Решение № 233 от 22.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. София , 16.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000503020 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 2721 от 30.04.2020г., постановено по гр.дело № 16311/2017г. на Софийския градски съд, ГО, 11 състав, ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е осъдено, на основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД, да плати на М. И. Д. сумата 90 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 06.03.2016г., в следствие противоправното поведение на М. Л. В.-водач на „Фалксваген Голф” с рег. № ***, изразяващи се в болки и страдания от настъпили контузия на главата; тежка увреда на мозъка; травматична субарохноидна хеморагия; контузия на десния бял дроб; десностранен хемоторакс; счупване на Х и ХІ ребра в дясно; разкъсно-контузна рана на главата; счупване на втората и третата предходилни кости и фрактура на първата фаланга на палеца на лявото стъпало, както и преживян стрес, ведно с лихва за забава, считано от датата на деликта-06.03.2016г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 90 000 лева до до пълния предявен размер 150 000 лева; на основание чл. 78, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв, ЗАД „ОЗК Застраховане” АД е осъдено да плати на адв. Я. С. сумата 2 718 лева-адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената частта от исковете; на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е осъдено да плати по сметка на СГС държавна такса в размер 3 600 лева и сумата 80 лева -разноски за депозити за вещи лица; на основание чл. 78, ал.3 ГПК, М. И. Д. е осъдена да плати на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД разноски по делото в размер 542 лева.

Въззивна жалба срещу решението на СГС в осъдителната част е подадена от 1

ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, чрез пълномощника юрк.Д. Д.. Жалбоподателят сочи, че определеното от съда обезщетение е силно завишено по размер и не отговаря на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Смята, че необосновано и неправилно съдът е приел, че пострадалата не е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Сочи, че по делото са събрани категорични доказателства, че по време на инцидента ищцата е пътувала без поставен предпазен колан, поради което, на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД, обезщетението следва да бъде намалено. Оспорва извода на съда, че лихвата за забава следва да се присъди от датата на деликта. Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени или евентуално да бъде намалено присъденото обезщетение, като съобрази и приноса на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат. Претендират се и разноски.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от М. И. Д., чрез пълномощника адв.

Я. С., срещу решението на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените искове. Жалбоподателката твърди, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил в достатъчна степен вида, характера и броя на причинените увреждания; продължителността на лечебния и възстановителен период и трайните последици от травмите за пострадалата. Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер. Претендира и разноски по делото.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба от М. И. Д., с която против ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД са предявени искове с правно основание чл.

226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, в размер 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 06.03.2016г. на път І-3 (Бяла-Ботевград) на км 76+474 е настъпило ПТП с участието на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ***, управляван от М. Л. В. и л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ***, управляван от М.

С. Н., при което на пътувалата на предната дясна седалка в лекия автомобил, управляван от Н., М.Д. са причинени телесни увреждания. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента има водачът В., който поради неспазване на необходимата дистанция удря движещия се пред него л.а. „Фолксваген Голф”, управляван от Н., вследствие на което автомобилът на Н. излиза от пътното платно и се удря в крайпътно дърво. Сочи се, че водачът В. е признат за виновен за настъпване на ПТП с влязла в сила присъда.

Ищцата твърди, че вследствие на ПТП е получила контузия на главата, 2 тежкостепенно мозъчно сътресение, контузия на десния бял дроб, десностранен хемоторакс, счупване на 10-то и 11-то ребра, разкъсно-контузна рана на главата, счупване на главичките на втори и трети леви стъпални кости и раздробяващо счупване на първата фаланга на палеца на левия крак. Твърди, че непосредствено след ПТП състоянието й било изключително тежко-изпаднала в кома и била интубирана. Поддържа, че престояла в болница от 06.03.2016г. до 21.03.2016г. , а след изписването била на домашно лечение с ползване на отпуск за неработоспособност до 30.12.2016г.. Сочи, че с решение на ТЕЛК й е призната временна неработоспособност за периода от 04.01.2017г. до 29.12.2017 г.

Поддържа, че заради причинените увреждания изпитвала силни болки и страдания, били й причинени неудобства в битов план, включително изпаднала в невъзможност да полага грижи за детето си, което също пострадало при процесното ПТП.

В исковата молба се твърди, че към 06.03.2016г. за л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № *** е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество, като на 02.05.2017г. пострадалата сезирала същото с искане да й бъде изплатено обезщетение за причинените при ПТП вреди. Поддържа се, с писмо от 23.06.2017г. дружеството определило обезщетение в размер 6 000 лева, което според ищцата е крайно недостатъчно да репарира причинените вреди. Смята, че справедливият размер на дължимото й се обезщетение е в размер 150 000 лева, поради което иска ответникът да бъде осъден да й заплати тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното плащане, както и разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане” АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП за л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ***, като твърди, че собственик на застрахованото имущество е друго лице, а не водачът В.. Оспорва твърдението, че вина за настъпването на инцидента има единствено водачът В., като твърди, че ПТП е причинено и в следствие противоправното поведение на водача на другия автомобил. Смята, че претендираното обезщетение е силно завишено по размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди, че същата е била без поставен предпазен колан. Оспорва акцесорната претеннция за присъждане на законна лихва върху обезщетението и началния момент, от който се претендира.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 06.03.2016г. около 7,40 часа на път I-3 е настъпило ПТП с участието на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ***, управляван от М. С. Н. и л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ***, управляван от М. Л. В., при което на М.Д.-пътувала на предната дясна седалка в автомобила, управляван от Н., са причинени телесни увреждания.

