни от жалбоподателя в магазина, в който се продават намалените стоки. Както се установи от фактическа страна жалбоподателят не е обявил новата намалена цена до старата такава, а само е било отразено процентното намаление на цените. Ето защо безспорно следва извод за осъществен от жалбоподателя състав на нарушение по чл. 64, т. 3 от Закона за защита на потребителите, като не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“, тъй като конкретният случай не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

За извършеното нарушение по чл. 64, т. 3 от Закона за защита на потребителите в разпоредбата на чл. 209 от същия закон, се предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. за едноличните търговци и юридическите лица. Правилно АНО е приложил посочената санкционната норма като относима и на дружеството- жалбоподател е била наложена санкция в минимален размер от 500 лева. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът достигна до извод за неоснователност на подадената жалба. В производството представителят на АНО претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Предвид фактическата и 4 правна сложност на делото за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 001338 от 16.01.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което на .... за нарушение на чл. 64, т. 3 от Закона за защита на потребителите на основание чл. 209 от същия закон е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА „.... да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.