Решение № 1 от 05.01.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Велико Търново , 05.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА

Секретар:

ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000316 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирана въззивна жалба от И. С. Т. – синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност срещу Решение № 114/ 22.07.2020 г. по Т.д. № 257/ 2019 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът е отхвърлил предявените от него при условията на евентуалност против „Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност, Ф. Д. Ф. и В. С. М. искове – първият с правно основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, а втория с правно основание чл.135 ЗЗД, за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на договор за покупко-продажба с НА № 198, том 1, рег. № 15143, дело 833/ 02.12.2016 г., както и обусловеният от изхода по тези два иска иск по чл.649 ал.2 ТЗ вр. чл.108 ЗС срещу ответниците Ф. Д. Ф. и В. С. М. за връщане на недвижимия имот – предмет на договора. Счита постановения акт за неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изводът на съда за липса на увреждане от атакуваната сделка бил неправилен, защото сделката следвало да бъде преценявана в контекста на откритото производство по несъстоятелност: Касата прехвърлила свой недвижим имот при условията на даване вместо изпълнение на основание чл.65 ЗЗД с цел погасяване на вземане на приобретателя към прехвърлителя, при което пасивът на бъдещата конкурсна маса се намалил без в патримониума на Касата да е постъпила 1 насрещна парична или имуществена престация. Сделката била сключена между свързани лица – член-кооператорът – приобретател по атакуваната сделка участвал във формирането, управлението и увеличаването на капитала на Кооперацията – прехвърлител на имущественото благо, както и в управлението й, което покривало хипотезата на § 1 ал.2 от ДР на ТЗ. Според него свързаността между страните по сделката е водещ елемент от фактическия състав на чл.647 ал.1 т.6 ТЗ и обуславя увреждането, като законът не изисква знание на ответника относно това обстоятелство.

Сочи, че увреждащата сделка или действие със свързано лице косвено проявява и преферентен ефект по смисъла на чл.646 ТЗ, защото в перспектива нарушава нормативно установения в чл.722 ТЗ ред за удовлетворяване на кредиторите. Ако имотът бил съхранен в масата, ответникът нямало да се удовлетвори изцяло за вземането си, а като хирографарен кредитор щял да се конкурира с всички останали кредитори и получи удовлетворение по съразмерност. По отношение на Павловия иск се позовава на съдебна практика, която отдава предпочитания на интереса на кредиторите и приема, че доколкото цялото имущество на длъжника обезпечава кредитора и той има право да избере от кое благо да се удовлетвори, всяко имуществено разпореждане, извършено от длъжника, без значение дали е възмездно, има увреждащо интересите му действие. Счита, че знанието за увреждане у ответника Ф. се презумира съгласно разпоредбата на чл. 649, ал. 4 ТЗ, тъй като той е свързано с несъстоятелния длъжник лице. Дори и да не се възприеме тезата за наличие на свързаност, обуславяща приложението на оборимата презумпция за знание, знанието безспорно се установявало от съдържанието на протоколите от проведените ОС, в които се обсъждало финансовото състояние на Кооперацията и именно опасността от фалит мотивирала част от член-кооператорите, сред които и Ф., да потърсят възстановяване на вложените от тях средства. Относно иска по чл.108 ЗС счита решението за недопустимо, тъй като този иск бил предявен при условията на евентуалност от уважаването на някой от другите два иска и след като те били отхвърлени, не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на този иск. В тази част моли решението да бъде обезсилено, а в останалата му част – отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да уважи някой от двата отменителни иска за обявяване на атакуваната сделка за недействителна и да осъди ответниците Ф.

Д. Ф. и В. С. М. да предадат владението на недвижимия имот – предмет на договора.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК са подадени отговори от „Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност, от Ф. Д. Ф. и В. С. М., в които те заемат становище за неоснователност на жалбата. Излагат, че жалбоподателят преднамерено смесва хипотезите на чл.646 и чл.647 ТЗ, като изложените от него в исковата му молба твърдения били за нарушаване на реда за удовлетворяване на кредиторите, което сочело квалификация на претенцията му по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, т.е. преферентен иск, срокът за предявяване на който обаче бил изтекъл към датата на предявяване на иска 2 по делото. Правилно било приетото от съда, че по делото не се доказало увреждане на кредиторите, защото се признавало, че купувачът по сделката има ликвидно и изискуемо вземане от Касата, което тя е погасила, като при това липсва нееквивалентност на насрещните престации. Ответниците Ф. Д. Ф. и В. С. М. считат, че решението по ревандикационния иск е допустимо, защото този иск е съединен кумулативно с другите два, а не евентуално, при което съдът дължи произнасяне по него. Съдът постановил акта си при правилно приложение на материалния закон.

Процесната сделка не увреждала масата, неоснователно било твърдението за наличие на свързаност между страните по нея и тя била сключена въз основа на решения на ОС на Кооперацията. Молят обжалваният акт да бъде потвърден. Ответниците Ф. Д. Ф. и В. С. М. претендират разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Съдът намира, че решението по иска с правно основание чл.649 ал.2 ТЗ вр. чл.34 ЗЗД /съдът неправилно е привързал същия към разпоредбата на чл.108 ЗС, тъй като изложените в исковата молба твърдения не обуславят такава квалификация/ е процесуално допустимо и оплакванията на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Искът за връщане на даденото по разпоредителна сделка, призната за нищожна или недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелния търговец, попада в приложното поле на чл.649 ал.2 ТЗ, която норма легитимира синдика да предявява и осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, обусловени от исковете по чл.649 ал.1 ТЗ, сред които са и исковете по чл.647 ТЗ и чл.135 ЗЗД. Безспорно изходът на иска за връщане на даденото пряко зависи от изхода на обуславящия го иск относно действителността на съответната сделка, извършена от длъжника. Съотношението главен и евентуален иск предполага разглеждане на евентуалния иск само в случай на неоснователност на главния иск, а в случая основателността на осъдителния иск за попълване масата на несъстоятелността е обусловена от основателността на единия от двата отменителни иска, както правилно счита синдикът с оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата му молба.

