Решение № 202 от 24.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Бургас, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20262100500155 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 54956/29.12.2025г. на БРС, предявена от И. П. Д. с ЕГН ********** , против Решение № 2647/25.11.2025г. по гр.д.№ 4776/2025г. по описа на БРС, с което решение е отхвърлен иска на ищцата-въззивница Д. за установяване на извършена от ответника ГД“Изпълнение на наказанията“ дискриминация по признак „обществено положение“, изразяващ се в неравенство в третирането при заплащането на ищцата Д. на възнаграждение за периода от 01.01.2025 год. до 25.03.2025 год. и на дължимите й обезщетения при прекратяване на служебното й правоотношение.

Във въззивната жалба въззивницата Д. твърди, че решението е необосновано, неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения. Доводите за това , развити в жалбата , са следните: 1/ Съдът не се произнесъл с доклад по делото, в който да посочи кои права и кои обстоятелства се признават; кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; как се разпределя доказателствената тежест за всяка една от страните за подлежащите на доказване факти;не указал на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства;не предоставил възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия;не се произнесъл с определение по доказателствените искания на страните, като допуснал доказателствата, които са относими, допустими и необходими.2/ Обжалваното решение съдържало видимо противоречие в мотивите на 1 решението и формираната воля на съда и твърденията на страните и очертания от съда предмет на спора и на доказване в процеса,като в тази насока изтъква доводи относно образуваното пред ВАС административно производство, по което същото било разделено и иска по чл. 71,ал.1,т.1 ЗЗДискр. бил изпратен на гражданския съд/ на БРС/. Твърди , че приетото от районния съд, а именно:“Фактът на неплащане на дължимата на ищцата разлика между увеличението със задна дата и полученото от нея възнаграждение за периода 01.01.2025г.- 25.03.2025г. евентуално би могъл да обоснове основателност на иск за осъждане на органа по назначението да й изплати неплатената част от възнаграждението й, но не предствлява нарушение по смисъла на ЗЗДискр, освен ако не се докаже че тя е третирана по- неблагоприятно в сравнение с други лица в сходно нейно положение, а в случая такова доказване не беше проведено“, бил в в несъответствие с предмета на делото и БРС изместил от същността на спора.Счита, че поради допуснати от БРС процесуални нарушения не били изискани от ответника писмени доказателства, които били от съществено значение за решаване на спора по същество.Твърди, че твърдените основания за проявена спрямо ищцата дискриминация били посочени в нарочна молба с вх.№ 31259/15.07.2025г.; излага твърдения, факти и обстоятелства относно настъпилото увеличение на работната заплата в сектора, където ищцата упражнявала трудовите си задължения;сочи съдебна практика, постановена от ВАС ,цитира текстове от Конституцията на РБ, ЗЗДискр., КТ, ЗДСл,практика на ЕСПЧ и т.н./.Моли отмяна на постановеното решение и уважаване на иска.Заявява доказателствени искания по чл. 266,ал.3 ГПК,които с определение № 277/29.01.2026г. на БОС са оставени без уважение.

Постъпил е писмен отговор с вх.№ 3072/22.01.2026г. от ГД“Изпълнение на наказанията“ чрез пълномощник юрисконсулт Мирослава Славова, в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира, че когато са били въведени и приложени новите Вътрешни правила за работната заплата, ищцата вече не е била в служебно правоотношение с ответника, поради което не е налице по-неблагоприятно третиране на ищцата спрямо други лица, намиращи ее в сравними сходни обстоятелства. Това различие било обективно, правно релевантно и изключвало приложимостта на забраната за дискриминация. Също така, дори да се приемело, че неполучаването на увеличението е довело до имуществено неблагоприятен резултат за ищцата, това само по себе си не било достатъчно да обоснове дискриминация. Законът за защита от дискриминация изисквал този резултат да е следствие от неравно третиране по защитен признак спрямо други лица в сходно положение, каквото в случая не било установено. Въззивната жалба не сочи нито едно лице, което към 15.05.2025 г. да не е било служител на ответника и въпреки това да е получило увеличението на възнаграждението.

При липсата на такава сравнима група не можело да се направи извод за понеблагоприятно третиране на ищцата.Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и се присъди юрисконсултско възнаграждение .

Производството по делото е с правно основание чл.71,ал.1,т.1 от Закон за защита от дискриминация.

2

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид становищата и исканията на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредибте на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано първоначално пред Административен съд-Бургас по жалба с вх. № 7492/25.06.2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, жалбата предявена от И. П. Д. от гр. *** ж.к.

*** бл.*** вх.* ет.*, ЕГН ********** , против ГД „Изпълнение на наказанията“ - гр. София .Жалбоподателката оспорва писмо с рег. № 29-00926 от 05.06.2025 г. на Главния директор на ГДИН, с което се отказва на И. П.

Д. определянето и изплащане на нов /увеличен/ размер на възнаграждението й за положен труд за времето на съществуващото служебно правоотношение между ГДИН и държавния служител Д. /надзирател- първа степен в ЗатвораБургас, първа категория/, а именно: за времето от 01.01.2025 г. до 25.03.2025 г., както и отказ от изплащане на разликата между дължимата и платената сума /обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР - при прекратяване на служебното правоотношение/.

