Определение № 18 от 09.01.2020, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №18 гр. Варна, 09.01.2020г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНА ДЖАМБАЗОВА МАРИЯ МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 641/19г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Ж.С.М. *** чрез адв. П. Х. ***, против определение № 3294/13.11.19г., постановено по гр.д. № 1392/19г. на ВОС, в частите му, с които производството по делото е било частично прекратено по отношение на предявения иск с правно основание по чл.

108 от ЗС в неговата установителна част за имот с идентификатор № ***, на осн. чл. 130 от ГПК, както и в частта му, с която делото е било изпратено за разглеждане в останалата му част по подсъдност на РС-Варна. Счита се, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че предявеният по делото иск е за установяване на правото на собственост на ищеца върху цялата сграда /а не само за първия етаж от сградата/, с твърдението, че правото му на собственост върху жилището на първия етаж влече след себе си права върху останалата част от сградата, която е неделима част от това жилище, на осн. чл. 98 от ЗС и искът е за целия неделим обект. Сочи се още, че съобразно наведените в исковата молба твърдения, по делото следва да се установи нищожността на извършената през 1985г. делба, след която праводателите на ищеца са владяли обект, който е отговарял на изискванията за самостоятелен такъв /жилището на първия етаж/ и поради това са го придобили по давност, а по силата на чл. 98 от ЗС са станали и собственици на прилежащите помещения към този обект – таванските и избените помещения в сградата, които не са могли да се обособят като самостоятелни обекти. Жалбоподателят счита, че не би бил постигнат резултата на установяване на правото му на собственост върху таванските и избените помещения ако се предяви установителен иск само за същите и без да се предяви установителен иск за цялата сграда. По отношение на предаване на владението само върху спорните помещения, то се счита, че това е въпрос по съществото на спора и не е свързан с интереса на ищеца да докаже, че единственият самостоятелен обект на собственост е сградата в цялост, а не само отделни нейни части. Поради това се претендира обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените с исковата молба искове.

В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна Б.И.Т..

Съдът намира, че подадената частна жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, редовна е, подадена е от страна с правен интерес от обжалването на самостоятелно обжалваем съдебен акт и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт. За да се произнесе по съществото ѝ съдът съобрази следното:

Производството пред ВОС е образувано по подадената на 25.07.19г. от Ж.С.М. против Б.И.Т. искова молба, с която ищецът е твърдял, че по силата на две постановления за възлагане на недвижим имот /от 23.04.18г., влязло в сила на на 31.08.18г. и от 17.12.18г., влязло в сила на 22.03.19г./, постановени по изп.д. № 20168080401047 по описа на ЧСИ З. Д., гр. Варна, е закупил на публична продан и станал собственик на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, кв. „Св. Никола“, с площ от 434 кв.м., стар идентификатор ***, и номер по предходен план – кв. 59, парцел Х-923, ведно с построената в поземления имот жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.

Варна, с последно изменение със Заповед № 18-4106-22.05.18г. на Началника на СГКК-Варна, със застроена площ от 86.60 кв.м. След придобиването на собствеността върху имотите, ищецът установил, че в жилищната сграда има 2 тавански помещения с подход към тях от вита стълба и 3 избени помещения с отделен вход за тях, които се ползват от ответника в качеството му на собственик на съседен имот. Ищецът е твърдял, че в отклонение на издаденото разрешение за строеж на И. Т. Д. /баща на ответника/ с позволителен билет от 1957г., в поземления имот е била построена вилна сграда като вместо 1 изба има общо 5 избени помещения и вместо изпълнен покрив чрез стоманобетонна плоча и изолация гредоред, са изградени 2 тавански помещения с площ от 17.96 кв.м., а едва над тях е изпълнен предвиденият покрив. Счита се, че така изградените в отклонение на проекта помещения са построени незаконно и нямат статут на търпимост. През 1978г. в съседство на сградата е била построена без строителни книжа друга сграда, наречена „пристройка“, с площ от 57.80 кв.м., състояща се от 2 стаи, кухня, коридор, антре, тоалетна и коридор, която представлява самостоятелна сграда, а връзката ѝ с вилната сграда е чрез понастоящем неизползваем „коридор“. Тази пристройка попада понастоящем в съседен поземлен имот с идентификатор №

