Решение № 1352 от 24.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1352 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000501577 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 07.04.2023г. по гр.д. № 431/2021г. на Врачански окръжен съд, И. В. В. е осъден да заплати на И. Т. М. сумата от 25 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на непозволено увреждане, причинено на ищеца от ответника на 01.07.2020 г., ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, сумата от 109лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.09.2021г. до окончателното му изплащане.

Против решението е подадена въззивна жалба от ищеца И. Т. М. в отхвърлителната му част за разликата между присъденото обезщетение от 25 000лв и претендираното от 40 000лв за неимуществени вреди. Конкретните оплаквания са против размера на присъденото обезщетение, който се сочи за занижен и несъответстващ на действително търпените вреди. Изтъква се, че съгласно експертизата възстановителният период е продължил 10-12мес., получените травми са трайни и не е възможно пълно възстановяване функциите на крайника. Сочи се още, че не е възможно сгъване над 85 градуса, което ограничава възможността ищецът да практикува спортове, свързани с натоварване на долните крайници. Твърди се, че има болки и към момента, налага се да пие обезболяващи лекарства, а отделно от това продължава да се чувства засрамен и травмиран от случилото се. Иска се отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и вместо това 1 постановяване на ново по същество, с което се уважи иска в претендирания размер.

Против решението в осъдителната му част по отношение на неимуществените вреди е постъпила насрещна въззивна жалба от ответника И. В. В.. Твърди, че присъденото обезщетение сладва да се намали поне с 50%, заради установен принос от пострадалия.Неправилно съдът отхвърлил възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД, въпреки събраните доказателства за поведението на ищеца, който демонстрирал агресивно поведение към него и дъщеря му и тези обстоятелства били изрично отразени в в постигнатото споразумение с наблюдаващия прокурор в РП Бяла Слатина. Поддържа също и че обезщетението е прекомерно по размер.

В срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от И. М. с възражения срещу оплакванията и искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Решението е валидно и допустимо в обжалваните му части /чл.269, изр.първо ГПК/.

Производството пред първата инстанция е било образувано по осъдителни искове с правна квалификация чл.45 ЗЗД. Като правопораждащи факти ищецът е посочил причиненото му увреждане от страна на ответника, който го прострелял с огнестрелно оръжие в лява колянна става и му причинил средна телесна повреда, от която е търпял и продължава да търпи вреди, чието заместващо обезщетение претендира в размер на 40 000лв, ведно със законната лихва от датата на деликта, както и имуществени вреди в размер на 109лв, ведно със законната лихва от 21.09.2021г. По отношение на имуществените вреди страните не са обжалвали решението и в тази си част е влязло в сила.

От фактическа страна пред първата инстанция не е било спорно и категорично е установено, че на 01.07.2020г около 20.00ч в с.Габаре, общ.Бяла Слатина ответникът И. В.

В. е прострелял в лява колянна става ищецът И. М. с огнестрелно оръжие и причинил средна телесна повреда, изразяваща се в открито многофрагментарно счупване на капачето и кондилите на големия пищял и лява бедрена кост с разкъсване на коленни връзки, които са довели до трайно затруднение движенията на долен ляв крайник. С това деяние ответникът осъществил състава на престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК, за което е признат за виновен със споразумение по НОХД 268/2021г на РС Бяла Слатина и наложено общо наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по чл.66 ал.1 НК.

Съдебният акт по чл. 78а НК е задължителен, както и присъдата за гражданския съд, относно това дали и кой е извършил деянието, противоправността и виновността на дееца (т. 15 от Тълкувателно решение №6/2012 от 6 ноември 2013 год. по тълк. дело № 6/2012 на ОСТГК, ВКС). Правилно, поради това е прието от първоинстанционния съд, че са установени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 2 ал.1 ЗЗД - извършване на деянието от страна ответника, изразяващо се в причиняване на средна по характер телесна повреда, неговата противоправност и вината на извършителя.

Престъплението, за което ответникът е признат за виновен с решение по чл.78а НК е резултатно /от обективна страна изпълнителното деяние включва настъпването на определен противоправен резултат/, поради което вредата, изразяваща се в причиняване на средна телесна повреда – изразяваща се в открито многофрагментарно счупване на капачето и кондилите на големия пищял и лява бедрена кост с разкъсване на коленни връзки, е част от осъществилия се престъпен състав и попада в обхвата на чл.300 ГПК.

Следователно, спорните по делото въпроси, повдигнати с жалбите на страните се съсредоточават върху обема на причинените вследствие на престъпното деяние неимуществени вреди, техният размер и наличието или не на принос от страна на пострадалия ищец.

