Решение № 8495 от 10.12.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 8495

Хасково, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III състав, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПЕНКА КОСТОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА административно дело № 20257260701657 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на М. М. М. от [населено място], [община], подадена чрез адв. В. Ч., против Решение № 1012-26-383-1/29.08.2025г. на директора на НП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М. М., срещу разпореждане [номер]-00-3207-7/25.07.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление с вх. № 261-00-3207/04.10.2023г.

В жалбата и в писмено становище се излагат съображения досежно сочените отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Моли се за отмяна на оспорения акт. Претендират се разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез юрисконсулт З., оспорва жалбата, моли за отхвърлянето и, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, приема за установено:

Със Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено чрез Дирекция „Бюро по труда“ – Хасково с рег. № 915-03-0069/04.10.2023г., до директора на ТП на НОИ – Хасково, жалбоподателят М. М. М. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица. Със Заявлението е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в Германия за периода от 25.02.2019г. до 29.09.2023г.

С писмо с изх. № У-261-00-3207-1/06.10.2023г. от жалбоподателя са изискани допълнителни документи, вкл. декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагането на член 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. Такава е подадена от жалбоподателя с отбелязване, че в периода 25.02.2019г. – 29.09.2023г. същият е работил в Германия. В декларацията жалбоподателят е посочил, че през последния период на заетост, семейството му е живяло в България. Отбелязал е също, че притежава постоянно жилище в България и че е плащал данъци върху доходите от последната заетост в държавата по последна заетост, че през периода на заетост в чужбина е живял под наем, че през този период се е завръщал в България няколко пъти в годината, най-често по причина – отпуск, че с държавата по последна заетост в чужбина го свърза работа.

С разпореждане [номер]-00-3207-1 от 17.10.2023г., на основание чл.54г, ал.4, т.1 от КСО, във връзка с чл.54, ал.1, т.5 от АПК, ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково е спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по подаденото от М. М. М. заявление от 04.10.2023г. Като мотиви за спирането е посочил образувано производство по удостоверяване на социални периоди, доходи от осигурена заетост, причината за прекратяване на трудовото правоотношение по законодателството на Германия и удостоверяване на държавата на пребиваване.

С разпореждане [номер]-00-3207-2 от 08.11.2024г., на основание чл.55 от АПК, ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково е възобновил производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по подаденото от М. М. М. заявление от 04.10.2023г.

С разпореждане [номер]-00-3207-3 от 20.11.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.54ж, ал.1 от КСО и във връзка с чл.11, § 3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004, на М. М. М. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Посоченото разпореждане е обжалвано от М. М. М. пред директора на ТП на НОИ – Хасково с жалба вх.№1012-26-433/04.12.2024г., който с Решение № 1012-26-433-1/10.12.2024г., е отхвърлил същата.

Недоволен от решението М. М. е обжалвал същото пред Административен съд –Хасково, където е образувано адм. дело № 1438/2024г. по описа на съда. С Решение № 5872/13.06.2025г. състав на Административен съд – Хасково е отменил Решение № 1012-26-433-1/10.12.2024г. на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]-00-3207-3 от 20.11.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх. № 261-00-3207/04.10.2023г. на ТП на НОИ – Хасково.

В изпълнение на съдебното решение е издадено разпореждане [номер]-00-3207-5/18.06.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 54ж, ал.1, във вр. с чл. 54а, ал.1 и чл. 54б, ал.3 от КСО, с което на М. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.10.2023г. до 31.01.2024г., в размер на 18.00 лв. дневно. В разпореждането е посочена причината за прекратяване на последната заетост – напускане на служителя, приравнено на чл. 326 от КТ.

Посоченото разпореждане е обжалвано от М. М. пред директора на ТП на НОИ – Хасково, който с Решение № 1012-26-303-1/14.07.2025г. е отменил същото и върнал преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково за постановяване на административен акт, съобразно изложените мотиви в решението. В решението директора на ТП на НОИ- Хасково е приел, че в конкретния случай, с оглед получената от компетентната германска институция нова информация не следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 54б, ал.3 от КСО, която била относима за безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение. Дал е указания до ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково да определи правилно размера и срока за изплащане на паричното обезщетение за безработица на заявителя М..

С разпореждане [номер]-00-3207-7/25.07.2025г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 54г, ал.4, т.1 от КСО, във вр. с чл. 54, ал.1, т.5 от АПК е спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по подадено от М. М. заявление с вх. № 261-00-3207/04.10.2023г. с мотива, че по отношение на лицето е образувано производство по събиране на доказателства за осигурителен доход за периода 01.10.2022г. до 30.09.2022г., придобит при прилагане на европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност.

