Решение № 3 от 11.01.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№3 гр. гр. Червен бряг, 11.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20234440200260 по описа за 2023 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.59 ЗАНН вр. чл.416, ал. 5 от КТ и във вр. с чл.

414, ал. 3 от КТ

Съдебното производство е образувано въз основа жалба от „...... със седалище и адрес на управление: гр. ......, представлявано от П. А. Х., подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН против Наказателно постановление № 15-2300123/29.06.2023 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен, с което за нарушение на чл. 64, ал. 2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на представляваното дружество е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв., за това, че в качеството си на „работодател“ на 20.04.2023 г. преди 10:50 часа е допуснал вратата на аварийния изход, който извежда извън сградата на обекта на проверка не се отваря безпрепятствено. Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до Районен съд – Червен бряг. Счита, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от в нарушение на материалния закон, като се твърди, че жалбоподателя не е извършил вмененото му нарушение. Отделно от това излага съображения за липсата изобщо на мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, каквото задължение има АНО преди да издаде атакувания административен акт. На тази основа, моли за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

Жалбоподателя редовно призован се явява лично, представлява се от упълномощен 1 защитник адв. П. Й. от АК - Благоевград, последния поддържа жалбата, като излага подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП. Претендира разноски.

Административно наказващия орган Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.

Плевен редовно призован не се явява, за него се явява юрисконсулт ...., която счита жалбата за неоснователна, а атакуваното НП за правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид възраженията на страните и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията на съда за това са следните:

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното: Съгласно чл. 64, ал. 2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване – „Вратите на аварийните изходи, които извеждат извън сградата или предприятието, да се отварят от вътре на вън безпрепятствено - без ключ или други блокировки.“.

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Съгласно чл. 14 от Устройствения правилник на изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ дирекциите „Областна инспекция по труда“ са звена на Главната инспекция по труда с териториална компетентност. Съгласно алинея пета точка втора на същата разпоредба Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” осъществява правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

На 20.04.2023 година в 10:50 часа в обект: шивашки цех, намиращ се в гр. ....., стопанисван от „Брадърс-Х.и и сие“ ЕООД, с ЕИК 101044100 служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен извършили проверка по спазване разпоредбите на Кодекса на труда /КТ/. Проверяващите, при опит да влязат в цеха се натъкнали на затворена врата.

Потърсили съдействие от представители на местната власт и получили телефона на бригадирката и едва след проведен телефонен разговор могли да влязат в цеха и да извършат проверка за която съставили Констативен протокол /л.14 от делото/, в който отбелязали че „На 20.04.2023 година в 10:00 часа при посещение на обект: шивашки цех, намиращ се в гр.

..... се установи, че вратата на аварийния изход, който извежда извън сградата на обекта на проверка не се отваря безпрепятствено, като същата е заключена. Контролните органи оставили призовка на бригадирката на фирмата да се яви работодателя на 09.05.2023 г. за 2 извършване на документална проверка в офиса на Дирекция “Инспекция по труда” гр.

Плевен, тъй като управителят отсъствал от обекта в момента на проверката. На извършената документална проверка на 09.05.2023 година в офиса на Дирекция “Инспекция по труда” гр.

Плевен, работодателя обяснил, че шивашкия цех се намира на втория етаж от сграда, на който има и други съсобственици, като вратата на цеха отвън се отключвала с ключ, но отвътре бравата представлявала топка, която осигурявала безпрепятственото й отваряне отвътре навън.

Независимо от това обяснение на жалбоподателя бил съставен АУАН № 152300123/09.05.2023 г., в който било отразено констатираното обстоятелство а именно, че „на 20.04.2023 година в 10:00 часа при посещение на обект: шивашки цех, намиращ се в гр. ..... се установи, че вратата на аварийния изход, който извежда извън сградата на обекта на проверка не се отваря безпрепятствено, като същата е заключена.“. За свидетел на установяване на нарушението и на съставяне на АУАН-а било посочено едно и също лице – М. Г. Б., служител в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен. При връчване на АУАН жалбоподателя в графата за обяснения посочил, че вратата на цеха отвън се отключвала с ключ, но отвътре бравата представлявала топка, която осигурявала безпрепятственото й отваряне отвътре навън и се възползвал от правото си и подал и писмени възражения, в които подробно обяснил, че констатираното от контролните органи не попада в хипотезата на правната норма, вменена му като нарушение.

