Определение № 270 от 03.04.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. Габрово, 03.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20264200500132 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 771/26.01.2026 г. подадена от „Профи Кредит България” ЕООД, чрез юрк. Е. К., против Разпореждане № 469/15.02.2026 г. по ч. гр. д. № 89/2026 г. по описа на РС-Трявна, с което е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К. Р. И..

В жалбата се излага, че заявителят е изпълнил дадените от съда указания за отстраняване на нередовности в тридневен срок, като представил исканите уточнения и документи. Въпреки това съдът отхвърлил заявлението, като приел, че указанията не са изпълнени точно. Съдът не конкретизирал в какво се състои твърдяната неточност, а процесуалният закон не допускал отхвърляне на заявление при формално или предполагаемо неизпълнение, без мотиви и възможност за реално отстраняване на нередовности. Съдът следвало или да приеме, че указанията са изпълнени, или да даде допълнителни ясни указания, а не директно да отхвърля заявлението.

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред първоинстанционният съд е подадено заявление издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К. Р. И. за сумата 298, 35 евро 1

– главница по договор за потребителски кредит за периода 01.08.2025 г. – 01.01.2026 г. /вноски № 14-19/; 47, 01 евро – договорна лихва върху претендирания размер главница за периода 01.08.2025г. – 01.01.2026 г.; 115, 02 евро – възнаграждение за услуга „Фаст“; 163, 62 евро – възнаграждение за услуга „Флекси“; 204, 52 евро – неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит; 15, 34 евро – такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 49, 52 евро – мораторна лихва за периода 02.08.2024 г. – 21.01.2026 г., както и разноски, от които 15, 19 евро, представляващи заплатена държавна такса, 117, 60 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение и 1, 10 евро за подготовка на документи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 13, ал. 2 НЗПП.

Вземането се претендира на основание договор за потребителски кредит № 40025971169/30.05.2024 г., по който на длъжника е отпуснат кредит в размер на 1 500 лева, за срок от 18 месеца , с месечна погасителна вноска от 112, 57 лева, годишен лихвен процент в размер на 41, 00 %; ГПР - 48, 67 %.

Уговорено е възнаграждение за закупени пакети от допълнителни услуги "Фаст" в размер на 675 лева и "Флекси" в размер на 960 лева, платими към всяка погасителна вноска, с прибавянето на които общият размер на задълженията по договора възлиза на 3 661, 22 лв. и общ размер на погасителната вноска от 203, 40 лв. В приложения към договора погасителен план възнаграждението за допълнителни услуги е включено към месечната вноска по главницата.

С разпореждане № 203/23.01.2026г. заповедният съд е указал ясно, точно и кратко на заявителя нередовностите по заявлението, които следва да отстрани: да посочи има ли погасени от длъжника суми по процесния договор за кредит и ако да, какви по вид и размер са те.

С молба от 02.02.2026г. заявителят е посочил, че претендира определени неплатени падежирали вноски по договора, които не са били заплатени, т.к. предходните вноските, преди претендираните в настоящето производство, са били предмет на друго производство, по-рано образувано и вече решено, по което плащанията по договора са били изследвани, т.е. практически е отказал да посочи има ли погасени от длъжника суми по процесния договор за кредит, като е поискал отново да му бъдат дадени нови указания и нов срок за изпълнение.

С повторно разпореждане № 384/03.02.2026г. заповедният съд е указал отново, ясно и конкретно на заявителя, че в тридневен срок от уведомяването следва да посочи има ли погасени от длъжника суми по процесния договор за кредит и ако да, какви по вид и размер са те.

