Решение № 2990 от 06.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2990 гр. София, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110206295 по описа за 2023 година при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 6295 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/:

Образувано е по жалба от В. С. Ш. срещу Наказателно постановление № *** от 21.02.2022 г., издадено от Г.В.Б. - Началник на група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя В. С.

Ш. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС" за 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата от В. С. Ш. се сочи се, че към датата на извършване на проверката автомобилът „***“ е бил продаден и не е бил нейна собственост.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят В. С. Ш., не се явява. Същата се представлява от адв. Н.Н. от Адвокатска колегия – ***, редно упълномощен, който пледира съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.

В тази насока и адв. Н. завява, че видно от посочената в наказателното постановление дата на извършване на проверката МПС „***“ с рег. № ***, не е бил собственост на доверителката му, а е бил 1 собственост на трето лице, което не е спазило изискването на закона в определения срок, след сключването на договора на 18.03.2021 г. да прехвърли собствеността на МПС.

В тази връзка и адв. Н. от АК - *** акцентира, че доверителката му не може да носи отговорност за собствеността на други лица и да извършва действия по регистрация или сваляне от регистрация на МПС, както и регистриране на същите в масивите на КАТ.

С оглед на изложеното и адв. Н. отново пледира съдът да отмени обжалваното наказателно постановление и да присъди направените по делото разноски, посочени в адвокатското пълномощно.

Въззиваемата страна – Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпили са писмени бележки от Началник група при ОПП-СДВР, чрез пълномощника му главен юрисконсулт Б.С. главен юрисконсулт Владимир Пашунов, редовно упълномощен, в които се иска подадената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована и обжалваното наказателно посатновление да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското такова.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.03.2021 г. бил сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство между жалбоподателят В. С. Ш. като продавач на МПС – лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № *** и купувач Ц.Е.М.. Подписите на страните по договора били заверени нотариално на същата дата. Лекият автомобил „***“ обаче не бил пререгистриран от новия собственик – Ц.М. в законовия двумесечен срок, поради което на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрацията на автомобила била служебно прекратена и това било отразено в база-данни на КАТ.

Собственикът на автомобила не бил уведомен за това и той разполагал със СРМПС и регистрационните номера, издадени на предишния собственик.

На 25.01.2022 г. прокурор при СРП е постановил отказ от образуване на досъдебно производство по пр.пр. № 4243/22г. по описа на СРП за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Препис от постановлението и материалите по преписката били изпратени на ОПП-СДВР за преценка за вземането на административно отношение.

Въз основа на материалите по преписката на 21.02.2022 г. от Началник група в отдел „Пътна полиция“ – СДВР било издадено обжалваното Наказателно постановлени № *** от 21.02.2022 г., с което на 2 основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателят В. С. Ш. било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на оспореното НП било отразено, че на 16.09.2021 г. в 13:12 часа, в гр. София, бул. „Цветан Лазаров“ до номер 48 с посока на движение от бул. „Асен Йорданов“ към бул. „Брюксел“ лек автомобил „***“, модел „***И“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя Ш., е бил с прекратена регистрацията по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя В. Ш. на 04.04.2023 г., а жалбата срещу него била депозирана пред наказващия орган на 13.04.2023 г.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл.

283 НПК - НП № 22-4322-001399/21.02.2022 г., Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 25.01.2024 г. по пр. пр.

4243/2022 г. по описа на СРП, справка - картон на водача В. Ш. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, Заповед № 8121К13180/23.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., договор за покупко-продажба на МПС от 18.03.2021 г. и др., като кредитира същите, които намери за достатъчни за изясняване на обективната истина по делото.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество. Жалбата е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Това означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Настоящото административнонаказателно производство е стартирало при предвидената в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН специална хипотеза, след постановление за отказ да се образува 3 досъдебно производство на прокурор от СРП, което е изпратено на наказващия орган. Ето защо, съдът не е длъжен да преценява спазването на императивни изисквания, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1. В контекста на изложеното неприложим се явява и 6-месечният давностен срок за издаване на НП по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, доколкото законодателят е обвързал неговия начален момент с датата на съставяне на АУАН, какъвто не следва да се изготвя в случая.

При тези уточнения, настоящият съдебен състав намира, че оспореното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно приложените по делото Заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България, в изпълнение на делегираните му правомощия по закон, в кръга на функциите му и по предвидения в закона ред и форма, както и че същото е съобразено с императивните изисквания на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, предпоставящи неговата законосъобразност от формална страна.

Според изречение първо на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“ Това е в синхрон с описанието на нарушението в текстовата част на НП. От приложените по делото доказателства обаче става явно, че към датата на проверката, посочена в НП – 16.09.2021 г. друго лице е бил собственик на автомобила, а не жалбоподателя В. Ш.. Извода се потвърждава от договор за покупко-продажба на МПС по силата, на който на 18.03.2021 г. е сключен договор за покупко-продажба на лек автомобил, марка „***“, модел „***И“, рег.№ *** между В. Ш. като продавач и Ц.М., като купувач.

По тази причина, автомобилът от датата на заверката на подписите и сключване на договора е собственост на купувача по него – Ц.Е.М..

Задължение на купувача - Ц.Е.М., е било да регистрира автомобила правилата на чл. 4, ал. 1 от Наредба №I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/, вр. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, като представи превозното средство и необходимите документи за извършване на регистрация или промяна в регистрацията, в срок до два месеца от придобиване на собствеността.

Категорично се установи, че жалбоподателят В. С. Ш. не е собственик на процесното МПС към момента на извършване на нарушението, т.е. според горния текст, не е нейно задължението да го регистрира на свое име автомобила в двумесечен срок.

По делото не се доказа нито жалбоподателят В. С. Ш., нито Ц.Е.М., 4 който е собственик на процесното МПС, според договор за покупкопродажба от 18.03.2021 г., да са били уведомени за служебното прекратяване на регистрацията. Следователно и поведението на жалбоподателя В. Ш. е субективно несъставомерно, тъй като не е знаела, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, нито е било нейно задължени да го регистрира, както бе посочено по – горе.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо (чл. 7, ал. 1 от ЗАНН). Според приложимите субсидиарно разпоредби на НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, а е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В. С. Ш., поради което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

По разноските:

Предвид направеното искане от страна на упълномощения представител на жалбопадателя В. Ш. – адв. Н.Н. от АК – Кюстенедил за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и искането на процесуалния представител на ОПП-СДВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгл. разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК.

Според нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Поради това и с оглед обстоятелството, че съдът намери НП за незаконосъобразно, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, а искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за 5 присъждане на юрисконсултско възнаграждение – оставено без уважение.