Определение № 4317 от 08.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4317 гр. Варна, 07.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501850 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №68775/27.08.2024г., подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез пълномощник юрк.Г. Д., срещу разпореждане № 33336/13.08.2024г., постановено по ч.гр.д. №6292 по описа за 2024 година на ВРС, с което е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу Р. Р. Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес:

*********, В ЧАСТТА, за сумата от 2432.54 лева /две хиляди четиристотин тридесет и два лева и петдесет и четири стотинки/ – договорна лихва по Договор за банков кредит № 014LD-R-012136/20.01.2020г., начислена за периода от 01.02.2022 г. до 14.05.2024 г.; сумата от 2124.73 лева /две хиляди сто двадесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ – наказателна лихва, начислена за периода от 03.02.2022 г. до 14.05.2024 г.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че размерът на претендираните договорна и наказателна лихва е изцяло в съответствие с договорните регламенти на процесния договор за кредит, отразени в счетоводната система на заявителя. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че липсва разграничение на периодите, доколкото с депозираните уточнителни молби заявителят е посочил размера 2187,59 лв. като дължима договорна лихва за периода от 01.02.2022г. до 29.01.2024г.

Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист относно претендираните суми за възнаградителна и наказателна лихва.

1

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. №6292 по описа за 2024 година на ВРС, е образувано по заявление на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр. София за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Р. Р. Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес: *********, за вземания въз основа на Договор за банков кредит № 014LD-R-012136/20.01.2020г.

Съгласно разпоредбите на чл. 418, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист, ако представеният документ по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. По силата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК съдът следва да провери и дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави и дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случай, че установи такова противоречие или основаване на искането на неравноправна клауза, съдът е длъжен да откаже да издаде заповед за изпълнение. В производството по чл.418 ГПК, освен редовността на документа от външна страна /изискуемите от закона реквизити/, съдът следва да извърши проверка и дали документът удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, т.е. ликвидно и изискуемо вземане.

В настоящия случай кредиторът претендира издаването на заповед за изпълнение на основание договор за кредит, по който е обявена предсрочна изискуемост.

За да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение по отношение на претенциите за възнаградителна и наказателна лихва, районният съд е приел, че предсрочната изискуемост не е настъпила на твърдяната от заявителя дата, а по-рано, когато е връчена поканата на дължника.

В настоящия случай се касае за договор за потребителски кредит, поради което приложение намират правилата на ЗПК, доколкото не са налице изключенията по смисъла на чл.4 от същия закон. Съгласно чл.15 от договора дължими плащания, които не са извършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва /в размер на 10 пункта над ОЛП/, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Дължимата от кредитополучателя годишна лихва е предвидена в раздел II, т.4 от Договора като лихвен процент, базиран на спестяванията за лева, прилаган от банката, увеличен с надбавка от 8,4202 пункта.

Съгласно императивната разпоредба на чл.33, ал.2 от ЗПК размерът на 2 дължимото обезщетение за забава по потребителски кредити е ограничен до размера на законната лихва. В случая претенцията за наказателна лихва е основана на чл.15 от договора, видно от който същата е начислена върху просрочена главница и в размер, сформиран от два компонента – договорен лихвен процент и надбавка от 10%. Доколкото основание за начисляване на претендираната наказателна лихва е единствено забавата на длъжника, се налага извод за противоречие на забраната, установена в чл.33 от ЗПК, при забава на дължимите от потребителя плащания кредиторът да получи единствено обезщетението за забава в размер не по-висок от законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Констатираното противоречие на разпоредбата на чл.15 от договора с горепосочената императивна правна норма води до извода за наличие на хипотезата по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, поради което заповед за изпълнение на това парично задължение не може да бъде издадена. Същевременно ВРС не е могъл да издаде заповед за изпълнение до размера на законната лихва с оглед строго формалния характер на производството, доколкото подобно искане за този период не е отправено със заявлението.

По отношение на претенцията за възнаградителна лихва:

Видно от посоченото в заявлението дължимата от кредитополучателя годишна лихва е предвидена в раздел II, т.4 от Договора като лихвен процент, базиран на спестяванията за лева, прилаган от банката, увеличен с надбавка от 8,4202 пункта. В т.6 е посочен прилагания от банката към датата на сключване на договора лихвен процент, базиран на спестяванията за лева, в размер на 0,2198%.

Възнаградителна лихва се дължи в полза на кредитора на осн. чл.294, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ като цена, дължима за предоставянето и ползването на паричната сума по кредита за определен срок, поради което е дължима върху ползваните парични средства по договора до настъпване на предсрочната изискуемост.

Съобразно разрешението по т.2 от ТР №3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д.

№3/2017 г., ОСГТК упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. В случая, видно от заявлението и приложенията към него, предсрочната изискуемост е обявена на длъжника на 29.01.2024г. и до този момент претенцията за възнаградителна лихва се явява основателна. Доколкото заявителят е посочил размера на дължимата за този период възнаградителна лихва в уточнителна молба в отговор на указанията на съда, претенцията следва да се приеме за конкретизирана за този размер и период.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за възнаградителна лихва в претендирания размер от 2187,59 лева, претендирана като дължима договорна лихва по Договор за банков кредит № 014LD-R-012136/20.01.2020г., начислена за периода от 01.02.2022г. до 29.01.2024г.

3

В тази част обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и заявлението да бъде уважено, както и да се присъди сумата от 42,32 лева, съответна на уважената част от заявлението част отпретендираните разноски.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 33336/13.08.2024г., постановено по ч.гр.д. №6292 по описа за 2024 година на ВРС, с което е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу Р. Р. Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес: *********, В ЧАСТТА, за сумата от 2187,59 лева – договорна лихва по Договор за банков кредит № 014LD-R012136/20.01.2020г., начислена за периода от 01.02.2022г. до 29.01.2024г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДАТ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК в полза на заявителя „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр. София срещу Р. Р. Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес:

*********, В ЧАСТТА, за сумата от 2187,59 лева – договорна лихва по Договор за банков кредит № 014LD-R-012136/20.01.2020г., начислена за периода от 01.02.2022г. до 29.01.2024г., както и за сумата от 42,32 лева, представляващи сторени разноски в заповедното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 33336/13.08.2024г., постановено по ч.гр.д.

№6292 по описа за 2024 година на ВРС в останалата обжалвана част.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение.

ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съобразно мотивите на настоящото определение, съответно за отбелязване за издадения изпълнителен лист върху документа и върху заповедта за изпълнение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4