*** по КККР на гр. Варна. С протоколно определение от 18.12.1985г. по гр.д. № 2174/85г. на ВРС, VІІ с-в е била одобрена постигнатата между наследниците на И. Т. Д. /преживяла съпруга и двама сина/ спогодба относно делбата на съсобствения им недвижим имот, представляващ поземлен такъв с площ от 3240 кв.м., както и построената в същия вилна сграда. Съобразно извършената делба на Т. И.Т. е поставен в дял, изключителна собственост и владение ½ ид.ч. от вилното място, цялото от 2 400 кв.м., заедно с жилищния етаж от вилата, съгласно скица на вещото лице, както и ½ ид.ч. от гаража; на Б.И.Т. е поставен в дял, изключителна собственост и владение ½ ид.ч. от вилното място, цялото от 2 400 кв.м., заедно със сутерена /трите допълнително изградени избени помещения/, пристройката и таванските стаи на вилната постройка, изба, съгласно скица на вещото лице, както и ½ ид.ч. от гаража; на

Н. Б. Д. е поставен в дял, изключителна собственост и владение празно вилно място с площ от 840 кв.м. Ищецът е твърдял още, че по силата на договор за доброволна делба от 02.10.15г., сключен между ответника Б.Т. и наследниците на брат му А.

Д.-И. и Н.

Т. И., същият е получил в дял и станал изключителен собственик на ПИ с проектен идентификатор № *** с проектна площ от 1208 кв.м., а другите съделители са получили в общ дял при равни части и са станали изключителни собственици на ПИ с проектен идентификатор № *** с проектна площ от 524 кв.м. и на ПИ с проектен идентификатор № *** с проектна площ от 434 кв.м. Ищецът е твърдял, че делбата на жилищните постройки от 1985г. е нищожна поради противоречие на закона, тъй като чрез нея не са създадени два годни самостоятелни обекта, отговарящи на изискванията за самостоятелен жилищен обект – незаконно построените 2 тавански помещения и 3 избени такива не отговарят на изискванията за самостоятелен обект на собственост, тъй като по своя характер те са обслужващи и то по отношение на жилищния етаж от вилната сграда. Това е така, защото т. нар. „пристройка“ е напълно самостоятелен обект на правото на собственост, притежаващ всички нормативно изискуеми обслужващи помещения, поради което и към него не е било необходимо да се придават избени и тавански помещения от вилната сграда. Чрез делбата от 1985г. е било поставено само началото на владение у праводателите на обекта, който по-късно е закупен от ищеца чрез публичната продан. Така праводателите на ищеца са станали собственици въз основа на придобивна давност върху жилищния етаж от вилната сграда, считано от 1985г. до публичната му продан, а в условията на евентуалност ищецът е станал собственик въз основа на придобивна давност, присъединявайки владението на своите праводатели към своето владение върху първия етаж от вилната сграда. Поради това и избените и таванските помещения в тази вилна сграда като несамостоятелни и обслужващи такива жилищния етаж от сградата, са станали собственост на ищеца въз основа на посочените в евентуалност придобивни способи. Наред с това ищецът е твърдял, че таванските помещения и част от избените във вилната сграда са незаконни и подлежат на премахване. Въз основа на всички тези твърдения ищецът е отправил искания до съда да приеме за установено в отношенията му с ответника, че ищецът е собственик по силата на цитираните две постановления за възлагане на недвижим имот, а евентуално – по силата на присъединено към това на праводателите му давностно владение на цялата вилна сграда в периода от 1985г. и понастоящем, върху жилищната сграда идентификатор № ***, ведно с находящите се в същата жилищна сграда и извън обект № 1 – 2 тавански помещения и още 3 избени помещения, като ответникът бъде осъден да предаде на ищеца на осн. чл. 108 от ЗС принадлежащите към тази сграда 2 тавански стаи и целият сутеренен етаж, посочени по скицата на вещото лице, неразделна част към протоколно определение от 18.12.1985г. по гр.д. № 2174/85г. на ВРС, VІІ с-в, от описаната по-горе жилищна сграда. В условията на евентуалност, ако се приеме, че предявеният иск по чл. 108 от ЗС е неоснователен, ищецът претендира осъждането на ответника да преустанови неоснователните си действия в процесната вилна сграда, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху жилището на първия етаж, като премахне незаконно изградените 2 тавански и 3 избени помещения и да бъде осъден да възстанови сградата съобразно одобрения първоначално архитектурен проект, като премахне незаконно изграденото външно стълбище към таванския етаж, както и всички извършени преустройства в избата, предвидена по проект, на осн. чл. 109 от ЗС.

