Определение № 454 от 24.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 454 гр. Благоевград, 23.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20241200500232 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. с чл. 40 ал. 3 от ЗУЕС, във вр. с чл. 389 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 1370/06.12.2024г., подадена от Етажна собственост на жилищна сграда с идентификатор № * по КККР на ***, с търговско наименование *, чрез Л.

А. Г.-Ш., в качеството си на Председател на Управителния съвет на Етажната собственост, чрез адвокат А. Г. Х. от АК - Благоевград, с адрес на адвокатска кантора: ***, съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа: ***, срещу Определение № 86/16.01.2024г., постановено по гр.д. № 1343/2023г. по описа РС Разлог.

С обжалваното определение районният съд е допуснал обезпечение на предявения иск по чл.

40 ЗУЕС като е спрял изпълнението на всички решения, взети с Протокол от 01.11.2023г. от Общото събрание на Етажна собственост на жилищна сграда с идентификатор № * по КККР на ***, с търговско наименование *, до приключване на производството по гр.д. № 1343/2023г., по описа на РС Разлог, с влязъл в сила съдебен акт.

В жалбата се сочи, че атакуваният акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което се прави искане за неговата отмяна. Сочи се, че предявеният иск не е вероятно основателен, липсва и обезпечителна нужда. Конкретно се сочи, че от наличните доказателства по делото до момента не можело да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск, тъй като се установявали нарушения на процедурата по чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл. 16, чл. 17, чл. 48 и чл. 51 от ЗУЕС.

Сочи се, че изводите на съда за вероятна основателност на иска са неоснователни, тъй като по делото липсват каквито и да било писмени доказателства, които да подкрепят оплакванията в исковата молба за нарушения па процедурата при свикване, провеждане и 1 взимане на решения на общото събрание.

Сочи се, че липсват каквито и да било доказателства от страна на ищеца за това, че е налице обезпечителна нужда от налагане на исканото обезпечение. На следващо място се сочи, че е налице неадекватност на наложената обезпечителна мярка „Спиране изпълнението на всички решения, взети с Протокол от 01.11.2023 година от проведеното Общо събрание на Етажната собственост на жилищна сграда с идентификатор № * по КККР на *** с търговско наименование * до приключване на производството по гр.д. №1343/2023 година по описа на Районен съд Разлог с влязъл в сила съдебен акт с действителната обезпечителна нужда.

Поддържа се, че първоинстанционният съд неоснователно е уважил искането на ищеца, без да отчете интересите на етажната собственост, както и възможността тя да потърси правата си по реда на чл. 403 от ГПК. В жалбата се излагат подробни съображения във връзка с допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Препис от частната жалба е връчен на другата страна, която е депозирала писмен отговор, с който се оспорва частната жалба. Поддържа се, че атакуваният акт на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде оставено без уважението искането за неговата отмяна.

С отговора на частната жалба се оспорва нейната допустимост, като се навеждат доводи че същата е просрочена, поради неспазване на предвидения в разпоредбата на чл. 275 от ГПК преклузивен срок.

Оспорват се наведените доводи с частната жалба, доколкото поддържа се с писмения отговор че е налице вероятна основателност на предявения иск по чл. 40 от ЗУЕС и са налице убедителни писмени доказателства подкрепящи този извод на съда във връзка с допускането на искането за налагане на обезпечение. С отговора на частната жалба изложени са доводи във връзка с допуснатите процесуални нарушения на закона при взимането на всяко едно от решенията в Протокол от 01.11.2023г. от Общото събрание на Етажна собственост на жилищна сграда с идентификатор № * по КККР на *** поотделно.

Поддържа се доводи за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл.

16, чл. 17, чл. 48 и чл. 51 от ЗУЕС. Навадени са доводи за неспазване на правилата за редовното свикване и обявяване на дневния ред на ОС на ЕС, нарушена е императивна разпоредба на чл. 8 ал.1 т. 2 от ЗУЕС, която забранява освен в неотложни случаи, ОС на ЕС да бъде свиквано на ден, обявен официално за национален празник, какъвто е 1 ноемвриденят на народните будители. Поддържа се с отговора на частната жалба, че при взимане на атакуваните решения на ОС на Етажна собственост на жилищна сграда с идентификатор № * по КККР на ***, са допуснати съществени нарушения, като при изчисляването на кворума за взетите решения, са изчислени нереални собственици и нереални площи, на обслужващи помещения над третия етаж, без самостоятелен статут, за зачислени идеални части на собственици в сградата на ЕС и др. Навадени са доводи за изцяло нарушена процедура по чл. 16 ал. 6 и ал. 7 от ЗУЕС, като не е спазен нито срока, нито реда за обявяване на протокола на ОС на ЕС. Поддържа се, че голяма част от собствениците са били представлявани по време на провеждането на ОС на ЕС от пълномощници, а на самото 2 събрание не е представен нито едно пълномощно, удостоверяващо представителната власт на представляващите и правото им на глас, поради което не може да се прецени спазена ли е процедурата на чл. 14 от ЗУЕС.

При така изложените съображения, поддържа се че са били налице основанията за допускане от съда на поисканото обезпечение- Спиране изпълнението на всички решения, приети с Протокол от 01.11.2023г. от Общото събрание на Етажна собственост на жилищна сграда с идентификатор № * по КККР на ***, до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт по гр.д. № 1343/2023г. по описа на РС Разлог, като е налице както обезпечителна нужда така и наличие на вероятна основателност на предявения иск по чл. 40 от ЗУЕС, подкрепена с убедителни писмени доказателства по делото.

Въззивният съд в решаващия състав и в рамките на компетентността си съобразно чл. 278 от ГПК, като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателите намира следното:

След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от страна в производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Пред Районен съд Разлог е предявен иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, депозиран от Р.

