Определение № 4300 от 07.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4300 гр. София, 07.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20261100901346 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ гр. София, 07.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА като разгледа докладваното търговско дело № 1346 по описа за 2026 година, взе предвид следното.

Производството е по реда чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от NIKE Innovate C.V. ограничено съдружие, организирано съгласно законите на Нидерландия, с адрес: One Bowerman Drive, Beaverton, Oregon 97005, **********чрез адв. Д. А. Б., срещу NAMURO FABINI d.o.o. OIB 85857025735 Javorinska 1 10 040 Zagreb, Република Хърватия, обективно, кумулативно съединени искове, с правна квалификация чл. 57, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4, ал. 2, т. 2 ЗПД.

Исковата молба и приложените към нея доказателства е разпоредено да бъдат връчени на ответника на 01.10.2026 г., като същият е депозирал отговор на исковата молба на 05.10.2026 г. (преди да е поставено началото на срока по чл. 131 ГПК), в който отговор изрично оспорва международната компетентност на българския съд, тъй като ответникът бил дружество със седалище в Република Хърватия и поради това, съгласно чл. 4 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, компетентен да разгледа спора бил съответният съд в Хърватия.

1

Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и релевираното от ответника възражение за международна неподведомственост на спора на сезирания съд, намира следното:

От посоченото в титулната част на исковата молба, както и от фактите, изложени в обстоятелствената част и от формулирания петитум, е видно, че съдът е сезиран с искове за защита на права върху промишлени дизайни на общността, по които ответник е юридическо лице със седалище на територията на Република Хърватия, а исковете са предявени от юридическо лице, регистрирано в Нидерландия. Това е достатъчно за извод, че спорът има международноправен елемент и затова на първо място съдът трябва да се произнесе кой е компетентният съд да го разгледа съд, като отчита фактите, че негов предмет е защита на правата върху интелектуална собственост на лице, което няма седалище или място на дейност в Република България, образувано срещу претендиран нарушител, който е правен субект, със седалище в различна от държавата на съда държава членка на Европейския съюз.

В настоящото производство в срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от NAMURO FABINI d.o.o. OIB 85857025735 Javorinska 1 10 040 Zagreb, Република Хърватия, в който ответникът изрично се позовава на липса на международна компетентност на съда на Република България за разглеждане на конкретния спор с оглед на това, че седалището на ответника е в Република Хърватия. В този смисъл няма основание за пророгация на компетентност.

Предвид направеното възражение за липсата на международна компетентност и на основание чл. 26, параграф 1, изречение 2 от Регламент (ЕО) № 1215/2012 г., настоящият съдебен състав е длъжен да се произнесе по неговата основателност и да извърши проверка дали съобразно правилата на Регламента е компетентен да разгледа предявения искове.

С оглед обстоятелството, че ищецът търси защита на права върху дизайни на ЕС, то, съгласно чл. 54в, ал. 1 ЗПД, гражданскоправната защита при нарушение на правата върху дизайн на Общността се осъществява по реда, предвиден в Регламент (ЕС) 2026/715 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2026 година относно промишления дизайн на Европейския съюз.

Разпоредбата на чл. 118 от Регламент (ЕС) 2026/715 предвижда само субсидиарно приложение на Регламент (ЕО) № 1215/2012 г. - освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго, правилата на Съюза относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела се прилагат по отношение на производствата относно промишлените дизайни на ЕС и заявките за регистрирани промишлени дизайни на ЕС, както и по отношение на производствата относно едновременно или последователно предявени искове във връзка с промишлен дизайн на ЕС или с национален дизайн, като в производства въз основа на исковете, посочени в член 120 от Регламента се изключва приложението на членове 4 и 6, член 7, точки 1, 2, 3 и 5 и член 35 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 и се ограничава приложението на членове 25 и 26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 – последните се прилагат само при спазване на ограниченията, предвидени в член 121, параграф 4 от настоящия регламент.

