Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 723 от 15.07.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 896/2022
Вид
Решение № 723
Подписан
15.07.2022
В сила
14.07.2022
Състав
Албена Янчева Зъбова Кочовска, Таня Димитрова Евтимова, Веселка Георгиева Узунова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.426 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435,ал.2,т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата

РЕШЕНИЕ

№ 723 гр. Бургас, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20222100500896 по описа за 2022 година

Производството е по чл.435,ал.2,т.7 от ГПК. О

Образувано е по жалба на „Евротрак лизинг“ ООД с ЕИК 201729137, подадена чрез процесуален представител адв. В.Ф. от БАК с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Македония“№61- 63,оф.1-Адвокатско дружество: „Ф., Танев, Минчев“, против незаконосъобразни действия на ЧСИ Георги Михалев с рег.№ 703 и район на действие БОС, извършени по изпълнително дело № 149/22г. по описа му и представляващи: постановление от 19.06.2022г., с което са приети разноски на взискателя по делото адвокатски хонорар от 400лв. и определената с ПДИ пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 280,55лв., като изчислена върху сбора от вземането по изпълнителния лист и приетия адвокатски хонорар от 400 лв. Счита, че адвокатския хонорар от 400лв. на взискателя е неправилно приет, като твърди, че такива разходи не са сторени, а действията на взискателя, който се е снабдил с пет отделни изпълнителни листа и е образувал пет отделни изпълнителни дела срещу длъжника, като по всяко дело претендира такъв хонорар са извършени в нарушение на добрите нрави и представляват злоупотреба с процесуални права. По повод запознаване с делото, жалбоподателят е установил, че ЧСИ не е представил изпълнителното дело в цялост като се твърди, че липсва платежен документ за доброволно изпълнение в седмодневния срок на ПДИ. Представя с допълнителна молба банков документ от 29.04.2022г. за пълно плащане на всички посочени задължения, вкл. и за разноски и такси на ЧСИ, така както са посочени в ПДИ. В този смисъл моли, в случай че не се възприемат доводите за недължимост на целия хонорар от 400лв., то да бъде прието, че се дължат 200лв. адвокатски хонорар за образуване на изпълнително дело, но останалите 200лв. за процесуално представителство да не бъдат присъждани, тъй като такова не е било осъществено с оглед извършеното от длъжника доброволно изпълнение в срока на ПДИ. По отношение пропорционалната такса, посочена в ПДИ навежда, че е неправилно определена, тъй като е изчислена върху сбора от вземането, посочено в изпълнителния лист и адвокатския хонорар по изпълнителното дело, като счита, че тя следва да бъде определена и 1 събрана само върху вземането по изпълнителния лист. Моли се за отмяна на постановлението на ЧСИ Михалев, приемащо като разноски адвокатския хонорар за защита и процесуално представителство на взискателя по изпълнително дело № 149/22 г. по описа на същия, както и за намаляване на приетите с ПДИ разноски за изпълнението с горепосоченото недължимо цялостно /при евентуалност частично/ адвокатско възнаграждение и се иска намаляване на определената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Поради постановен от ЧСИ отказ от 17.05.2022г. да намали приетите с обжалваното постановление от 19.04.2022г. разноски за адвокатски хонорар от 400лв., жалбоподателят е депозирал и молба –уточнение от 01.06.2022г. пред ЧСИ жалбата и изложението в нея оплаквания против постановление от 19.04.2022г. да се считат и като жалба против постановлението за отказ от 17.05.2022г. Ангажирани са писмени доказателства. Дири се възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство, според представен договор за правна услуга и документи за плащането на хонорара, като в тази част жалбата се сочи за списък по чл. 80 от ГПК.

