Решение № 621 от 29.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20261100500807 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба, вх. № 16542/30.10.2025 г. по описа на ЧСИ А.Б., преписката по която е с вх. № 10019/26.01.2026 г. по описа на Софийски градски съд, депозирана от длъжника „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, чрез юрисконсулт А.П., срещу отказ, обективиран в съобщение, изх. № 21580/21.10.2025 г. по описа на ЧСИ А.Б., с който ЧСИ А. Б., № 850 от КЧСИ, с район на действие СГС , е отказал да намали адвокатското възнаграждение във връзка с образуваното изпълнително дело № 20258500400795, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.09.2025 г. по гр. д. № 45655/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 69 състав, и постъпила от длъжника молба за намаляване на адвокатското възнаграждение.

В жалбата са изложени подробни съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя.

Жалбоподателят „Софийска вода“ АД поддържа, че отказът на ЧСИ да намали определеното адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело е незаконосъобразен. Излага, че с получената покана за доброволно изпълнение му е било начислено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., което счита за прекомерно. Навежда доводи, че задължението е било изцяло заплатено в срока за доброволно изпълнение, поради което по изпълнителното дело не са извършвани действия по процесуално представителство извън образуването му. Според жалбоподателя за взискателя не е съществувала 1 обективна необходимост от предприемане на допълнителни действия по водене на изпълнителното производство. Сочи, че при тези обстоятелства дължимото адвокатско възнаграждение не може да надхвърля минималния размер, предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поради това се иска отмяна на отказа на ЧСИ и намаляване на адвокатските разноски до съответстващия на Наредбата размер.

Взискателят И.Д.И., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител - адв. Е.М.Г., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Частен съдебен изпълнител А.Б. е представил мотиви относно допустимостта и основателността на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и възражението по нея, както и писменото становище на частен съдебен изпълнител А.Б., прие следното:

Изпълнително дело № 20258500400795 по описа на ЧСИ А.Б. е образувано по молба на взискателя И.Д.И., ЕГН **********, чрез процесуален представител - адв. Е.М.Г., като към нея е представен изпълнителен лист от 29.09.2025 г., издаден от Софийски районен съд във връзка с Решение № 6352/09.04.2025 г. по гр. д. № 20241110145655/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, влязло в законна сила на 23.05.2025 г., по силата на което е осъдена „Софийска вода“ АД с ЕИК 130175000 да заплати на И.Д.И., ЕГН **********, общо 3936,79 лева, получена без правно основание от ответника „Софийска вода“ АД с ЕИК 130175000, поради погасяването по давност на вземане по изпълнително дело № 913/2024 година по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 и район на действие Софийски градски съд, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като се претендира сумата, събрана въз основа на издаден изпълнителен лист от 14.07.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 59222/2014 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 69 състав, заедно с мораторна лихва за забава в общ размер на 105,39 лева за периода от датата на принудителното събиране на сумите, считано от 26.03.2024 г., до датата на исковата молба – 31.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 01.08.2024 г., до окончателното изплащане на вземането. С молбата на взискателя е поискано и събиране от длъжника на адвокатския хонорар в общ размер на 450,00 лева (четиристотин и петдесет лева), като е приложено адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие. На 07.10.2025 г. на длъжника „Софийска вода“ е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че длъжникът е осъден да заплати следните суми: Олихвяема сума за главница в размер на 3,936.79 лв., ведно със законовата лихва от 01.08.2024 г., която до момента е 642.41 лв., неолихвяема сума за мораторна лихва в размер на 105.39 лв., неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лв., неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ в размер на 66.00 лв., както и дължима сума по т. 26 в размер на 516.92 лв., както и всички бъдещи 2 такси и разноски, а така също присъединените публични държавни вземания по чл. 458 от ГПК в полза на държавата.

На 06.10.2025 г. е изпратено запорно съобщение до Общинска банка АД, като с писмо, изпратено от Общинска банка на 08.10.2025г., с вх. № 16632/31.10.2025 г. по описа на ЧСИ Б., банката е уведомила, че от банковата сметка на длъжника, Общинска банка е превела изцяло дължимата сума в размер на 5720.11лв.В срока за доброволно изпълнение длъжникът е депозирал отговор на покана за доброволно изпълнение, вх. № 16235/20.10.2025 г. по описа на ЧСИ, в който е посочил, че след получената на 07.10.2025 г. покана за доброволно изпълнение, задълженията по делото са погасени на 16.10.2025 г. в срока за доброволно изпълнение. Същевременно е оспорил посоченото в поканата адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 450 лв. като прекомерно. Посочил е банкова сметка за възстановяване на надвнесените суми. ЧСИ А.Б. е постановил отказ по така постъпилото искане, обективиран в съобщение, изх. № изх. № 21580/21.10.2025 г. г., получено от „Софийска вода“АД на 24.10.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Разгледана по същество, същата се явява и основателна по следните съображения:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но същият не може да бъде под минимално определения такъв съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

В настоящия случай жалбоподателят - длъжник дължи на взискателя адвокатско възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното дело, което съдът, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приема, че следва да бъде в размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно в размер на 200 лева.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл.

426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални 3 действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане.

При това положение възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно, поради което обжалваният отказ следва да се отмени, а определеното адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на 450 лева – да се намали до 200 лева.

По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против процесния отказ е основателна и следва да бъде уважена.

По разноските:

Такива не са заявени от страните, поради което съдът не се произнася по този въпрос с решението си.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ, обективиран в съобщение, изх. № 21580/21.10.2025 г. по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850, район на действие – Софийски градски съд по изпълнително дело № 20258500400795, вместо което постанови:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, сумата от 450 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в полза на взискателя И.Д.И., ЕГН **********, по изпълнително дело № 20258500400795 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850, на КЧСИ, на 200 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4