Няма съмнение, че искът за установяване на нарушение на правата на ищеца върху дизайни на ЕС № 015133779-0019 и № 015133779-0020 е иск, предвиден в чл. 120, б. „а“, съответно в чл. 121, касаещ международна юрисдикция, е предвидено, производствата въз основа на исковете, посочени в член 120 от настоящия регламент, се разглеждат от 2 съдилищата на държавата членка, на чиято територия е постоянният адрес на ответника, или, ако ответникът няма постоянен адрес в една от държавите членки, в държавата членка, на чиято територия ответникът е установен. В случая седалището на ответника е на територията на Република Хърватска (ответникът е установен там) и компетентен по смисъла на чл. 121, т. 1 от Регламент (ЕС) 2026/715 е съответният хърватски съд.

Факти, които да обуславят компетентност, основана на чл. 121, т. 2, т. 3 и т. 4 Регламент (ЕС) 2026/715, не са налице (ответникът е установен в държава-членка, договорна подсъдност не е уговорена, съответно пророгацията на компетентност е препятствана от процесуалното поведение на ответника). В случая съдът извършва проверка на международната си компетентност тъй като ответникът по исковете участва в делото (чрез депозирането на отговор) и оспорва изрично компетентността на съда, пред който е предявен иска (чл. 26, параграф 1 от Регламента). Ако ответникът участва в процеса и не направи възражение за липса на международна компетентност от сезирания от ищеца съд, се приема, че и двете страни намират избрания с мълчаливия им избор съд за еднакво приемлив и удобен и е налице хипотезата на мълчаливо учредена компетентност (пророгация на компетентност). В тази насока е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – определение № 63/28.01.2021 г., постановено по ч. т. д. № 2175/ 2020 г. по описа на ВКС, II Т.О. Именно поради оспорването пророгация на компетентност не може да има.

Поставя се въпросът възможно ли е да бъде изведена компетентност на сезирания Софийски градски съд въз основа на чл. 121, т. 5 Регламент (ЕС) 2026/715. Действително, последната разпоредба допуска и съдилища на държавата членка на територията, на която е извършено нарушението или е възникнала заплаха от нарушение да разполагат с компетентност, но тя е предметно ограничена – само по отношение на действия по нарушения, извършени или за които има заплаха да бъдат извършени на територията на държавата членка, където е местоположението на съда.

Търсената от ищеца защита обаче не се ограничава териториално до Република България, което налага спорът да бъде разгледан от съд, определен по реда на член 121, параграф 1, 2, 3 или 4, тъй като само този съд е в правото си да постанови съдебно решение за нарушение, извършено или заплашващо да бъде извършено на територията на всяка държава членка. А това е именно искането на ищеца - да бъде осъден ответника ВЪОБЩЕ да не използва продукти, нарушаващи правата му, чрез внос, предлагане за продажба, пускане на пазара, износ или други форми на ползване. Такава по обем защита е възможно да му бъде предоставена само от компетентен по правилата на член 121, параграф 1, 2, 3 или 4 съд, но не и от съд, извличащ компетентността си от член 121, параграф 5, какъвто е СГС.

Сезираният съд не би могъл служебно да ограничи обхвата на търсената от ищеца защита, като я сведе само и единствено до територията на Република България, за да се приеме за компетентен. Съдът е длъжен да прецени компетентността си на база търсената от ищеца съдебна защита на правата върху промишлените дизайни, която не е заявена като териториално ограничена. Поради това следва съдът да приеме, че с оглед формулирания петитум не е компетентен да разгледа предявените искове, съгласно правилата, уредени в Регламент (ЕС) 2026/715 и образуваното пред него съдебно производство трябва да бъде прекратено при изричното оспорване на компетентността му от страна на ответника.

Така мотивиран съдът

3

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 1346/2026 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI–16 състав, поради международна неподведомственост на спора, съгласно чл. 121, § 1 Регламент (ЕС) 2026/715.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4