Постъпило е възражение от взискателя КР. В. Р., с ЕГН **********, чрез адвокат П.Г. от БАК, с което двете жалби се оспорват. Посочва се, че между страните в настоящото изпълнително производство са се развили сложни облигационни отношения по три договора, в резултат на което дружеството „Евротрак лизинг“ ООД е завело срещу К.Р. четири различни изпълнителни дела и се е присъединило към пето такова, образувани при ЧСИ в различни съдебни райони. Във връзка с тези отношения, са възникнали и вземания на физическото лице срещу дружеството, като се твърди, че до момента не е реално изпълнено нито едно от тях. Дружеството не е заявило намерение да плати или да прихване насрещните им задължения, което наложило снабдяването на взискателя с изпълнителни листи срещу длъжника му и завеждането на изпълнителни дела с цел удовлетворяване на вземанията.

Взискателят отрича всякаква недобросъвестност от негова страна. По отношение възраженията срещу адвокатския хонорар в размер на 400 лв. се твърди, че той е реално уговорен и заплатен, което е установено с писмени доказателства: пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сочещ сумата от 400 лв. за заплатена изцяло в брой. Размерът на възнаграждението бил също напълно обоснован, като половината е за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 10, т. 1 от НМРАВ, а другата половина- на основание чл.10, т.2 от същата Наредба-за 2 процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и за извършването на процесуални действия с цел удовлетворяване на паричните вземания на взискателя. Страната се позовава и на т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11. 2013 г. по ТД №6/ 2012 г. на ВКС, сочеща, че в частта за плащането, договорът за правна услуга и представителство има характер на удостоверяваща го разписка.

Възразява срещу оплакванията за недължимост на адвокатско възнаграждение над 200лв., сочейки, че то се определя винаги предварително на база естеството на правния спор и прогнозираната му фактическа и правна сложност, както и продължителност. Още повече, че процесното изпълнително дело все още не е приключило, поради неплащане на дължимата на взискателя сума. Вземането на К.Р. било запорирано от "Евротрак лизинг“ ООД по друго изпълнително дело- по описа на ЧСИ М. Петков с район на действие Софийски градски съд. Счита недължими и съдебно-деловодните разноски в настоящото производство, предвид естеството му и цитира относима съдебна практика, сочеща, че производството по спорове за размера и дължимостта на разноските няма самостоятелен характер, а е свързано с производството по съществото на спора. Разрешението било относимо и за производствата по чл. 435 ал. 2, т.7 ГПК. Моли за отхвърляне на жалбите и за потвърждаване на отказа на съдия[1]изпълнителя да уважи искането за намаляване на заплатените от взискателя разноски за адвокатски хонорар по изпълнително дело 149/22 г. по описа на ЧСИ Георги Михалев.

По делото е приложено становище на ЧСИ по реда на чл.436, ал.3 ГПК, с което жалбата се намира неоснователна.

2

Така подадените две жалби са допустими, като подадени от лице с право на жалба, в срок и пред компетентната да ги разгледа съдебна инстанция.

По съществото на жалбата съдът приема следното:

Производството по изпълнително дело № 20227030400149 по описа на ЧСИ Георги Михалев, с рег. № 703 и район на действие-този на БОС, е образувано на 19.04.22г. по молба на взискателя К.Р., чрез адвокат П.Г. от БАК, срещу „Евротрак лизинг“ ООД ведно с приложен към нея обратен изпълнителен лист № 260211/16.03.2022г. по гр. д. № 3975/2019г. по описа на БРС за сума в общ размер на 6883,59 лв. Със същата молба е отправено искане за налагането на обезпечителни запори върху вземанията на длъжника и неговите банкови сметки и за изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника. Приложено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие с дата 01.04.22г., сключен между К.Р. и адвокат П.Г., с който е уговорено възнаграждението на последния от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело и от 200 лв. за процесуалното представителство на страната в производството по изпълнението, като е записано, че общата сума от 400лв. е заплатена изцяло и в брой.

С Постановление от 19.04.2022 г. на ЧСИ Михалев, това адвокатско възнаграждение е прието за разноски по изпълнителното производство, а с Постановление от 17.05.2022г.

ЧСИ е отказал намаляването на хонорара по размер. На 03.05.2022г. на дружеството длъжник е връчена ПДИ за обща сума от 2401,50 лв., включваща вземане по изпълнителен лист от1459,95 лева.; 400лв. разноски по изпълнителното дело, представляващи адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя и 280,55 лв. такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 03.05.2022г., които се възлагат на длъжника като разноски.

