Определение № 638 от 12.06.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 638 гр. Бургас, 12.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20252100600527 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК.

С определение № 755 от 24.03.2025г., постановено по ЧНД № 996/2025г., Районен съд- Бургас е потвърдил постановление от 06.03.2025г. на Районна прокуратура-Бургас за прекратяване на досъдебно производство № ЗМ248/2023г. по описа на ОД на МВР-Бургас, водено за извършено престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК.

Недоволен от постановения съдебен акт останал жалбоподателят Г. Б., който чрез упълномощения си повереник – адв.Пламен Ченголов от АКБургас, го обжалва с аргументи за неговата неправилност и необоснованост. В жалбата са изложени твърдения, както за осъществена спрямо жалбоподателя измама, така и за осъществен състав на престъплението лъжесвидетелстване от някои от свидетелите по досъдебното производство. Според жалбоподателя първоначалният договор умишлено бил изменен едностранно от „Д.“ ЕООД, с премахване на клаузата за авансово плащане на стоката, подвеждайки свидетеля Б., че има промяна единствено в мястото и получателя на доставката. В показанията си свидетелите Х. и М. категорично били заявили, че никога не са имали отношения с „Д.“ ЕООД или с неговия управител – Д.

И., което свидетелствало за изначален умисъл за измама. В тази връзка неправилно районният съд бил приел, че от действията на виновните според Б. лица, нямало опасност да настъпят вреди за представляваното от него дружество. Получените по електронната поща на „А.“ ООД споразумение и проформа фактура от „Д.“ ЕООД, съдържащи искане за заплащане на неустойка в размер на 182 000.00 лева от прекратения между тях договор, бил именно размерът на увредата. Моли се атакуваното с жалбата определение да бъде отменено, а досъдебното производство да се върне на прокуратурата за продължаване на действията по разследването, или за привличане на виновните лица към наказателна отговорност.

След преценка на посоченото определение, изложените от страните 1 аргументи и всички налични по делото доказателства, в предмета и в пределите на въззивната проверка, съдът намери следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект и с нея се атакува определение, подлежащо на въззивен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано на 28.08.2023г. по реда на чл.212, ал.1 от НПК - с постановление на прокурор от Районна прокуратура – Бургас, за извършенo престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1 от НК.

В хода на разследването са разпитани свидетели, назначена и изготвена е оценъчна експертиза и са приложени множество писмени доказателства относно водената между „Д.“ ЕООД и „А.“ ООД комуникация преди и след сключване на договора между тях, както и други писмени доказателства. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

С постановление от 06.03.2025г. наблюдаващият делото прокурор при Районна прокуратура-Бургас е прекратил на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НК наказателно производство по досъдебно производство № ЗМ -248/2023г. по описа на ОД на МВР-Бургас, тъй като преценил, че разследваното деяние не изпълвало от обективна страна състав на престъплението „измама“, а се касаело за неуреден търговски спор между две юридически лица, който следвало да бъде разрешен по реда на гражданското правораздаване.

В хода на разследването са положени необходимите усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, и в достатъчен обем са събрани доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, както гласи принципът, заложен в чл.13 от НПК, тъй като всички факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, очертан от разпоредбата на чл.102 от НПК са напълно изяснени.

Извършеният с постановлението доказателствен анализ е в степен, удовлетворяваща заложените в НПК стандарти, като доказателствата са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, и е съобразен с правилата на формалната логика, като чрез него прокурорът е успял да достигне до правилните фактически изводи, а също и правни такива. Доказателствената съвкупност е интерпретирана коректно, според точното съдържание, без да бъде изопачавана или подменяна. С атакуваното определение районният съд е възприел тези изводи изцяло, допълнил ги е чрез собствен анализ в частта, в която е преценил за необходимо и съобразно отправените пред него възражения, и е потвърдил постановлението. Няма спор, че извършения от прокурора и районния съд доказателствен анализ и изложението на правните изводи са лаконични. Това обаче не се дължи липсата на незадълбоченост или игнориране на дадени доказателства, а на фактическата опростеност на действията, с които се твърди да е извършено деянието. Именно поради това, макар и немногословно, изложението на възприетата от прокурора фактическа обстановка е изчерпателна и обхваща поведението на имащите отношение към разследваното престъпление лица преди, по време и след извършване на твърдяното деяние. Поради факта, че по делото са събрани необходимите за разкриване на обективната истина доказателства, аргументите на жалбоподателя, с които се настоява за отмяна на прекратителното постановление и на акта на съда се свеждат единствено до неправилно 2 извършен от съответните органи анализ на събраните източници на фактически данни, но не и до тяхната пълнота. Вярно е, че и това основание е посочено във въззивната жалба, но то е формално, без в подкрепа на него да са изложени каквито и да било аргументи. Всички упреци към атакуваните актове обаче са изцяло несъстоятелни.

