Решение № 4350 от 18.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4350 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100507167 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№13622/13.06.2024г., подадена от

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ЕАД, с ЕИК 130277958, чрез юрисконсулт Ф.Г. - длъжник по изпълнително дело №20248490400263 по описа на ЧСИ А.П., с рег.№849 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление от 07.06.2024г., с което във връзка с постъпило възражение вх.№11439 от 27.05.2024г. се отказва да се намали размера на приети по делото разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя от 6213.00 лв. на 200.00 лв., както и да се намали размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, които са възложени в тежест на длъжника. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски. Твърди се, че на процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело се дължат единствено разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на делото по чл.10, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. в размер на сумата от 200.00 лв.. Поддържа се, че с оглед обстоятелството, че не са били извършвани действия по водене на делото от процесуалния представител на взискателя не се дължи възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.. Излага се още, че следва да бъде намалена пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 8484.23 лв., която е изчислена неправилно, тъй като към размера на вземането по изпълнителния лист са включени и приетите разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя в размер на сумата от 6213.00 лв.. Твърди се, че пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се намали от 8484.23 лв. на 7400.00 лв.. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител претендира 1 присъждане на направени разноски по делото, възнаграждение. Прилага се списък по чл.80 от ГПК. в т.ч. и юрисконсултско

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – З.В.К., с ЕГН **********, чрез адв.Г.Т., депозира отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата жалба. Твърди се, че определеното по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя е в минимален размер, съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., поради което не е налице прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК и възражението на длъжника за намаляване на направените разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Поддържа се, че по изпълнителното дело процесуалният представител на взискателя освен молбата за образуване на делото е извършил действия с цел удовлетворяване на паричните вземания като е депозирал молба, в която е направено искане да се направи справка относно банкови сметки на длъжника и да се наложи запор върху тях. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение, което да бъде определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв..

ЧСИ А.П., с рег.№849 при КЧСИ, е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че определеният по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. размер на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя е изчислен съобразно материалния интерес по изпълнителния лист и е в минимален размер, предвиден в чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба от длъжника срещу постановление от 07.06.2024г., с което се отказва да се намали размера на приети по делото разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя от 6213.00 лв. на 200.00 лв., както и да се намали размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20248490400263 по описа на ЧСИ А.П., с рег.№849 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано с постановление от 21.05.2024г. по молба на З.В.К., с ЕГН **********, чрез адв.Г.Т., срещу длъжника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 13.05.2024г., издаден по гр.дело №10522/2015г. по описа на СРС, Г.О., 68 състав. С постановлението за образуване на изпълнителното дело са определени разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя в размер на 6213.00 лв. за осъществена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., както и са приети разноски за начислени такси, както следва: сумата от 100 лв. с вкл.ДДС, представяваща обикновени такси по изпълнението, съгласно ТТРЗЧСИ и сумата от 8484.23 лв. с вкл.ДДС, представляваща пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. На длъжника - „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ЕАД е връчена покана за доброволно изпълнение, с която освен дължимите по приложения изпълнителен лист суми, длъжникът е поканен да заплати и сумата от 6213.00 лв., разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя за осъществена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., както и сумата от 100 лв. с вкл.ДДС, представяваща обикновени такси по изпълнението, съгласно ТТРЗЧСИ и сумата от 8484.23 лв. с вкл.ДДС, 2 представляваща пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

В срока за доброволно изпълнение длъжникът

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ЕАД, е депозирал писмено възражение вх.№11439 от 27.05.2024г., в което е направено възражение за прекомерност на определените разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя за осъществена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 6213.00 лв., като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидения в чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. минимален размер само за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв.. Твърди се, че процесуалният представител на взискателя не е извършвал други изпълнителни действия освен подадената молба за образуване на изпълнителното дело, поради което не се дължи адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.. В същото възражение е направено искане да бъде намалена начислената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, която да се изчисли само върху материалния интерес по изпълнителния лист.

С постановление от 07.06.2024г. съдебният изпълнител във връзка с постъпило възражение вх.№11439 от 27.05.2024г. отказва да намали размера на приети по делото разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя от 6213.00 лв. на 200.00 лв., както и да се намали размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, които са възложени в тежест на длъжника. Изложени са мотиви, че определеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело е в минимален размер, предвиден в чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., поради което липсва основание да се намали под минимално определения размер адвокатското възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските /чл.435, ал.2, т.7 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част н а ГПК, като в чл.79 от ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство /в този смисъл определение №403 от 01.12.2008г. по гр. дело №1762/2008г. на ВКС, Г.К., V Г.О./. Съдът намира, че искането на длъжника е допустимо, а с оглед данните по делото, същото се явява и основателно.

Отговорността на длъжника за разноските по изпълнението е уредена в чл.79 ГПК. Нормата на чл.78, ал.5 ГПК, предвиждаща възможност при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата, се намира в Част I "Общи правила" на ГПК и е приложима както за исковия процес, така и за изпълнителното производство. Разпоредбата 3 н а чл.248 ГПК също е приложима в изпълнителното производство, съгласно разясненията, дадени в мотивите към т.6 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които при възражение на длъжника или на някой от присъединените кредитори за прекомерност на разноски за възнаграждение на един адвокат, следва да се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ, и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.дело №6/2012г. на ОСГТК, при преценка основателността на възражението по чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната. В случая изпълнителното производство е образувано по молба на З.В.К., с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв.Г.Т., на основание представен изпълнителен лист от 13.05.2024г., издаден по гр.дело №10522/2015г. по описа на СРС, Г.О., 68 състав, в полза на молителя, срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ЕАД за заплащане на основание чл.200 от КТ на сумата от 90000.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на настъпилата трудова злополука 13.06.2014г. до плащането й. В молбата се съдържа и искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. На съдебния изпълнител са възложени правомощия по чл.18 ЗЧСИ. След изтичане на срока за доброволно изпълнение от длъжника е подадена втора молба на 06.06.2024г. от взискателя чрез пълномощника адв.Г.Т., в която е направено искане да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника.

От приложения към молбата за образуване на изпълнителното производство договор за правна помощ и съдействие от 11.04.2024г., сключен между З.В.К. и адв.Г.Т., е видно, че адвокатската помощ се предоставя по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. безплатно. С договора страните са постигнали съгласие адв.Г.Т. да представлява взискателя в изпълнителното дело. Съобразно чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно чл.10, т.2, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата /в редакцията й към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие - 11.04.2024г./ минималното възнаграждение за процесуално представителството, защита и съдействие по изпълнителното дело възлиза на 4710 лв.. Следователно общо дължимият минимален размер на адвокатското възнаграждение е 4910 лв.. Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С438/22 на СЕС, при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, националният съд не е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.