С молба от 06.02.2026г. заявителят отново е посочил същото – че претендира неплатени падежирали вноски по кредита с фиксирани падежни дати, като практически е отказал да посочи има ли извършени плащания по кредита от страна на длъжника и ако има- какви по вид и размер са те.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението 2 изцяло, като е приел, че клаузите за заплащане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, са недействителни, поради това, че противоречат на чл.10а, ал. 2 ЗПК, доколкото допълнителните услуги, за които е уговорено заплащане на възнаграждение са свързани с управление на кредита. Съдът е приел още, че с невключването в ГПР на възнагражденията по допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" е нарушена нормата на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, като потребителят е въведен в заблуждение относно действителните разходи по кредита, а това влече нищожност на клаузите на осн. чл. 19 ал.5 от ЗПК. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор на осн. чл. 22 ЗПК, поради което на осн. чл. 23 ЗПК потребителят следва да върне на кредитора само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Тъй като не е предоставена справка относно извършени плащания от страна на длъжника, въпреки, че такава два пъти е изисквана от заявителя, заповедният съд е отхвърлил заявлението изцяло.

Въззивният съд намира за неоснователни наведените в частната жалба доводи, че заповедният съд неправилно е отхвърлил подаденото заявление по чл. 410 ГПК.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор, същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

С оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР ЗПК, съдът приема, че в общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. - да са отразени в крайния му размер и сумите (напр. неустойки и/или такси за услуги), които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят трябва да заплати. В настоящия случай между страните е договорено дължими от потребителите "възнаграждения" за закупени допълнителни пакети "Фаст" и "Флекси", на обща стойност 1560,00 лева. Това "възнаграждение" е включено в погасителния план още към датата на сключване на договора, следователно има характер на разход по кредита, пряко свързан с него и известен на кредитора, който потребителят трябва да заплати. Но по делото не се установява тази сума да е включена като елемент при определяне на годишния процент на разходите, от което следва, че посочения в договора размер на ГПР не отговаря на действителния. Нещо повече, не е спазено изискването за ясно посочване на компонентите и цифровия израз, които формират ГПР, което само по себе си е достатъчно, за да обоснове противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на целия договор на осн. чл. 22 ЗПК. Представянето на ГПР е важно за потребителя, тъй като той взема своите решения въз основа на информацията за сумата, която трябва да плати за ползването на услугата – а това не е единствено договорената възнаградителна лихва.

Така, според въззивната инстанция, е нарушена нормата на чл. 19, ал. 4 3 от ЗПК, досежно размера на ГПР. Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, т. к. макар договорът формално да съдържа посочен ГПР в законовия размер – 47.06%. този процент не е коректен и не е определен законосъобразно, поради невключването в общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите на възнагражденията по двата допълнителни пакета и липсата на ясно изразяване на компонентите, които го формират. Макар закупуването на тези услуги да не е задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, то представлява търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по кредита - касае се за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и водеща до заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща размера на ГПР.

Предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.

22 ЗПК. С оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

За да извърши приспадане между плащанията, направени въз основа на неравноправните клаузи в договора за потребителски кредит и непогасената сума по главницата, съдът следва да разполага с информация за размера на извършените от длъжника плащания. Такава информация е изискана изрично и двукратно, ясно и конкретно, с цитираните по- горе разпореждания заповедният съд е изпълнил задължението си да остави без движение заявлението. Заявителят обаче, и в двете молби, излага само общи твърдения, че по отношение на вноските с предходен номер и падежна дата, вземанията по които не се претендират в настоящото производство, същите са били предмет на друго производство, по-рано образувано и вече решено с влязъл в сила съдебен акт, като именно в това предходно производство, при необходимост и преценка на решаващия състав, плащанията по договора са били изследвани. Липсва конкретизация кое е предходното производство по чл. 410 ГПК – номера на делото, на издадената заповед и съдът, който я е постановил, нито са представени такива доказателства, за да може да се провери наведеното твърдение за наличието на такова производство по същото договорно правоотношение, но за друг период. Липсва и конкретизация в това твърдяно предходно производство какви плащания са били изследвани – няма конкретно посочени суми, нито за какви вземания се отнасят. Липсата на посочената по-горе конкретизация в уточняващите молби на заявителя, както и доказателства, които да потвърждават наличието на такова приключило производство, не обосновават основателност на жалбата срещу постановения отказ на заповедния съд да издаде заповед по чл. 410 ГПК за всички претендирани от заявителя вземания.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 469/15.02.2026 г. по ч. гр. д. № 89/2026 г. по описа на РС-Трявна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5