Определение № 1973 от 15.07.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 1973

Окръжен съд – Варна

08.07.2020 г.

Град Варна

V състав

На 08.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Иванка Д. Дрингова

Златина И. Кавърджикова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20203100501523 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 30843/26.05.2020г. на Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Б. Й. , срещу решение № 1194 от 06.03.2020г., постановено по гр.дело № 18058/2019г. на Варненския районен съд, 34-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на К. Н. К. , ЕГН ********** от гр. Долни Чифлик, ул.

„Демокрация“ № 12 сумата от 1356.50 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 202 часа за периода от 01.01.2017г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението , на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 169.68 лева, представляваща обезщетение за забава, начислена считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 30.10.2019г ., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на решението, като поставено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът излага, че с въззиваемия са обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС липсва непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за работното време, почивките и отпуските и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата няма изрична разпоредба за приложението им по отношение на държавни служители, назначени по ЗМВР, каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в законодателството. Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция. В условията на евентуалност моли за отхвърляне частично на иска за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер на 249,18 лв. /сбор от дължимата сума за първо и второто тримесечие на 2018г. – 115,94 лв. и 134,24 лв, съгласно заключението на вещото лице по ССЕ/, поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на нощен към дневен труд. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата.

Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 30843/26.05.2020г. на Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Б. Й. , срещу решение № 1194 от 06.03.2020г., постановено по гр.дело № 18058/2019г. на Варненския районен съд, 34-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на К. Н. К. , ЕГН ********** от гр. Долни Чифлик, ул. „Демокрация“ № 12 сумата от 1356.50 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 202 часа за периода от 01.01.2017г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 169.68 лева, представляваща обезщетение за забава, начислена считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 30.10.2019г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1523/2020г. на ВОС за 29.09.2020г. от 14,00ч., за която дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3