На 12.05.2022г. по изпълнителното дело е получено запорно съобщение изх.№ 9259/11.05.2022г. за запор върху вземанията на взискателя Р. по друго изпълнително производство, в което той е длъжник на „Евротрак лизинг“ ООД.

Предвид така изложеното, съдът приема следното от правна страна:

Текстът на чл.79, ал.1, т.1, преценен в съвкупност със специалната разпоредба на чл.426 ГПК дават ясен отговор по делото. Видно от първата законова норма: „Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато… делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство“.

Съгласно чл.426 ГПК: „Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение“.

Тълкуването на двете разпоредби поотделно и в тяхната съвкупност, води до заключение, че започването на изпълнителното производство става с депозирането на молбата с приложения към нея изпълнителен титул. Както бе изложено по-горе, молбата е входирана при ЧСИ на 19.04.2022г. – т.е. преди извършването на плащането на 29.04.2022г.

Датата на предприемане на действия по принудително удовлетворяване на вземането е тази, която следва да бъде зачетена за дата на започване на изпълнението. Ето защо разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение следва да бъдат понесени от длъжника.

По делото е представен договор за уговорен хонорар от 400лв. (200лв. за образуването на изпълнително дело и 200лв. за процесуалното представителство на страната в същото производство). В самия договор е отразено и заплащането на горната сума в брой на адвоката, което според т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11. 2013г. по ТД№6/2012 г. на ВКС, означава, че плащането е доказано, т.к. договорът за правна услуга и представителство в тази част има характер на удостоверяваща го разписка. Така уговорената и заплатена от взискателя на адвоката му сума, представлява реално извършени разноски по изпълнението, които се понасят от длъжника. Възнаграждението не е недействително, като уговорено с 3 недобри намерения, поради образуването на няколко изпълнителни дела между настоящите две страни. Процесуалният закон не създава задължение кредиторът да удовлетвори принудително всичките си вземания от един длъжник само в рамките на едно изпълнително производство. Образуването на няколко изпълнителни дела за събиране на дължимите суми е въпрос на целесъобразност и собствена преценка на кредитора, която не подлежи на съдебен контрол. Размерът на адвокатското възнаграждение не е нито завишен, нито необоснован. В чл.10, ал.1 и ал.2 НМРАВ се предвижда минимално възнаграждение на адвоката на взискателя от 200лв. за образуването на изпълнително дело и същото минимално възнаграждение за процесуалното му представителство по него, когато се касае за удовлетворяване на парични вземания до 1000лв., докато в случая видно от изпълнителния лист е присъдена по-голяма сума от 1459,95 лева.

Разпоредбата на чл.36 от Закона за адвокатурата сочи, че възнаграждението се определя в договора между адвоката и клиента, като размерът му следва да е справедлив, обоснован и съответен на положения за уговорената услуга труд. Хонорарът не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В конкретния случай, възнаграждението на адвоката на взискателя е минимално, поради което не подлежи на намаляване като прекомерно.

Неоснователно е възражението, че поради извършено доброволно изпълнение от страна на длъжника в срока на ПДИ не се дължи разноски на взискателя за заплатено при образуване на изпълнителното .дело адвокатско възнаграждение също в минимален размер от 200лв. за процесуално представителство, доколкото такова е вече е осъществено. Видно от съдържанието на молбата е поискано освен образуване на изпълнително дело и извършване на конкретни действия от ЧСИ по обезпечаване изпълнението на вземането на взискателя проучване имущественото състояние на длъжника и чрез налагане на запори върху вземанията на длъжника и банковите му сметки. При тези констатации, жалбите срещу Постановлението на ЧСИ Михалев от 19.04.22г., приемащо за разноски адвокатско възнаграждение на представителя на взискателя от 400лв., вписано също в ПДИ и срещу Постановлението на същия ЧСИ от 17.05.22г., отказващо намаляването на горното, са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.