Решение № 38 от 15.10.2026, Районен съд - Каварна
- Съд
- Районен съд - Каварна
- Дело
- Административно наказателно дело 101/2026
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 15.10.2026
- Състав
- Емилия Димитрова Панчева
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. Каварна, 15.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА, ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Административно наказателно дело № 20263240200101 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл. 647, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
Образувано е по жалба на Х.Г.Д.У.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, подадена чрез адв. С. К. С., срещу Електронен фиш серия Г № 0077545, издаден от ОДМВР – Добрич, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 022,58 евро за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, на основание чл. 638, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ.
В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като в него липсва ясно и пълно фактическо описание на нарушението, налице е несъответствие между словесното описание и правната квалификация, както и че е ограничено правото на защита на санкционираното лице. Иска се отмяна на електронния фиш и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. С писмено становище оспорва жалбата, поддържа, че електронният фиш е правилен и законосъобразен, и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима.
1
От представената по делото разписка се установява, че електронният фиш е връчен на законния представител на дружеството на 17.06.2026 г. По делото е налице и справка от АИС „АНД“, сочеща на извършено връчване. Жалбата е изпратена чрез ССЕВ на 29.06.2026 г., тоест в рамките на предвидения 14дневен срок.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено следното:
На 28.07.2025 г. в 13:21 ч. в ***, до бензиностанция ***, с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с № 120СС76 е заснето движение на МПС марка ***, модел ***, с рег. № ****.
За използването на техническото средство е съставен протокол рег. № 283р-7134/29.07.2025 г. Представен е и протокол от БИМ № 156-СГИСИС/30.04.2025 г., от който се установява, че системата с идентификационен номер 120СС76 е преминала последваща периодична проверка и е годна за експлоатация към релевантния момент.
От справката за регистрационния статус на автомобила се установява, че към 28.07.2025 г. процесното МПС е било собственост на Х.Г.Д.У.“ ЕООД, придобито на 26.02.2025 г., и е било в статус „в движение“. Служебното прекратяване на регистрацията поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ е отразено на по-късна дата – 05.08.2025 г.
От официалната справка на Гаранционния фонд се установява, че за автомобила е била налице полица BG/30/124003967687, сключена на 18.12.2024 г. със срок до 18.12.2025 г., но същата е подадена като прекратена в Информационния център на Гаранционния фонд на 03.07.2025 г. с причина „невнесена вноска“, считано от 04.07.2025 г. Нов договор е сключен едва на 20.10.2025 г. Следователно към 28.07.2025 г. в 13:21 ч. за процесното МПС не е бил налице действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Въз основа на тези данни е издаден процесният електронен фиш серия Г № 0077545, в който е посочено, че „с АТСС е установено управление на МПС ... е установено нарушение на Кодекса за застраховането“, като е наложена имуществена санкция в размер на 1 022,58 евро.
Съдът кредитира всички приети писмени доказателства като относими, допустими и непротиворечиви.
2
При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е основателна.
По силата на чл. 647, ал. 3 КЗ при установяване и заснемане с автоматизирано техническо средство или система на управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на собственика се издава електронен фиш.
Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение.
Съгласно чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ на юридическо лице или едноличен търговец, което не изпълни това задължение, се налага имуществена санкция в размер 2000 лв., а съгласно чл. 638, ал. 4 КЗ, когато с АТСС е установено управление на такова МПС, санкцията се налага на собственика.
Електронният фиш следва да съдържа описание на нарушението, нарушените разпоредби и другите законово установени реквизити.
Изискването за наличие на описание на нарушението е изрично въведено и в режима на електронните фишове чл. 189ж, ал. 1а ЗДвП.
От събраните доказателства по делото се установява, че към 28.07.2025 г. в 13:21 ч. процесното МПС е било собственост на жалбоподателя; е било регистрирано и неспряно от движение; е било заснето в движение с годно автоматизирано техническо средство; не е имало действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Следователно от материалноправна страна съществуват данни за осъществен фактически състав по чл. 638, ал. 4 КЗ.
Въпреки горното, съдът намира, че процесният електронен фиш страда от съществен порок, който налага неговата отмяна.
В съдържанието на фиша липсва ясно, пълно и конкретно фактическо описание на нарушението. В него е посочено, че нарушението е установено с АТСС, насочено към центъра на града, „отчетен толеранс от 3 процента от отчетената скорост в полза на водача“, след което е записано, че „с АТСС е установено управление на МПС ... е установено нарушение на Кодекса за застраховането“.
3
Тази словесна формулировка е вътрешно противоречива и непълна по няколко причини: 1. включва реквизити и терминология, характерни за нарушение на скоростен режим, а не за нарушение по Кодекса за застраховането; 2. не съдържа изрично и недвусмислено фактическо твърдение, че за конкретното МПС към конкретните дата и час не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; 3. не позволява еднозначно да се установи кое е изпълнителното деяние, за което е ангажирана отговорността на дружеството.
Съдът споделя възражението на жалбоподателя, че така формулираното обвинение не удовлетворява минималния стандарт за яснота на административнонаказателния акт. Описанието на нарушението не е само формален реквизит, а съществен елемент, който определя предмета на защита.
Санкционираното лице трябва да може от самия акт да разбере какво конкретно нарушение му се вменява.
Недопустимо е липсата или неяснотата на фактическото описание в електронния фиш да се преодоляват чрез доказателства от преписката или чрез последващо тълкуване от съда. Съдебният контрол е за законосъобразност на вече издадения акт, а не за неговото дописване или поправяне.
В конкретния случай несъответствието между словесната част на фиша и дадената правна квалификация е довело до съществено нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Това нарушение е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на акта.
Относно останалите възражения:
Съдът приема, че използваното АТСС е било годно към датата на установяване; собствеността и регистрационният статус на автомобила са доказани; липсата на действаща застраховка към процесните дата и час е доказана от справката на Гаранционния фонд. Тези обстоятелства обаче не могат да санират порока на самия електронен фиш.
Административнонаказателната отговорност може да бъде ангажирана само с валиден и законосъобразен санкционен акт. Когато самият акт не съдържа ясно и годно фактическо обвинение, той подлежи на отмяна независимо че в преписката съществуват данни за извършено нарушение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д ЗАНН в полза на 4 жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро. Искането е своевременно направено, а размерът не е прекомерен с оглед предмета и фактическата и правна сложност на делото. Поради това ОДМВР – Добрич следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата 250 евро.
По тези съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г № 0077545, издаден от ОДМВР – Добрич, с който на Х.Г.Д.У.“ ЕООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 1 022,58 евро за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл.
461, т. 1 от Кодекса за застраховането, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич да заплати на Х.Г.Д.У.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата 250 евро, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Добрич в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________ 5