От писмените доказателства пред първата инстанция, издадени от лечебно заведение във Враца се установява какъв точно е характера на увреждането – транзиторни и слепи огнестрелни наранявания на ляво коляно с открито многофрагментарно счупване, извършената оперативна интервенция -открито наместване на фрактурата с фиксация, както и втора по ред операция за отстраняване на имплантите. Същите обстоятелства съвсем детайлно са изяснени от неоспорената пред първата инстанция медицинска експертиза. От заключението се потвърждава описаният в исковата молба механизъм на нараняване чрез изстрел от оръжие, заредено с ловен патрон от близко разстояние. Вещото лице д-р К. определя продължителността на възстановителния период на 7-8мес., през който е търпял и интензивни болки при инцидента, месец след него и след всяка интервенция. Общо оздравителният период е определен на 10-12мес. При извършения преглед от вещото лице на 21.06.2022г /близо две години след увреждането/ ищецът продължава да има оплаквания от болки и оток в коляното, което е с ограничение в сгъването до 85 градуса. Обективно при прегледа освен белег от огнестрелна рана с неправилна форма от 3см и друг напречно около 6-7см, е установена ограничена флексия до 85гр. с невъзможен клек и походка с накуцване.

Здравословното състояние на ищеца общо е определено като добро, но не и локално, тъй като не е възстановен пълният обем безболезнени активни движения. Вещото лице е обобщило, че не се очаква пълно възстановяване на функциите на крайника /сгъване и клякане до 85гр./, което се дължи на самата травма, а не на неадекватно лечение.

Нарушената функция на сгъване на долния крайник ще ограничи възможността на ищеца да практикува спортове, свързани с натоварване на долните крайници.

В показанията на разпитаните свидетели В. И., Д.М. се съдържат данни за конкретните преживени страдания и неудобства от ищеца – млад мъж на 24г. В показанията им се съдържат данни за състоянието на ищеца след инцидента и в хода на възстановяването психически се чувствал много зле, не можел да се движи, разчитал на чужда помощ, от което му било неудобно. След инцидента ходел с патерици, изпитвал болки и приемал обезболяващи, променил се и изолирал от социални контакти, преди имали много общи занимания –ходели за риба, включително играели футбол, но вече не можел и нямал 3 желание.

Обсъдените доказателства във връзка с установените по вид и характер травми и всички съпътстващи ги обективни и субективни последици, налагат извод, че първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна степен конкретните обстоятелства от значение за приложението на чл.52 ЗЗД. Получените в следствие на инцидента увреди - открито многофрагментарно счупване на капачето и кондилите на големия пищял и лява бедрена кост с разкъсване на коленни връзки са причинили на ищеца значителни по интензитет и обем болки и страдания, нарушили са качеството на живот на пострадалия за дълъг период от време, през който е търпял неудобството да разчита на чужда помощ в ежедневието и да ползва помощни средства. Претърпял е две хирургични интервенции в пряка причинна връзка с получените увреждания, втората за изваждане на металните фиксиращи тела.

Възстановителният период е продължил значително по-дълго от обичайния именно заради естеството на травмата, причинена от огнестрелно оръжие – около 10-12мес., който период значително превишава оздравителния период за фрактури на долен крайник без усложнения.

Трайна и необратима последица е липсата на функционална възможност за сгъване и клякане до 85гр., което се дължи на самата травма и със сигурност занапред ще ограничи възможността на ищеца да практикува спортове, свързани с натоварване на долните крайници. Този утежняващ факт следва да се вземе предвид при определяне обема на вредите, тъй като се касае за млад човек, който до този момент е имал активен физически начин на живот. Претърпеният инцидент е влошил и психологичния статус на пострадалия, който според показанията на свидетелите, се изолирал от социално общуване, затруднявал се, а и нямал желание да върши предишни дейности.

Съвкупната преценка на всички доказателства за посочените релевантни факти обосновава извод за частична основателност на жалбата на ищеца. Получените травми по естество и тежест са причинили физически и душевни страдания на пострадалия, засегнали са качеството му на живот за дълъг период от време – почти 12 месеца и са налице неблагоприятни последици с постоянен характер. Справедлива компенсация за тях би била сумата от 30 000лв, поради което решението в тази част ще подлежи на отмяна и вместо това на ищеца ще се присъди допълнително обезщетение от 5 000лв, ведно със законната лихва от датата на деликта. Над посочения за компенсация размер до предендирания от 40 000лв въззивната жалба е неоснователна - не са доказани други травмиращи последици за ищеца /извън обсъдения функционален дефицит/, които да са от естество да го лишават от качество на живот.

Неоснователни изцяло са оплаквания на ответника в депозираната против решението насрещна въззивна жалба за нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/ чрез определяне на прекомерно по размер обезщетение. Действително, не са съобразени всички утежняващи състоянието на ищеца обстоятелства, но тяхната преценка води до различен правен извод за завишаване размера на обезщетението.

Неоснователни са и оплакванията на ответника в насрещната въззивна жалба против изводите на съда за липса на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД. За да е налице 4 съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, поведението на пострадалия трябва да е неправомерно и обективно да е допринесло за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки настъпването на вредите. Ответникът е въвел в отговора на исковата молба и поддържал възражение за принос, основано на твърденията, че ищецът с агресивното си поведение е застрашил него и дъщеря му и го е провокирал да извърши деликта. Първоинстанционният съд го е отхвърлил със съображенията, че не всяко поведение на пострадалия, дори когато е противоправно или обществено неприемливо, следва да се приема за съпричиняване на вредата. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД ще е налице тогава, когато това конкретно поведение на пострадалия се намира в пряка причинна връзка с настъпването на вредите - създало е реална възможност за настъпване на вредата, респ. условия за тяхното настъпване.