М. М. е обжалвал разпореждане [номер]-00-3207-7/25.07.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково пред по-горестоящия административен орган. С Решение № 1012-26-383-1 от 29.08.2025г., което е предмет на разглеждане в настоящото производство, директорът на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил жалбата на М. против разпореждането за спиране. В решението е отбелязано, че към момента по отношение на жалбоподателя оставал неудостоверен дохода от немските власти за периода 01.10.2021г. до 30.09.2022г., като това обстоятелство изисквало допълнително изясняване/потвърждаване от компетентната институция на Германия. Посочил, е че със СЕД U004 е удостоверен брутен доход за лицето през периода на заетост от 01.10.2022г. до 30.09.2023г., вкл. в размер на 30669.29 евро. Със СЕД Х009 е изпратено ново напомняне, със СЕД Х010- отговор на напомняне немските власти информирали ТП на НОИ – Хасково, че работодателят все още не е подал заплатата. Приел, е че правилно от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица е приложена разпоредбата на чл. 54г, ал.4 от КСО и е спряно производството, тъй като за изчисляване на паричното обезщетение за безработица бил необходим доход за периода 01.10.2021г. до 30.09.2022г. по аргумент на чл.54б от КСО, тъй като дневното парично обезщетение за безработица било в размер на 60 на сто от средно дневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не можело да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Мотивирал се е, че в случая спирането на производството по отпускане на обезщетението за безработица, макар и да нарушавало временно правата на жалбоподателя било в допустим от закона обем с оглед охрана на обществения интерес.

По делото са приложени всички относими документи касаещи изискани данни по отношение на М. М. чрез Системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите – членки на ЕС (структурирани електронни документи – СЕД) от Германия. От процесуалния представител на административния орган в проведеното открито съдебно е представен и постъпилият в ТП на НОИ – Хасково СЕД U004, с който от немския работодател е удостоверен брутен доход за жалбоподателя през периода на заетост от 01.10.2022г. до 30.09.2023г..

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП на НОИ – Хасково, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Оспореното Решение № 1012-26-383-1/29.08.2025г. на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]-00-3207-7/25.07.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица, са издадени от материално и териториално компетентни органи. Компетентността на органа, издал процесното разпореждане, произтича от разпоредбата на чл. 54 г, ал. 4 от КСО, във връзка с чл. 54ж, ал. 1 от КСО, съответно компетентността на органа, издал обжалваното решение, произтича от разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "ж" и ал. 3 от КСО.

Оспореното решение е издадено при съобразяване на законовите изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания. При тези данни съдът приема, че липсват отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 от АПК, чл. 35 и чл. 36 от АПК, са събрани документи, необходими и относими за произнасянето на органа. Спазен е и предвиденият в чл. 117, ал. 3 от КСО едномесечен срок за произнасяне на решението на директора на ТП на НОИ - Хасково. Ето защо, съдът счита, че липсва и отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК.

Относно правилното прилагане на материалния закон и съобразяване с целта на закона при постановяване на оспорения акт, съдът прецени следното:

В подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица е заявен и деклариран стаж, положен в чужбина, в друга държава - членка на ЕС, въз основа на който претендира отпускане на обезщетението. Като държава - членка на Европейския съюз от 01.01.2007 г. РБългария е обвързана с приложението на европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите - членки на Съюза. Последните са пряко приложими за всяка държава – членка на ЕС, съгласно чл. 288 от ДФЕС. Понастоящем тези правила се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 20.05.2004 г., с последно изменение в сила от 31.07.2019 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 01.05.2010 г., с последно изменение в сила от 18.06.2020 г. Съгласно чл. 3, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, материалният обхват на този регламент е приложим към всички законодателства относно изброените в тази норма клонове на социално осигуряване, сред които са и обезщетенията за безработица (чл. 3, пар. 1 б. "з"). Персоналният обхват на регламента е определен в разпоредбата на чл. 2, пар. 1, която предвижда, че същият се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. Жалбоподателят, като български гражданин, с положения от него стаж в държави-членки на ЕС, изцяло попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, уреден в Регламент (ЕО) № 883/2004, е очертан в преамбюла на регламента и се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

Разпечатката съдържа 32 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad2f9f24-5fcd-479f-b061-34b8af0ad299