Решение № 175 от 23.06.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Шумен, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело № 20223600100578 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на П. С. И., ЕГН ********** от гр. Шумен, чрез пълномощника адв. Св. С. от САК срещу представлявана от кмета Л.Д.Х..

Община – Шумен, ЕИК 000931721,

Ищцата твърди, че на 07.11.2022 г., около 9.30 часа, в гр. Шумен се придвижвала пеша по площад О.., в посока от хотел „ Мадара „ към сградата на ОД на МВР – Шумен.

Малко преди пресечката на ул. .... / до Паспортна служба / се спънала на разместени тротоарни плочки, при което паднала на земята и наранила дясното си рамо. След като била откарана в МБАЛ – Шумен, лекарите установили счупване на главата на дясната раменна кост, счупване на големия туберкул на хумеруса, което наложило да й бъде извършена операция – наместване на счупените кости и поставяне на метални импланти, като престоя й в болничното заведение продължил от 07.11.2022 г. до 10.11.2022 г.. До момента не се била възстановила, като се очаква оздравителният процес да протече поне 3-4 месеца. Все още изпитвала болки в травмираното рамо и трудно движела ръката си. Налагало се да ползва помощ от близките си за елементарни битови потребности като хранене, къпане, обличане, дневен тоалет. Това я карало да се чувства безпомощна и в тежест на близките си. Била напрегната и изнервена, трудно заспивала, спохождали я песимистични мисли, че няма да се възстанови и ще бъде инвалидизирана до края на дните си. За проведеното лечение извършила разходи в размер на 1 779 лева, от които 1 700 лева – за закупуване на метални импланти и 79 лева – за закупуване на ластична ортеза за рамо. Счита, че служители на Община – Шумен са проявили бездействие и немарливо изпълнение на поверената им работа и именно това е причината за процесния инцидент. За случая сигнализирала ШРП, по повод на което била образувана преписка № 5434/2022 г., но същата била прекратена поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. Позовавайки се на изложеното 1 и като счита, че са налице основания за ангажиране отговорността на Община – Шумен по чл.49 и чл.50 от ЗЗД, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от инцидент, настъпил на 07.11.2022 г. в гр. Шумен, пл. О.., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й плащане и сумата от 1 779.00 лева – обезщетение за имуществени вреди от същия инцидент, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община – Шумен, ЕИК 000931721, представлявана от кмета Л.Д.Х., чрез старши юрисконсулт Ив. К. е депозирал отговор, в който оспорва предявените искове като изцяло неоснователни и моли за оставянето им без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски. Счита, че не се доказва връзка между задължението на Община – Шумен като собственик на площад „ О.. „ да го поддържа в добро състояние и получената от ищцата травма, която е довела до претърпяване на имуществени и неимуществени вреди. Искът за неимуществени вреди е неоснователен и по размер, тъй като претенцията от 30 000 лева е значително завишена, несправедлива и несъответна на конкретните обстоятелства по случая и съдебната практика.

Предмет на разглеждане са обективно съединени искове с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД. Същите са предявени с редовна искова молба, допустими и подсъдни като първа инстанция на ШОС.

По съществото на правния спор, от събраните по делото писмен и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи следното:

Според показанията на свидетелката С.а Ц. / дъщеря на ищцата /, на 07.11.2022 г., между 9.00 и 9.30 часа ищцата и свидетелката тръгнали от дома на първата към сградата на Община – Шумен като се движели по пешеходната зона на площад О.. в гр. Шумен, в посока от хотел „ Мадара „ към сградата на ОД на МВР – Шумен. Малко преди да стигнат средата на площада, свидетелката срещнала своя позната и се спряла да разговаря с нея, а майка и продължила напред. Отдалечавайки се на около 50 – 100 метра, ищцата се спънала и полетяла с ръце напред. Виждайки падането, свидетелката се затичала към нея и я попитала какво става, като опитала да я повдигне, хващайки я под рамото, но ищцата изпищяла и й казала да не я пипа, тъй като изпитва изключително силна болка. След това, възрастната жена успяла да се изправи и седнала на намиращите се в близост стъпала. Тъй като свидетелката била без кола се обадила на свой познат, който ги откарал в ЦСМП при МБАЛ – Шумен. Там на ищцата бил направен рентген, от който се установило, че има счупване на рамото на дясната ръка, което налага да бъде приета в болница. На свидетелката било обяснено от медицинския персонал, че на майка й следва да бъде поставена титаниева плака, която струва 1 700 лева, но преди да бъде заплатена не може да бъде извършена операция, поради което до следващия ден ищцата останала в болницата, като през цялото време изпитвала нетърпима болка. На 08.11.2022 г. свидетелката заплатила за титаниевата плака и в 9.00 часа сутринта ищцата била вкарана в операция. След операцията същата 2 престояла в болничното заведение 3-4 дни, след което била изписана с предписание да си закупи ортеза за рамо. По време на болничния й престой, преди и след операцията ищцата изпитвала „ страшни „ болки, постоянно плачела и не искала да разговаря по телефон. Освен това била уплашена и психически срината. Преди инцидента имала частична аритмия, но след него сърцето й излязло трайно от ритъм, поради което през м. януари 2023 г. се наложило да посети кардиолог в гр. Истамбул. При прегледа се установило, че има тромб и сърцето й повече не може да бъде върнато в ритъм, поради което й била направена аблация.

