Определение № 933 от 20.03.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 933 гр. София, 20.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно наказателно дело № 20251100601589 по описа за 2025 година Производството е по реда чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, подадена от пострадалия, срещу определение № 4203 от 25.10.2024 г., постановено по ч.н.д. № 13443/24 по описа на Софийски районен съд за 2024 г., НО, 107-и състав, с което първоинстанционният съд, сезиран от пострадалия, чрез неговия повереник, е потвърдил постановление от 29.01.2024 г., с което наблюдаващият прокурор при Софийска районна прокуратура прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 2102/2018 г., по описа на 01 РУ – СДВР, пр. № 38130/2018 г. по описа на Софийска районна прокуратура, образувано и водено срещу А.Ю., Е.Р. и Е.К. за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакуваното определение, като е изложена възприетата от пострадалия фактическа обстановка. Счита, че определението на съда не е обосновано, като единствено се преповтарят аргументи от атакувания прокурорски акт.

Следвало да се обърне внимание на съвпаденията в показанията на пострадалия В. и св. Г.. Счита, че е наличен общ умисъл на участниците в побоя, а кои са били точно те можело да се установи с предприемане на допълнително действия по разследването.

Софийски градски съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема следното:

Предмет на настоящото производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка съгласно чл. 243, ал. 7 НПК. Жалбата срещу определението е подадена в предвидения в закона срок, от лице с правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

1

Досъдебно производство № 2102/2018 г. по описа на 01 РУ на СДВР, пр.пр № 38130/2018 г. по описа на СРП, е водено за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

В качеството на обвиняеми са привлечени Е.К. /л. 97 ДП/, Е.Р. /л. 103 ДП/, както и А.Ю. /л. 108 ДП/ за нанесена на св. В. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето.

След извършване на действия по разследването и в своите правомощия, държавното обвинение с постановление от 29.01.2024 г. е прекратило наказателното производство на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 2 и ал. 2 вр. чл. 244, ал. 1, т. 2 и ал. 2, вр чл. 245, ал. 1 НПК – обвинението не е доказано. В своето изложение прокуратурата мотивира волята си като приема, че в действителност е нанесена средна телесна повреда на пострадалия В., но са останали неизвестни извършителите на това посегателство. При обсъждане на доказателствения материал по делото прокуратурата е изключила извършените очни ставки между пострадалото лице и всеки един от обвиняемите, тъй като към момента на провеждане на това действие по разследването, обвиняемите лица са имали единствено качество на свидетел в досъдебното производство, като същите са привлечени като обвиняеми едва по-късно. Заради проведените очни ставки, в които обвиняемите са били с процесуално качество на свидетели, прокуратурата обосновава и липсата на проведени други действия по разследването съвместно между впоследствие привлечените за обвиняеми и пострадалия, като например разпознаване, тъй като подобни действия имало възможност да бъдат компрометирани от проведените преди това очни ставки, в които лицата вече са се срещнали.

Прокуратурата обсъжда и факта, че назначените видеотехнически експертизи не обслужват обвинението, защото заснетото на тях не касаело инкриминирания момент, а предхождащ го такъв. Така на прокуратурата оставало единствено да се позове на показанията на В., които пък от своя страна държавното обвинение намира за неубедителни. Първо, посочва прокуратурата, те били в противоречие с тези на приятеля на пострадалия – св. М.. Отделно от това двете лица твърдели, че не били употребявали алкохол в процесната вечер, което се опровергавало от показанията на останалите свидетели. Това будило съмнение в достоверността на показанията и давало основание да не се кредитират и останалите заявените от В. и М. обстоятелства. На последно място, относно свидетелските показания на св.

Р.Г., прокуратурата посочва, че касаели именно инкриминирания период, но не били достатъчно конкретни, за да послужат за разкриване на обективната истина.

Постановлението за прекратяване от прокурора е било обжалвано пред районния съд, който е потвърдил същото с мотивите, че актът на държавното обвинение е правилен и обоснован. Обсъдено било наличното противоречие между показанията на пострадалия В. и приятеля му М. относно броя на лицата, причинили телесната повреда на В., както и, че единият твърдял да е удрян с ръце, а св. М. посочил, че В. му е разказал, че е и ритан. Районният съд счел, че това е достатъчно за да дискредитира показанията на пострадалия В., което бил направил и прокурорът. РС се съгласява и, че видеотехническата експертиза не способствала за изясняване на обстоятелства, касаещи 2 деянието. По тези съображения с определение РС е потвърдил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, който акт е и предмет на настоящата проверка.

Въззивният съд намира проверявания акт за неправилен поради следните съображения:

Проверката на прокурорското постановление за прекратяване на досъдебно производство касае изясняване на това дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно. След като се установи това, съдът отговаря и на въпроса дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване и е изградил своето вътрешно убеждение на база тях. Същевременно обаче съдът не бива да изземва функциите на обвинението по събирането и проверката на доказателствата и за вземането на решението на кого и за какво да повдигне обвинение.

Съблюдавайки така посочената рамка настоящата инстанция счита, че проведеното разследване не е обективно, всестранно и пълно, както и изводите на прокурора и районния съд не почиват на правилен анализ на събраните доказателства. Това е така по следните съображения:

Съдът се съгласява с приетата фактическа обстановка до момента, като не може да се солидаризира с държавното обвинение и районния съд, че авторството на деянието остава неразкрито, като не е възможно събирането на допълнителни доказателства, които да спомогнат изясняването на този въпрос.