Съдът законосъобразно е приел, че исковете са съединени кумулативно, което следва и от петитума на исковата молба. Ако бъдат споделени твърденията на синдика, че съединяването на исковете е в условията на евентуалност, то доколкото разглеждането на иска по чл.649 ал.2 ТЗ вр. чл.34 ЗЗД щеше да бъде обусловено от отхвърлянето на 3 отменителните искове, то произнасянето на съда по иска отново би било допустимо предвид изхода на спора по тези отменителни искове.

Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, становището на ответниците и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Пред Окръжен съд – Русе е предявен иск от И. С. Т. в качеството му на постоянен синдик на Кредитно – спестовна кооперация /КСК/ „Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност против КСК, Ф. Д. Ф. и В. С. М. за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сключената между ответниците с НА № 198, том 1, рег. № 15143, дело 833/ 02.12.2016 г. сделка – договор за продажба на недвижим имот. Исковата претенция се основава на твърденията, че сделката е сключена между свързани лица по смисъла на § 1 ал.2 от ДР на ТЗ в двугодишен период преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ и уврежда кредиторите. Увреждането според ищеца се изразява в това, че с отчуждаването на имуществото се намалява съдържанието на масата на несъстоятелността, респ. същото не може да бъде осребрено в производството и получената от реализацията му сума да бъде разпределена между кредиторите по реда на чл. 722 ТЗ, като член-кооператорите с по-големи вземания от КСК в това число и ответникът Ф. са имали възможност да бъдат изцяло удовлетворени за вземанията си чрез получаване на собственост, а останалите се конкурират помежду си и ще получат съразмерно удовлетворяване на вземанията си едва до 10 % от размера им. При уважаване на иска е претендирано осъждане на ответниците Ф.и за връщане на имота.

Ответникът КСК оспорва исковете по съображения, че не е налице увреждане, като сделката е сключена по пазарна цена към датата на сключването й, налице е еквивалентна имуществена размяна и макар от масата на несъстоятелността да е излязло едно имущество, това е довело и до намаляване задълженията на Кооперацията в резултат на извършеното прихващане на цената на имота с вземането на купувача за размера на допълнителните му членски вноски. Оспорва и становището на ищеца, че страните по сделката са свързани лица. Ответниците Ф. Д. Ф. и В. С. М. също считат исковете за неоснователни поради липса на увреждане. Излагат, че въз основа на взето решение на ОС на Кооперацията са извършени множество сделки с недвижими имоти в това число и процесната, като всеки един от член – кооператорите е имал възможност да избере този начин да се удовлетвори за вземането си. Считат, че ищецът допуска смесване на хипотезите на исковете по чл.646 и чл.647 ТЗ. Оспорва се твърдението за свързаност на страните. Предявен е при евентуалност от уважаване на исковата претенция насрещен иск за стойността на направените в имота множество подобрения.

4

С обжалваното решение ОС – Русе е приел, че по делото не е доказано наличието на увреждане по смисъла на чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, съответно и по иска по чл.135 ал.1 ЗЗД, защото едновременно с намаляването активите на КСК е намалял и пасивът, при което не може да се счита накърнено общото удовлетворяване на кредиторите. Приел е, че не е налице изискуемата се от чл.647 ал.1 т.6 ТЗ свързаност между КСК и ответника Ф., нито изискуемото от чл.135 ЗЗД намерение на страните по сделката да увредят кредиторите, доколкото сделката е сключена преди възникване на основанието за универсална конкуренция.

От събраните по делото доказателства се установява следното: На 23.07.2016 г. е проведено извънредно ОС на КСК, за което е съставен протокол № 32/23.07.2016 г. и видно от същия, са приети отчет за първото шестмесечие на 2016 г. на КСК, проект за структурата на активите и задълженията на Кооперацията към 30.06.2016 г., както и проект за бъдещата й дейност от гледна точка удовлетворяване на задълженията на база реализация на активите. Прието е решение, след постъпване от продажба на активите на Кооперацията, в това число на недвижими имоти, на сума, представляваща 10 % от общия размер на задълженията по допълнителни вноски, да се осъществи съразмерно изплащане на допълнителните вноски във ВСК на всички членове на части от 10 %. Взето е решение член-кооператорите, които писмено заявят в офиса на Кооперацията, че желаят да приемат вместо плащане недвижим имот, притежаван от Кооперацията, по пазарна цена съгласно оценка, изготвена от независим лицензиран оценител, да извършат това чрез прихващане на вземането си от Кооперацията. Прието е 5-членна комисия, избрана от ОС, да извършва мониторинг на решенията на УС при осъществяване на двата способа за удовлетворяване вземанията на членкооператорите. Не е спорно и това се установява от представеното извлечение от книгата на кооператорите към 02.12.2016 г., че Ф. Д. Ф. е член-кооператор на КСК – вписан под № 5955 и че същият е имал вземане от КСК за изплащане на срочни допълнителни парични вноски, които са предвидени като източник на средства в чл.27 от Устава на Кооперацията. В Устава е посочено, че тези вноски не се отразяват на дяловите вноски на член-кооператорите и срокът за връщането им се урежда с правилник за устройството и дейността на ВСК – чл. 28 от Устава. От съдържанието на протокола от ОС става ясно, че вземанията на член-кооператорите за направените от тях допълнителни парични вноски са били изискуеми към датата на ОС – 23.07.2016 г.