Установява се, че с влязла в сила на 06.01.2017г. присъда, постановена по 3 нохд № 2603/2016г. на Районен съд - Плевен, М. Л. В. е признат за виновен в това, че на 06.03.2016г., на път І-ІІІ, Бяла – Ботевград, км 76+474, в близост до Авиоотряд над с. Гривица, обл. Плевен, при л.а.„Фолксваген Голф“ с рег № ***, нарушил правилата за движение - чл.5, ал.1, пр.1 ЗДвП, чл.20, ал. 1 ЗДвП, и чл.21, ал.1 ЗДвП, като управлявал МПС със скорост 133 км/час и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лица. В присъдата е посочено, че на пострадалата М.Д. е причинена контузия на главата, контузия на мозъка с излив на кръв под меката мозъчна покривка, изпаднала в коматозно състояние, контузия на белите дробове и счупване на основата на първата костица на палеца на левия крак и главичките на втора и трета ходили кости, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затруднено движение на левия крак.

Обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент също не са спорни пред тази съдебна инстанция. От приетите в производството писмени доказателства-констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, материалите от приложеното нохд № 2603/2016г. по описа на РС-Плевен; от събраните гласни доказателства – показанията на водача В. и от заключението на първата КСМАТЕ, изготвено от вещите лица доц.д-р инж. А. А. и д-р Р. Х.-съдебен лекар, САС намира за установен следния механизъм на ПТП: на 06.03.2016г. около 7,40 часа по първокласен път I-3 в посока от гр.Русе към гр.София с около 94 км/час се движи в дясна пътна лента л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ***, управляван от М. С. Н..

В същото време, зад този автомобил в същата посока и в същата пътна лента се движи с около 124 км/час л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ***, управляван от М.

Л. В.. В района на национална радиостанция до с.Гривица водачът В. предприема изпреварване на движещия се пред него л.а. Фолксваген с русенска регистрация, но поради закъснение на завиването на ляво, удря със своята предна дясна част движещия се пред него автомобил в областта на задна му лява част. В следствие на удара, поради ексцентрицитета на ударния импулс, удареният автомобил се отклонил в дясно и навлиза с десните си колела върху банкета, като водачът найвероятно е направил опит да го отклони в ляво, но поради попадане на страничните колела върху затревения десен банкет, настъпило странично занасяне и неконтролирано сложно транслационно и ротационно движение, довело до преминаване на автомобила по диагонал наляво по цялото пътно платно, след което последвал удар в крайпътно дърво с предната си част, в следствие на което тази част от автомобила е напълно разрушена. Вещите лица са посочили, че пътуващите в автомобила с русенска регистрация са получили най-тежките си увреждания в следствие на втория удар, при който телата им са политнали напред и надясно.

В първоинстанционното производство е представена многобройна медицинска документация, въз основа на която е изготвена СМЕ от вещото лице д-р Р. Х.-съдебен лекар. Вещото лице е установило, че в следствие на ПТП от 06.03.2016г. ищцата е получила: контузия на главата; тежка увреда на мозъка; травматична субарохноидна хеморагия; контузия на десния бял дроб; десностранен хемоторакс; счупване на Х и ХІ ребра в дясно; разкъсно-контузна рана на главата; счупване на втората и третата предходилни кости и фрактура на първата фаланга на палеца на лявото стъпало. Вещото лице е обяснило, че 4 контузията на главата причинява страдание и при нормално протичане на оздравителния процес, последиците отзвучават за около седмица, като са възможни болки, обичайни за меконътанните увреждания на главата. Посочило е, че мозъчното сътресение с изпадане в безсъзнателно състояние причинява разстройство на здравето временно опасно за живота и при нормално протичане на оздравителния процед последиците отзвучават за около 3-4 седмици, като е възможно да се развие в т.н. посткомоционен синдром, изразяващ се в главоболие, отпадналост, лесна уморяемост. Установило е от данните по делото, че при ищцата тази симптоматика е продължила няколко месеца. Вещото лице е обяснило, че мозъчната контузия представлява разстройство на здравето временно опасно за живота, като при този вид травма е налице огнищно увреждане на мозъчната тъкан. Посочило е, че при нормално протичане на оздравителния процес последствията отзвучават за около 1 – 1,5 месеца, но е възможно да се развият и късни прояви на травмата, като травмената церебрастения, изразяваща се в психични смущения, неврологична симптоматика, вегетативно-вазомоторни смущения, които е възможно да траят месеци, години, а понякога и цял живот.