Определение № 4358 от 02.10.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 3373/2024
- Вид
- Определение № 4358
- Подписан
- 02.10.2024
- В сила
- 02.10.2024
- Състав
- Илияна Папазова, Майя Русева, Джулиана Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.304 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.304 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.306 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- чл.123 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4358 гр. София, 02.10.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Илияна Папазова
Членове:
Майя Русева
Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Частно касационно гражданско дело № 20248003103373 по описа за 2024 година
Производството е по чл.123 ГПК.
С определение №.21120/21.05.24 по г.д.№.28876/24 на СРС, 155 състав, производството по делото е прекратено и то е изпратено по компетентност на Председателя на СРС. Посочено е, че съдът е сезиран с искане за налагане на основание чл.304 ал.1 АПК на наказание на длъжностно лице за неизпълнение на служебно задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт; съобразно чл.306 ал.2 АПК във връзка с чл.304 АПК наказанията се налагат с разпореждане на Председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице; при това положение съдия, който не е овластен от Председателя на съда, не е компетентен да разгледа искането и то следва да се изпрати по компетентност на Председателя на СРС.
С определение №.23123/4.06.24 Председателят на СРС, предвид разпоредбата на чл.304 АПК, е оправомощил определения на случаен принцип докладчик съдия Петя Стоянова /Председател на 155 състав на СРС/ да се произнесе по искането за налагане на наказание по чл.306 ал.2 АПК, по което е образувано г.д.№.28876/24 по описа на СРС.
С определение №.343066/23.08.24 по г.д.№.28876/24 Председателят на 155с. на СРС съдия Петя Стоянова е повдигнала пред ВКС препирня за подсъдност. Изложила е мотиви, че веднъж вече е намерила, че не е компетентна по спора, изпратила го е по компетентност на Председателя на СРС и ако той счита, че не е компетентен, трябва да повдигне спор за подсъдност, а не да й възлага работата. Отразила е, че терминът „оправомощаване“ в чл.304 АПК следва да се тълкува като упълномощаване, което трябва да предхожда определени действия, вкл. разпределението на делото на случаен принцип; Председателят на съда е следвало да издаде заповед, с която да определи заместник, който да изпълнява правомощията на замествания в пълен обем като действа от негово име /а не да постанови 1 определение/; самото възлагане би трябвало да се извърши когато по отношение на титуляра е налице обективна невъзможност за изпълнение /а в случая липсват данни за такава/.
Посочила е, че доколкото не е спазена формата, с която трябва да се извърши допустимото от закона овластяване, нарушена е процедурата по същото /то може да бъде единствено спрямо заместниците на Председателя, какъвто Председателят на 155с. не е/, то следва да е извършено по време, предхождащо самото разпределение на делото – което и не трябва да се извършва между всички съдии /а само между Председателя и неговите заместници, които могат да бъда овластени по смисъла на закона/, произнасяне от Председателя на 155 състав на СРС би довело до невалиден съдебен акт. Поради това се повдига спор за подсъдност между Председателя на СРС и Председателя на 155 състав на СРС на основание чл.122 и чл.123 ГПК пред ВКС.
ВКС, състав на ІІІ ГО, намира, че не са налице предпоставките на чл.122 и чл.123 ГПК за произнасяне по реда на тези разпоредби.
Същите предпоставят спор за подсъдност между съдилища /а не между съдии в един и същи съд – каквито на практика са Председателят на съда и редовите съдии в същия Председатели на съответните състави в него/, респективно непосредствено постановени последователни актове на две съдебни инстанции, които имат противоположно становище относно това на коя от тях спорът е подсъден – какъвто не е разглеждания случай. При тези обстоятелства, поради липса на визираните в чл.122 и чл.123 ГПК хипотези, обосноваващи произнасяне на състав на ВКС, настоящото производство следва да бъде прекратено поради липса на предмет, а делото-върнато на изпратилия го на ВКС състав на СРС.
С оглед на изложените съображения, ВКС, състав на ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото и ВРЪЩА същото на СРС, 155 състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2