В депозирания от ответника отговор на исковата молба се поддържа, че подаденият иск е недопустим и неоснователен. Не се оспорва извършването на делбата от 1985г. между посочените съделители, квоти и дялове, както и относно делбата от 02.10.15г., извършена между ответника Б.Т. и наследниците на брат му Н. И. и А. Д.-И., чрез отреждане на посочените и от ищеца дялове от съсобствените имоти. Допълва се твърдение за наличието и на сключен договор на 06.08.1997г. за доброволна делба на поземлен имот с пл. № 1644 в м. „Св. Никола“ с площ от 2 400 кв.м. между двамата братя Б.Т. и Т.

Д., както и на съсобствения им гараж, построен в имота. Акцентира се на това, че придобитият с договора за делба от 02.10.15г. от съделителите Н. и А.

И. ПИ с проектен идентификатор *** и с проектна площ от 434 кв.м., в който се намира и жилищния етаж от вилната сграда, с площ от 86.95 кв.м., е бил описан на 13.01.17г. по изпълнителното дело. Този имот е бил предмет на публичната продан /без сутеренен етаж и тавански етаж на вилната сграда/, поради което и ищецът е придобил единствено и само това, което длъжниците са притежавали, и което е било описано и оценено от ЧСИ – само етаж от сградата със застроена площ от 86.95 кв.м., състоящ се от: външно стълбище, тераса, хол, две антрета, 3 стаи и сервизно помещение, който етаж е бил нанесен в кадастъра и е получил идентификатор № ***. Освен това се твърди, че в КККР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.08г., последно изменение със Заповед № 18-5808/05.06.19г. на Началника на СГКК-Варна, притежаваните от ответника Б.Т. имоти, придобити въз основа на делбата от 18.12.1985г. са нанесени като самостоятелен обект с предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда, с посочена обща квадратура 54.04 кв.м. и посочени прилежащи части: изби – 18 кв.м., таван 23.05 кв.м. и тераса 13.5 кв., и отразени с идентификатор № ***. Оспорена е тезата за нищожност на делбата от 1985г. Поддържа се, че помещенията, поставени в дял на ответника Б.Т. съгласно делбата от 1985г., винаги са били владяни от него и никога не са били владяни от Т. И. Д. или от неговите наследници. Обратно – твърди се /под формата на възражение/, че именно ответникът Б.Т. е придобил по давност цялата сграда, която придобивна давност е изтекла още преди образуване на изпълнителното дело срещу Н. И. и А. Д.-И.. В тази връзка е отправено искане за допускане при условията на довеждане на двама свидетели за установяване факта на владение на имота от ответника и за опровергаване твърдението на ищеца за осъществявано владение от Н. И. и А. И. /т. ІІ, 2 от отговора/. Оспорен е и евентуално предявеният иск по чл. 109 от ЗС, тъй като се поддържа, че ответникът не осъществява никакви неоснователни действия, които да пречат на ищеца да упражнява своето право в пълния му обем, в който го притежава.