Жалбоподателят Д. в жалбата си твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, като заявява, че са нарушени правата й по чл. 73 от Закона за защита от дискриминация. Твърди се нарушаване на императивни норми относно принципа на равно възнаграждение за положен труд, приложим и в служебните правоотношения. Сочи, че с постановяване на отказите да изплати разликата в съответното възнаграждение и обезщетение при прекратяване на правоотношение за посочения период административния орган е допуснал нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр. По този начин, служителят /за периода от 01.01.2025 г. до 25.03.2025 г. / е поставен в неравностойно положение според признаците, изброени в нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр .

Въз основа на сочени в жалбата съображения за незаконосъобразност на оспорените актове поради допуснатата от ответната страна "дискриминация", И. Д. моли: Постановяване на решение, с което да бъде установено наличието на дискриминация по смисъла на чл. 14 от ЗЗДискр. -неравенство в третирането, проявено от ГД "Изпълнение на наказанията" към И. Д. относно заплащането на възнаграждение и обезщетение за периода от 01.01.2025 г. до 25.03.2025 г. и отмяна на постановените откази за изплащане на дължимите според жалбоподателката Д. разлики за посочение период, евентуално- да се прогласи нищожността на отказите и да се върне преписката на ответника за ново произнасяне, като съгласно чл. 174 от АПК се определи и срок за това.

Административният съд по образуваното пред БАС адв.д.№ 1198/2025г. с определение № 5882/27.-06.2025г. е счел,че с жалбата си Д. заявила иск по чл.71,ал.1,т.1 от

ЗЗДискр.-за установяване на дискриминационно нарушение от административен орган, който иск следвало да бъде разгледан от родово компетентен съд, какъвто бил районния съд в гр.Бургас.В цитираното определение административния съд посочва, че :“ Едва след произнасяне на родово компетентния съд по това искане на жалбоподателя административният съд би могъл да провери законосъобразността на оспорения административен акт, обективиращ откази да се изплатят разликите във възнаграждението за периода от 01.01.2025 г. до 3

25.03.2025 г., респективно в изплатеното обезщетение при прекратяване на правоотношението“, тъй като административният съд не можел директно да установява наличието на нарушение по смисъла на чл. 73, вр. с чл. 14, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр .

По тези съображения с определение № 5882/27.06.2025г. по адм.д.№ 1198/2025г. по описа на БАС е прекратено производството в частта по иска с правно основание чл.71,ал.1,т.1 ЗЗДискр.- установяване на нарушение по ЗЗДискр.,който иск е изпратен по подсъдност на РС-Бургас.Районният съд го е приел за разглеждане ,за което е било образувано гр.д.№ 4776/2025г. по описа на БРС. С Решение № 2647/25.11.2025г. по гр.д.№ 4776/2025г. по описа на БРС е отхвърлен иска на Д. против ГД“Изпълнение на наказанията“ за установяване на извършена от ответника дискриминация по признак „обществено положение“, изразяваща се в неравенство в третирането на Д. при заплащането на възнаграждение за периода от 01.01.2025 год. до 25.03.2025 год. и на дължимите обезщетения при прекратяване на служебното й правоотношение.

При установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 124 от Закона за държавния служител , споровете относно възникването, съдържанието и прекратяване на служебни правоотношения се разглеждат по реда на АПК от съответния административен съд. В тази връзка работодателят издава административни актове, с които се уреждат дължимите възнаграждения, съответно обезщетения и при посоченото основание, поради прекратяване на правоотношението. Следователно, описаното от жалбоподателя писмо на Директора на ГД "Изпълнение на наказанията" следва да се преценява като индивидуален административен акт, който се оспорва по АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност с въведени в жалбата твърдения и за осъществена дискриминация по ЗЗДискр.

В мотивите на Определение № 10273 от 11.10.2021 г. по адм. д. № 9776/2021 г., V отд. на ВАС, е възприето следното:"Оплакванията за неравно третиране по защитен признак са направени в производство по оспорване на конкретен административен акт.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорената заповед и на основание неравно третиране иска отмяната й. Налице е хипотезата на чл. 73 от Закона за защита от дискриминация, съгласно която всяко лице, чиито права са засегнати от административен акт, издаден в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В този случай АС е компетентен да разгледа оспорването срещу заповедта и да провери и дали същата не е издадена и в нарушение на материалноправните норми на ЗЗДискр. и съдържащите се в него забрани за по-неблагоприятно третиране." Съобразявайки конкретно изложените факти и обстоятелства в изпратената от БАС до БРС жалба, представляваща сезираща районния съд искова молба с посочено от БАС и БРС правно основание чл.71,ал.1,т.1 ЗЗДискр.,както и изложените по-горе правни съображения и практика на ВАС 4

, настоящият въззивен съд намира, че заявените от Д. оплаквания касаят изложена фактическа обстановка, искания и твърдения за нарушения по ЗЗДиск.,които са в пряка и неразривна връзка с обжалвания административен акт и които следва да бъдат разгледани в административното производство , а не в самостоятелно исково производство от общия граждански съд. Това е така и защото съгласно чл. 6, ал. 2 Г П К „Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните”, поради което съдът не може да постановява решение, с което да предоставя защита, различна от търсената от ищеца.

При това положение въззивният съд намира, че разгледаната от районния съд претенция по чл. 71,ал.1,т.1 ЗЗДискр. е недопустима, което води до недопустимост на исковото производство, тъй като в настоящия случай при обжалването на конкретен индивидуален административен акт жалбоподателката Д. се е позовала на защитата по чл.73 ЗЗДискр,без да е търсена самостоятелна искова защита по чл.71,ал.1,т.1 ЗЗДиск.