Б. З., ЕГН **********, от ***, срещу Етажната собственост на жилищна сграда с идентификатор № * по КККР на ***, с търговско наименование *.

В исковата молба се сочи, че на 01.11.2023г. в гр. * е проведено Общо събрание на собствениците на обекти в етажната собственост на сграда с идентификатор № * по КККР на град Банско, като протоколът за същото не е обявен по надлежен ред. Сочи се, че при провеждане на Общото събрание и при приемането на всички решенията от тях са констатирани редица нередности.

Иска се съдът, да постанови решение, с което да отмени всички решения на Общото събрание на етажната собственост, проведено на 01.11.2023г.

Направено е искане за отмяна на атакуваните решения на ОС на ЕС, проведено на 01.11.2023 г., поради нарушение на нормата на чл. 13, ал. 1 и следващите от ЗУЕС. С исковата молба е направено искане да се допусне обезпечение на предявения конститутивен иск чрез спиране изпълнението на обжалваните решения.

Районният съд е уважил молбата и е допуснал исканото обезпечение с Определение № 86/16.01.2024г., постановено по гр.д. № 1343/2023г. по описа РС Разлог.

В мотивите си е приел, че искът е вероятно основателен, а предложената обезпечителна мярка подходяща и съответстваща на обезпечителната нужда.

За да се произнесе по частната жалба в рамките на правомощията си на въззивна инстанция, настоящият състав на ОС Благоевград като съобрази установеното от фактическа страна, излага следните правни доводи:

3

Искът по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е конститутивен. Обезпечителната мярка, която съответства на накърненото субективно право, чиято защита се търси с иска, е спиране на изпълнението на решенията на ОС на ЕС, чиято законосъобразност ищецът оспорва. Тази мярка е предвидена в самия закон – чл. 40 ал. 3 от ЗУЕС и определя правния характер и спецификата на това обезпечение.

Съгласно приетото с т. 3 от ТР № 5 от 24.06.2016г. на ВКС, постановено по т.д. № 5/2014г. на ОСГК, спирането на изпълнението на решение на ОС на етажните собственици по реда на чл. 40 ал. 3 от ЗУЕС е предвидено в закона като обезпечителна мярка– т.е. за да бъде приложено е необходимо да са налице основания аналогични на тези, предвидени за допускане на обезпечение по чл. 391 ал. 1 т. 3 пр. последно от ГПК и намиращо се в Част ІV на ГПК- „Обезпечително производство”, включително когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Законодателят е преценил, че по правило подаването на иска за отмяна на решение на ОС на ЕС/конститутивен иск по чл.

40 ал. 1 от ЗУЕС/, не спира изпълнението на решението/ чл. 40 ал. 3 предл. първо от ЗУЕС /, но е допуснал такава възможност по преценка на съда. В разпоредбата на чл. 40 ал. 3 от ЗУЕС законодателят не е посочил при какви предпоставки се допуска спирането, поради което съдът следва да извърши конкретна преценка на ефекта на мярката за всеки отделен случай. Все пак отчетен е особения характер на обезпечителната мярка по чл. 40 ал. 3 от ЗУЕС, която се предприема и допуска от съда, за да се ограничат евентуалните вреди, които биха настъпили от изпълнението на атакуваните решения на ОС на етажните собственици, докато трае исковия процес по тяхното оспорване. Сочи се в мотивите към цитираното ТР, че докато трае исковия процес по предявения иск по чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС, възможно е едно или повече незаконосъобразни решения на общото събрание да бъдат изпълнени, така че успешно проведения иск по чл. 40 ал.1 от ЗУЕС да се окаже без практическа полза, поради това че съдебното решение не може да бъде изпълнено. През този период от изпълнението на незаконосъобразното решение на ОС на етажните собственици може да са настъпили необратими вреди, както за ищците по предявения иск, така и за неучаствалите в производството етажни собственици- да се извърши преустройство в общите части, срещу ищците да се проведе съдебно изпълнение за дължимите по решението суми или на друго притезание, което впоследствие да се окаже съдебно отречено по силата на влязлото в законна сила съдебно решение.

Както се приема в практиката на ВКС, обезпечителният процес има охранителна функция.

Неговата цел е да осигури по време на висящността на спора сигурността за това, че неоснователно отричаното материално право ще бъде осъществено, чрез създаване на пречка то да се реализира неправомерно преди постановяване на окончателното решение.

Обезпечаването на иска не е част от исковия процес, а самостоятелно уредено в процесуалния закон производство, което осигурява реализирането на правните последици от решението. За да се допусне обезпечението, молителят трябва да удостовери вероятната основателност на своя иск /решение № 221 от 10.06.2015г. по т. д. № 3030/2013г. на І т.о. на ВКС/. Обезпечението цели защитата на спорното материално право, докато трае 4 висящността на процеса и предпоставя вероятна основателност на иска. За да бъде допуснато, следва да са налице определени предпоставки, визирани в чл. 391 ал. 1 ГПКискът да е допустим, да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, да е налице обезпечителна нужда- когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението /определение № 374 от 29.05.2013г. по ч. гр. д. № 2340/2013г. на ВКС/.

Въззивният съд намира предявеният иск с правно основание чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС за допустим. Всеки от етажните собственици може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на етажните собственици, като предяви иска си в срока по чл. 40 ал. 2 от ЗУЕС, пред районния съд по местонахождението на етажната собственост. Установява се от представените с исковата молба нот. актове, че жалбоподателят- Р. Б. З., /ищец пред районния съд/, е собственик на самостоятелни обекти в жилищна сграда, с търговско наименование *,, в гр. *, т.е. ищеца е етажен собственик и е активно легитимирани да оспорва взетите решения на ОС на ЕС на сградата, приети на 01.11.2023г.