На първо място, съдът не намира за почиващи на доказателствената съвкупност изводите на прокуратурата и районния съд, че не следва да бъдат кредитирани показанията на пострадалия В., като настоящият състав разгледа всяко едно от основанията, които прокурорът е посочил, за да откаже да даде вяра на заявеното от него. Св. В. е освен пострадал от престъплението, също и свидетел-очевидец на същото. Показанията му представляват първичен доказателствен източник, тъй като той разказва за пряко възприетото от него по време на инкриминираното деяние. От тях ръководно-решаващият орган следва да черпи основно информация за настъпилите събития, като първо да извърши преценка относно достоверността им. Една от причините, посочени в прокурорското постановление, дала основание да се дискредитират показанията на В. е, че последният заявил, че не е бил под влиянието на алкохол, което се опровергавало от останалите доказателства – показания на свидетели. Настоящата инстанция не може да се съгласи с приетото от прокурора, тъй като видно от самия разпит на пострадалия /л. 35 от ДП/ същият посочва, че преди да отидат в бара в процесната вечер с М. са изпили 2 малки водки, а в бара са си поръчали 2 големи водки, които не са успели да изпият. Така заявеното от него кореспондира с показанията на останалите свидетели, че В. и М. са употребявали алкохол. /съдът все пак взе предвид, че с оглед изготвената СППЕ на В. и св. М., същите са били в състояние на обикновено алкохолно опиване към лека степен и са годни да дават показания за настъпилите събитията./ При тези съображения въззивният съд счита, че показанията на св. В. не се намират в противоречие с другите доказателства 3 относно изпития алкохол, тъй като същият добросъвестно е посочил, че са употребявали такъв.

На следващо място, прокуратурата, а и районният съд, са се опитали да дискредитират показанията на В., като са посочили, че те не съответстват с тези на св. М. – приятел на В., който е чул за настъпилите събития от разказа на приятеля си В. при срещата им. Следва да се обърне внимание, че св. М. не е бил очевидец на нанасянето на телесна повреда на пострадалия, поради което неговите показания по своята природа са производни такива. При налични първични по делото, а именно показанията на свидетелят-очевидец и пострадало лице В., следва да бъде даде превес на последните, като заявеното от М. да послужи за проверка на показанията на В. относно основните моменти, касаещи инкриминираното деяние. Освен че единственото нещо, за което си противоречат показанията на тези двама свидетели е броят на лицата, които са нападнали В., в останалата си част показанията им се допълват и подкрепят. Що се касае до броят на нападналите го лица, В. посочва, че са били трима, а М. заявява в своите показания, че пострадалият му е разказал впоследствие, че петима или шестима са тръгнали след него. На първо място, М. заявява единствено, че знае, че 5-6 охранителя са тръгнали след В., а не че са му нанесли побоя. На следващо място, впечатленията на М. са единствено спомен от разказаното му от В., който му се е обадил непосредствено след като е бил бит и е възможно да не е бил в състояние до такава степен да възпроизведе случилото се в детайли. Житейски обосновано и логично е М. да не е до толкова запознат и конкретен в точния брой хора, които са нанесли телесните увреждания на пострадалия, както и частите от тялото им, с които са нанасяли ударите /дали с ритници или с юмруци/. По тези съображения съдът не може да се съгласи, че показанията на св. М. и св. В. се различават в голяма степен относно главния факт, а именно за нанесен от охранители побой, при който са избити зъби на В., за да се усъмни в заявеното от лицата.

Съдът подложи на анализ и останалата доказателствена съвкупност и прецени, че подкрепа на показанията на В. се открива и в други доказателства по делото. Правилно в жалбата е отбелязано, че районният съд е обърнал внимание на противоречието относно броя нападатели, посочени от св. М. и В., но не е намерил за необходимо да обсъди показанията на св. Р.Г., който също е бил очевидец /според показанията му свидетелят е наблюдавал от терасата на квартира, находяща се 1-ви жилищен етаж, непосредствено над и около местопрестъплението/. В своите показания /л. 200 ДП/ св. Г. посочва, че е наблюдавал нанасяне на удари от охранителите на някакво момче, като посочва, че охранителите са били 3-ма или 4-ма, но в действителност заявява, че не може да разпознае нито едно от участвалите в побоя лица. Правилно в жалбата се сочи, че тези показания подкрепят разказаното от В. дори и да не допринасят с нова информация относно идентифицирането на конкретните извършители. Заявеното от пострадалия се потвърждава още веднъж и от изготвената видеотехническа експертиза на записите от камерите в и пред „Бар Петък“, където е бил пострадалият преди да бъде изведен от охранители.

Вярно е, че същите не касаят момента на нанасяне на телесните увреждания, но те потвърждават разказа на пострадалия за събитията преди избиването на зъбите му, което още веднъж затвърждава достоверността на разказа му. При всичко гореизложено съдът намира, че показанията на св. В. се явяват 4 достоверни, последователни, подкрепени от доказателствената маса и от тях може да се черпи информация за настъпилите събития.