Решение № 262 от 18.01.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №262

18.01.2019 г., гр.

Пловдив.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2329 по описа на същия съд за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

Отрицателен установителен иск на С. С. С.,

ЕГН **********,***, против "ЕВН

България Топлофикация ЕАД", със седалище и адрес на управление: гр. ПЛОВДИВ, ул. УЛ. "ХРИСТО Г. ДАНОВ" № 37, ЕИК *********, по смисъла на чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 от същия кодекс.

Според изложеното в исковата молба, ответното дружество имало , по силата на договор при общи условия , вземане против праводател на ищеца , за което си вземане се снабдило през 2006 г със изпълнителен лист на неисковото основание по чл. 237 от ГПК ( отм.). Листа бил издаден за следните суми: 1226 лева-неплатена топлинна енергия, доставена на наследодателя за периода от 01.11.2001г до 31.05.2006г , 410.40 лева – обезщетение за забава в плащането на главницата за период от 11.01.2002г. до 17.07.2006г , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на молбата за издаване на лист – 26.07.2006г до окончателното изплащане на вземането , и 34.72 лева държавна такса ( платена на съда ) и 82 лева възнаграждение на юрисконсулт. Възоснова така издадения изпълнителен лист, едва през 2012г било образувано изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ ******** при ПОС; твърди се обаче , че още преди образуването на това изпълнително дело , вземането на ответното дружество се било погасило с изтичането на погасителна давност . Затова се иска да се постанови от съда решение, по силата на което съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение на посочените по – горе суми.

Ответното дружество оспорва иска, в своевременно подаден отговор по реда на чл. 131 от ГПК. Отрича изтичане на давността за вземането , като твърди, че е имало прекъсване и спиране на срока, представляващ бездействие на кредитора. Отделно възразява, че давност няма как да е изтекла за част от вземането , тъй като то било погасено по друг способ – чрез отделни във времето плащания, част от които – извършени направо на кредитора вън от изпълнителното дело, друга част- в хода на същото. Моли се иска да бъде отхвърлен .

И двете страни претендират разноските, които са сторили по производството.

Вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза дава заключение , че за периода от 17.07.2006г ( датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист на осн. чл. 237 от ГПК ( отм. ) до 08.02.2018г ( датата на подаване на исковата молба по настоящото дело) по сметка на кредитора са получени общо 711.93 лева от наследодателя на ищеца , като с тях са погасени съдебните такси и разноски по частното гражданско дело и изпълнителното такова , ( общо 408.30 лева ), 165.68 лева от обезщетението за забава и законните лихви до 23.01.2015г., и част от главницата за периода от м.

07.2003г до м. 01.2004г в размер на 137.95 лева. В друга част, вземането е „отписано по давност” – 443.13 лева от главницата , и 371.99 лева от лихвите. Остават съответно за плащане 644.92 лева от главницата , 98.13 лева от начисленото за периода от 11.01.2002г. до 17.07.2006г. обезщетение за забава , и 219.59 лева от законната лихва.

Искът е допустим като установителен , при очевиден интерес от исканото установяване, включително в частта, за която ответникът твърди да е погасена чрез друг вид способ – плащане, като се има предвид, че според фактите в исковата молба, давността е настъпила преди плащанията.

Предвид становищата на страните и ангажираните в тяхна подкрепа доказателства , съдът съобрази следното :

Предпоставките на иска по чл. 255 ГПК ( отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание ( срв., решение № 101 от

1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Факти, които не са заявени от ищеца като основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет (решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК). В настоящото производство, единствената твърдяна промяна е изтичането на погасителната давност.

Ищецът е наследник по закон на баща си, С. П. С., с открито на дата ********г наследство. Против последния, е издаден на дата 28.07.2006г изпълнителен лист на основанието по чл. 237 от ГПК ( отм. ), по частното гражданско дело № 5931/2006г, ПРС , за равностойността на доставена до обект П.**** ул.******** топлоенергия на стойност от

1226 лева- доставена на наследодателя за периода от 01.11.2001г до 31.05.2006г , 410.40 лева – обезщетение за забава в плащането на главницата за период от 11.01.2002г. до 17.07.2006г , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на молбата за издаване на лист – 26.07.2006г до окончателното изплащане на вземането , и 34.72 лева държавна такса ( платена на съда ) и 82 лева възнаграждение на юрисконсулт. Възоснова така издадения изпълнителен лист, едва през 2012г било образувано изпълнително дело № ******** по описа на ************* при ПОС; отсъстват поделото каквито и да било данни за преходно образувано изпълнително дело. Тук обаче следва да се каже , че вземането на ответното дружество е по договор при общи условия за периодични доставки, тоест , то се погасява с изтичането на кратката погасителна давност по смисъла на чл. 111 буква „в „ от Закона за задълженията и договорите и Тълкувателно решение № 3/2011 г., ОСГК. Последната дата на доставката е 31.05.2006г., а според общите условия между страните, действали към този момент, отчитането следва да е ежемесечно, като издадената фактура следва да се плати в срок от тридесет дни от издаването. Тоест, най- късно към

30.07.2006г. , е започнала да тече за цялото вземане кратката погасителна давност. Молбата за издаване на изпълнителен лист на неисковото основание по чл. 237 от ГПК ( отм. ) не прекъсва , нито спира , изтичането на погасителната давност.Изпълнителното дело е образувано едва на 13.12.2012г, тоест, давностния срок за погасяване на вземането е изтекъл още преди датата на образуването на изпълнителното дело, и този извод на съда е верен дори да приемем, че ищеца няма основание да се позовава на кратката давност – изтекла е и общата петгодишна такава.

Тази констатация на съда е достатъчна да се приеме , че иска е основателен.

За пълнота, получените от взискателя по изпълнителното дело частични плащания от страна на длъжниците ( ищеца и неговия наследодател) след датата на изтичането на давността, не се явяват недължимо платени, според изричната норма на чл. 118 от Закона за задълженията и договорите. Плащането обаче не означава , че в тази си част задължението е погасено не чрез давност, а чрез плащане, тъй като първия осъществен във времеви порядък правопогасяващ факт е давността.

В резюме, искът следва да се уважи изцяло.

Вземането за лихви се погасява независимо от размера си на акцесорното основание по чл. 119 от ЗЗД.

Разноските се присъждат в тежест на ответника, по списък.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът Р Е

Ш И:

Признава за установено в отношенията между страните , че С. С. С., ЕГН **********,***, не дължи на "ЕВН България Топлофикация ЕАД", със седалище и адрес на управление: гр. ПЛОВДИВ, ул. УЛ. "ХРИСТО Г.

ДАНОВ" № 37, ЕИК *********, изпълнение ( плащане ) , вкл. по принудителен ред , на следните суми , за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 5931/2006г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ **********************в при ПОС за 2012г :

·

1226 лева главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена на наследодателя за периода от 01.11.2001г до 31.05.2006г до обект в П., ул. ************; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на молбата за издаване на лист – 26.07.2006г до окончателното изплащане на вземането;

·

410.40 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 11.01.2002 г. до 17.07. 2006 г., ·

116.72 лева, представляваща деловодни разноски по частното дело № 5931/2006г Осъжда

"ЕВН България Топлофикация ЕАД", със седалище и адрес на управление: гр.

ПЛОВДИВ, ул. УЛ. "ХРИСТО Г. ДАНОВ" № 37, ЕИК *********, да заплати на Г. И. А., ЕГН **********,***, сумата от 520 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