Настоящият въззивен състав счита, че изводът на прокурора за липса на извършено престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, възприет и от проверявания съд е правилен, обоснован и неизменно следващ от установените по делото обстоятелства.

От доказателствата по делото се установява, че през месец ноември 2022 година свидетелите П. К. и Г. Б. са провели разговор относно сключването на сделка за доставка на пшеница. След като уточнили примерно количество, свидетелят К. заявил на свидетеля Б., че представляваното от него дружество „А.“ ООД, ЕИК *********, следвало да изпрати фактура за доставката на „Д.“ ЕООД. ЕИК *********, което дружество щяло да бъде купувач на стоката.

Свидетелят Б. изпълнил така постигната между тях устна договорка, вследствие на което между „А.“ ООД и „Д.“ ЕООД започнала кореспонденция чрез електронни съобщения по имейл за уточняване на конкретните параметри на сделката, като цена и начин на плащане, място за доставка и съпътстващите стоката документи. На 17.11.2022г. „Д.“ ЕООД изпратило до „А.“ ООД електронно подписан от управителя на дружеството – свидетеля Д.

И., договор за доставка на 1 300.00 тона хлебна пшеница на цена от 700.00 лева за метричен тон, или общо 910 000.00 лева, с вписана в него дата „16.11.2022г“. На същия ден, но около един час по-късно, от електронната поща на „Д.“ ЕООД бил изпратен нов договор с вписана в него дата 17.11.2022г., отново подписан електронно от свидетелят И., с уточнение в електронното съобщение, че в този „нов“ договор било променено мястото на доставката /л.30, 31, том 1 от ДП/. Свидетелят Б. разпечатал, подписал и изпратил по куриер обратно до купувача така получения нов договор, но не забелязал, че в него била премахната съдържащата се в предходния договор разпоредба - т.9.3 от договора, уреждаща възможността за продавача да поиска предварително /авансово/ плащане в размер до 90% от цената за договореното количество пшеница. Няколко дни по-късно от дружеството купувач било изпратено електронно съобщение съдържащо заявка за доставка на част от уговореното количество, но продавачът „А.“ ООД отказал изпълнението на доставката, тъй като от страна на купувача не било извършено плащане. Едва след последваща размяна на съобщения между дружествата, свидетелят Б. разбрал, че възможността за авансово заплащане на цената по договора била премахната и цената следвало да се заплати, след като стоката била доставена.

С оглед така установените от него обстоятелства, свидетелят Б. поискал прекратяване на договора.

Така изложените обстоятелства се установяват въз основа на показанията на свидетелите Б. и И., и приложените по делото писмени доказателства - договори, разпечатки от електронни съобщения, фактури и заявки. От тях обаче е видно, че по делото отсъстват данни за осъществен състав на престъплението „измама“. Правилно проверяваната инстанция е заключила, че в случая се касае за гражданскоправни отношения, в частност търговски такива между две юридически лица. След като са постигнали 3 съгласие, представителите на двете търговски дружества са обективирали волеизявленията си в писмен вид и са подписали окончателния договор между тях, датиращ от 17.11.2022г. Фактът, че в него е била извършена промяна от едната страна по договора относно начина на заплащане на цената, не разкрива измамливи действия, както се домогва да докаже жалбоподателя.