След изписването й от болницата в гр. Шумен, в продължение на около месец ищцата имала нужда от помощ, тъй като не била в състояние изобщо да движи ръката си и не можела сама дори да се изкъпе и облече. Месец след операцията същата смъкнала ортезата за рамо и пуснала ръката си надолу, но без да може да извършва движения с нея. Около половин месец по-късно тръгнала на рехабилитация, която провеждала по три пъти седмично и досега. Въпреки това, към днешна дата ръката й не била напълно подвижна, като не можела да я отвежда назад, нито да я вдига напред повече от 90 градуса. Освен това, продължавала да изпитва болки, макар и не постоянни, както и да не може да натоварва ръката си.

Изпитвала също дискомфорт от титаниевата платка и усещала рамото си по-студено, поради което лекарите й заявили, че, ако това продължи до 6 месеца след операцията, платката ще бъде премахната по оперативен път. След инцидента и към момента ищцата изпитвала страх да минава по същия маршрут, поради което предпочитала да заобикаля и да се движи по долната част на пешеходната зона. Иначе започвала да трепери, да се страхува и да си гледа постоянно в краката. Също така била разстроена, изнервена, лесно се разплаквала.

Свидетелката е категорична, че е видяла падането на ищцата и, че причината за него е, че върхът на обувката й се ударил в една от тротоарните плочки на площада, която била надигната около три пръста, вследствие на което тя се спънала и политнала. Наличието на надигната с около 2-3 пръста над нивото на останалата част от паважа плочка на соченото от свидетелката място от площад О.. се потвърждава и от представения снимков материал.

От приложените медицински документи и заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ се установява, че при падането си на 07.11.2022 г. ищцата е получила счупване с разместване на главата на дясната раменна кост и на големия израстък на костта, което е наложило кръвна репозиция / наместване / на фрактурата с метална фиксация.

Стационарното й лечение е било по клинична пътека в Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ – Шумен и е продължило от 07.11. до 10.11.2022 г.. В периода от счупването до оперативното лечение и през първите два дни след това, пострадалата е търпяла физическа болка с доста по-висок и по-силен интензитет в сравнение с някои други счупвания. В бъдеще болката ще бъде притъпена, но постоянна до постигане на пълен обем на движенията в дясната раменна става, което все още не е налице. Възстановяването продължава значително по-дълго време и все още не е завършило, тъй като проведената рехабилитация е била непълноценна. Пациентката е следвало да започне лечебна физкултура и физиопроцедури 35-40 дни след изписването й от болница, като по нейни данни не го е сторила, тъй като през м. декември 2022 г. излязла от сърдечен ритъм и се 3 наложило да се лекува в клиника по кардиология в гр. Истамбул. При преглед, вещото лице е установило, че ищцата има белези с големина 5-6 см. по външната странична повърхност на дясното рамо. Няма деформации, тъй като счупването е анатомично наместено и фиксирано с метал и е рентгенологично сраснало. Налице са болки и функционален дефицит, тъй като рехабилитацията и физиопроцедурите не са били пълноценно проведени.

Функцията в дясното рамо е нарушена и все още не е възстановена. Отвеждането на ръката в рамото е 90 градуса при норма 160 градуса. Външната и вътрешна ротация в рамото е 20 градуса при норма 90 градуса. Отвеждането напред е на 90 градуса при норма 180 градуса.

За постигане пълен обем на движение на дясното рамо на ищцата ще е необходима още рехабилитация и физиопроцедури, а евентуално и балнеолечение.

От приложените по делото фактури №№ 143156/08.11.2022 г. и 1006/13.11.2022 г., ведно с фискални бонове, се установява, че по първата ищцата е заплатила сумата от 1 700 лева с ДДС за закупуване на заключваща плака за проксимален хумерус, а по втората – сумата от 79 лева с ДДС за закупуване на ортеза за рамо.

Според заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ, визираните разходи са свързани с лечението на полученото от ищцата счупване и са били необходими и целесъобразни, тъй като ЗК не поема и заплаща скъпоструващи консумативи за оперативно лечение, каквито са посочените.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и е изключение от принципа, че всеки носи отговорност за себе си и своите деяния. Законодателят е предвидил възможност да се репарират вредите, причинени от друг правен субект, като в този смисъл отговорността е за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. За ангажиране отговорността по този текст следва да бъде установено наличието на възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите и вреди, причинени от изпълнителя при или по повод извършване на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, като не е необходимо да се установят конкретните лица, осъществили деянието, а само качеството им на изпълнители на възложената работа.Отговорност по чл.

49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата или, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. В този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на 4 увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или, ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа.