Решение № 189 от 19.09.2023, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 412/2023
- Вид
- Решение № 189
- Подписан
- 19.09.2023
- В сила
- 19.09.2023
- Състав
- Росица Иванова Маркова, Калин Трифонов Тодоров, Христо Николов Христов
Цитирани разпоредби
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.444, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.446, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.446, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.447, 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.447, 7 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 189 гр. Враца, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Ив. Маркова
Членове:
Калин Тр. Тодоров
Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20231400500412 по описа за 2023 година
Производство по чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Д. Л. Д. от с.***, общ.Монтана, представляван по пълномощие от адв.Д. К. от АК-Враца, срещу действията на ЧСИ В. Й., рег.№*** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд-Враца по налагане на запор върху трудовото му възнаграждение и на възбрана върху недвижим имот по изп.д.№42/2023г.
В жалбата се сочи, че Д. е осъден да заплаща Т. Ж. Т. месечна издръжка, считано от 22.05.2018г., и изпълнява редовно това свое задължение.
Оплакването на жалбоподателя е, че запорът върху трудовото му възнаграждение противоречи на нормата на чл.446, ал.1, т.1 ГПК, тъй като заплатата му е в размер на 610лв., т.е. под размера на минималната за страната такава, поради което от нея не могат да се правят каквито и да било удръжки. Следващото оплакване е, че жилището, върху което ЧСИ е наложил възбрана, е единствено на длъжника и макар нормата на чл.445, ал.2, вр. чл.447, 7 ГПК да позволява секвестиране, то това противоречи на закона, тъй като не е налице неизпълнение. Жалбоподателят твърди, че има задължения 1 към дете, жена, родители и др. и погасява заем в големи размери.
В жалбата се заявява искане съдът да отмени действията на ЧСИ по налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и на възбрана върху недвижим имот в с.*** поради несеквестируемост на същите и поради това, че длъжникът е изправен. С жалбата е представен трудов договор от 10.08.2020г., от който е видно, че длъжникът работи по трудово правоотношение и към момента на сключването му трудовото му възнаграждение е било в размер на 631.96лв.
Насрещната по жалбата страна – взискател по изпълнението Т. Ж. Т. е подала възражение, с което оспорва жалбата. Във възражението се настоява, че трудовото възнаграждение и имотът на длъжника в с.*** не са несеквестируеми, поради което могат да бъдат обект на принудително изпълнение. Взискателката признава, че длъжникът й е изплащал присъдената текуща издръжка в размер на 150лв. по банков път, без тези плащания да са отразени в изпълнителното дело, но заявява, че присъдената й издръжка за минало време не е изплатена.
Съдебният изпълнител е представил писмени мотиви в подкрепа на становището си за неоснователност на жалбата, като сочи, че към 19.07.2023г. дължимата сума по изпълнителния лист е 8 230.39лв. – главница и 38.47лв. – законна лихва.
Като взе предвид изложеното и се запозна с материалите по приложеното копие от изпълнителното дело, съдът приема, че въззивната жалба е процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.
Изп.д.№42/2023г. по описа на ЧСИ В. Й. е образувано въз основа на изпълнител лист, издаден на 23.12.2019г. от Районен съд-Враца по гр.д.
№1930/2019г., по което Д. Л. Д. е осъден да заплаща на Т. Ж. Т. в качеството на майка на детето Д. Д. Д., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150лв., считано от 23.05.2019г. до настъпването на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, сумата 1 680лв. – издръжка за периода от 23.05.2018г. до 22.05.2019г. и сумата 530лв. – разноски по делото. Делото е образувано пред ЧСИ И. Ц. и 2 от съдържащите се в него платежни нареждания и направените върху изпълнителния лист отбелязвания е видно, че длъжникът е извършвал частични плащания от порядъка на 50 – 100лв., но задълженията му не са погасени изцяло.
По искане на взискателката от 18.07.2023г. изпълнителното дело е възложено на ЧСИ В. Й., който е извършил проверка за притежаваните от длъжника имоти и за регистрирани трудови договори и е установил, че същият притежава недвижим имот /УПИ с построена в него жилищна сграда/ в с.***, обл.Монтана и работи по трудово правоотношение в "Александра 2010"ЕООД. По молба на взискателката е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и възбрана върху притежавания недвижим имот.
При така изяснените обстоятелства съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Твърдението в жалбата, че недвижимият имот в с.*** представлява единствено на длъжника и на членовете на семейството му, с което живее, жилище, не е скрепено с доказателства, но дори при доказване на несеквестируемостта по чл.444, т.7 ГПК този имот може да бъде обект на принудително изпълнение и забраната по чл.444 не може да се ползва от жалбоподателя, тъй като задълженията му са за издръжка /чл.445, ал.2, т.1 ГПК/.
Неоснователна е и жалбата срещу действията на съдебния изпълнител по налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Както бе посочено по-горе, жалбоподателят е представил трудов договор от 10.08.2020г., в който е договорено трудово възнаграждение в размер на 631.96лв., но не и доказателства какъв е размерът на възнаграждението му към момента на налагане на запора /20.07.2023г./. Нещо повече, дори да попадаше в категорията "несеквестируем доход" по чл.446, ал.1 ГПК, ограниченията, посочени в тази разпоредба, не се отнасят за задължението на жалбоподателя за издръжка, съобразно ясния смисъл на нормата на 446, ал.3 ГПК.
Това дали длъжникът има задължения към други лица, банки и пр., както се твърди в жалбата, е без правно значение в случая, тъй като същият е осъден с влязло в сила съдебно решение да заплаща издръжка на малолетно дете.
3
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх.№1877/17.08.2023г., подадена от Д. Л. Д. срещу действията на ЧСИ В. Й., рег.№*** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд-Враца по изп.д.№42/2023г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4