Договорът е бил изпратен от представители на „Д.“ ЕООД до електронната поща на „А.“ ООД, което дружество е разполагало с необходимите време и средства да прочете внимателно окончателното предложение от купувача, като в случай на несъгласие с дадена клауза е следвало да претендира корекцията й. Най-общо изложено, за да е налице измама, както правилно е уточнил държавният обвинител, е необходимо чрез конкретни измамливи действия у едно лице да бъдат възбудени или да се затвърдят вече създадени неверни представи относно определени факти и обстоятелства от обективната действителност, в резултат от което същото това лице да извърши акт на имуществено разпореждане в собствена вреда, което не би било сторено, ако не е била създадена тази невярна представа у него. В никое от доказателствата не се съдържа информация за такива измамливи действия. Напротив, от приложените по делото екземпляри от договорите е видно, че заплащането на цената /т.9 „Плащане“ от договорите/ е следвало да се осъществи в срок до два работни дни от осъществяването на съответната доставка, придружена и обезпечена с всички необходими съгласно законодателството документи за стоката. Включената в първоначалния договор с дата 16.11.2022г. хипотеза на авансово плащане не е била единствената предоставена на страните опция, а е била предвидена съответна процедура за реализирането й /изпращане на писмено предложение от продавача за авансово плащане на цената, подлежащо на одобрение от купувача в срок от 5 работни дни/. Тя отново е зависела от волята на страните и постигане на нова договорка между тях, като само в този случай цената е следвало да бъде заплатена предварително. Тази разпоредба в действителност е била премахната от втория по време договор от 17.11.2022г., за което обаче, както вече беше посочено свидетеля Б., в качеството му на договарящ и представител на „А.“ ООД, е бил уведомен, тъй като договорът му е бил изпратен по електронната поща и впоследствие е бил лично подписан от него. В показанията си свидетеля Б. твърди /л.21, том 2 от досъдебното производство/, че не бил прочел договора преди да го подпише, като разбрал за начина на плащане на цената в по-късен момент. Така изложените обстоятелства сочат единствено за проявена от свидетеля Б. небрежност при осъществяване на търговската си дейност, но не и за престъпни действия от страна на купувача по сделката. Многократно свидетеля Б. настоява, че първоначалната му договорка със свидетеля К. включвала и предварителното заплащане на цената. Това обстоятелство дори и да съответства на обективната действителност, факт е, че договорът за доставка на пшеница не е бил сключен между Б. и К., а между „А.“ ООД и „Д.“ ЕООД, и именно те са договаряли параметрите по сделката помежду си.

В предоставените от свидетеля Б. разпечатки от водената между двете дружества кореспонденция преди подписване на договора не се установява авансовото плащане на цената да е било сред обсъжданите обстоятелства по доставката. Това идва да покаже, че ако свидетелят Б. не е бил удовлетворен от предписанията на предложения му договор е следвало да не полага подписа си под него. Действията на представителите на „Д.“ ЕООД, конкретно тези на 4 свидетеля И., не разкриват престъпно поведение. Той е отправил оферта към бъдещия си контрагент без да го заблуждава по какъвто и да е начин, като това обстоятелство се потвърждава от факта, че и двата договора /с дати 16.11.2022г. и 17.11.2022г./ са били подписани от него чрез електронен подпис, и едва тогава са били изпратени на свидетеля Б.. Това идва да покаже още веднъж, че за свидетелят Б. е съществувала обективната възможност да избере под кой от двата договора желае да положи подписа си и по този начин да го превърне в окончателното съглашение между тях. Освен това, отново от водената между дружествата кореспонденция, която впрочем съставлява значителна маса от релевантните за делото доказателства, се установява, че до знанието на свидетеля Б. е бил доведен и реалният получател на стоката, която според купувача е „К.“ ЕООД. Дали в действителност пшеницата е била предназначена за доставка към това, или към дружество, е ирелевантно за настоящото производство, тъй като това обстоятелство не е способствало по никакъв начин вземането на решение от страна на Б. да сключи договора с „Д.“ ЕООД, с което действие се твърди да е осъществена измамата. Тоест дори и да се приеме за установено, че свид. И. не е уговорил предварително доставка на пшеница към „К.“ ЕООД, както именно сочи управителят на дружеството – свидетеля М. Х., то това не би повлияло осъществените от свидетеля Б. действия, тъй като преди подписването на договора, той не е знаел, респективно не е бил убеждаван по никакъв начин от свидетеля И. или свидетеля К., че стоката ще бъде доставена на това дружество. Оттук следва и липсата на изискуемата за съставомерността на престъплението по чл.209, ал.1 от НК причинно-следствена връзка между предоставената на измамения невярна информация и реализираното впоследствие от него имуществено разпореждане и настъпването на имуществената щета. Следва да се има предвид, че обективирането на намерение у едно лице да продаде дадена стока или изобщо каквато и да било вещ на друго лице, не включва имплицитно предварителната уговорка затова между същите тези лица. Именно, поради така изложеното дотук относно показанията на свидетеля И., необосновано се явява твърдението на жалбоподателя за осъществено от свидетеля И. престъпление против правосъдието. Следва да се има предвид и факта, че в показанията си свидетеля И. никога не е посочвал, че е договарял доставки на пшеница с управителя на „К.“ ЕООД, а единствено, че е договарял с лице, работещо за това дружество, от което следва, че в тази част обсъжданите доказателства не противоречат на изложеното от свидетеля Х., според когото, доколкото той знае, „Д.“ ЕООД не е договаряло доставки с представляваното от него дружество.