Въз основа на съставения АУАН № 15-2300123/09.05.2023 г., Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен издал атакуваното НП, с което на дружествотожалбоподател за нарушение на чл. 64, ал. 2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл.

413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500.00 лв.

За изясняване релевантните за предмета на делото факти и обстоятелства са събрани писмени и гласни доказателства. От показанията на актосъставителя П. М. Т. – инспектор при Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен и свидетеля по установяване на нарушението и съставяне на АУАН М. Б. – главен инспектор в същата дирекция, се установява описаното в акта.

По делото са разпитани и свидетели, водени от жалбоподателя, работници в проверявания цех, които били там в момента на проверката на служителите на “Инспекция по труда” гр.

Плевен. От показанията им се установява, че действително вратата на цеха се заключва отвън, като на стената има звънец, но отвътре бравата е с топка, при завъртането на която вратата се отваря безпрепятствено. Съдът кредитира показанията на всички свидетели, които са непротиворечиви, установяват сходна фактическа обстановка и са резултат от техните лични възприятия, като твърдението на контролните органи, че вратата на цеха е заключена отвън не се оспори, както не беше оспорено и казаното от другите свидетели, че отвътре тя се отваря безпрепятствено.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна 3 страна: Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, наложено по административен ред.

По същество жалбоподателят не отрича релевантни за случая фактически констатации по акта, а именно, че на инкриминираната дата служители на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен извършили проверка по работни места в обекта, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство, но твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, излага съображения за допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, които се споделят от съда.

Изложената по–горе фактическа обстановка безпротиворечиво се установи от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели и от писмените документи. Показанията на свидетелите са последователни и кореспондират с описаното нарушение в АУАН.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение от свидетелката П. Т. служи като предпоставка за издаване на друг - наказателно постановление. Той обаче няма презумтивна доказателствена сила, т.е. тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест носи наказващата администрация.

При съставянето на АУАН са налице процесуални нарушения. Описаната в него обстановка е едностранчиво и селективно представена. Не са обсъдени, релевантните за нарушението факти и обстоятелства – отваря ли се вратата на аварийния изход, който извежда извън сградата на обекта безпрепятствено от вътре на вън. Вместо това и в протокола за проверка, в АУАН и в НП се твърди категорично, че вратата е била заключена и от вън на вътре не се влиза безпрепятствено, което не кореспондира с описаната в правната норма хипотеза, която следва да ангажира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се изисква изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани на общо основание. Законодателят в чл. 414 ал.3 от КТ е предвидил: Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.63 ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. На дружеството е вменено нарушение по чл. 64, ал. 2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване - „Вратите на аварийните изходи, които извеждат извън сградата или предприятието, да се отварят от вътре на вън безпрепятствено - без ключ или други блокировки.“, като никъде – нито в АУАН, нито в атакуваното НП е посочен именно съставомерния елемент „от вътре на вън“.

Вместо да проверят дали вратата се отваря безпрепятствено от вътре на вън и отбележат това в съставения констативен протокол, проверяващите са решили да игнорират съдържанието на правната норма в тази й част. Отношението на контролните органи се пренася и при АНО, който е издал НП в нарушение на задълженията си по ЗАНН – чл.52, 4 ал.4 от ЗАНН – да прецени събраните доказателства и да обсъди същите преди да наложи предвидената по закон санкция. В самото НП – въпреки значителния му обем - липсват мотиви за това, защо АНО приема, че деянието е съставомерно по посочената разпоредба, при липсата на констатации за правноревантния факт – отваря ли се безпрепятствено от вътре на вън, вратата на аварийния изход, който извежда извън сградата или предприятието.