Решение № 624 от 23.01.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, ....01.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.СВЕТОСЛАВ

СПАСЕНОВ при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 1255 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. от ГПК.

С Решение № 459916 /28.07.2018г. по гр.д. № 39161 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 145-ти състав „П.Ю.”ЕАД,

ЕИК *****( правоприемник на „О.”ЕАД, ЕИК *****) със съдебен адрес: адв. Х.Б.,*** е осъдено да заплати на Ц.Ц.Д., ЕГН********** с адрес: *** на основание на чл. 225, ал. 3 от КТ сумата от 12951,30лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.07.2016г., до изплащането й, представляващи обезщетение за недопускане до работа за периода от 19.07.2013г. до 13.07.2016г., на която работа е възстановен с влязло в сила на 28.07.2010г. Решение от

15.03.2006г. по гр.д. № 1332/2000г. на СГС, ІІ-а състав, като неоснователен е отхвърлен иска за горница над 12951,30лв. до предявен размер от 42738,56лв. и производството по този иск за периода от 17.07.2013г. до 18.07.2013г. е прекратено като недопустимо на основание на чл. 126, ал.1 от ГПК ; като неоснователен е отхвърлен иска на Ц.Ц.Д., ЕГН********** срещу П.Ю.”ЕАД, ЕИК *****с правно основание чл. 59 от КТ вр. с чл. 7, т.3 и т. 5 от Колективен трудов договор за заплащане на сумата от 1384,80лв. за дължима храна за периода от 19.07.2013г. до 13.07.2016г.; за заплащане на сумата от 1850лв. като обезщетение за пътни разходи за периода от 19.07.2013г. до 13.07.2016г.; за заплащане на сумата от 6371,86лв. като обезщетение за парични добавки за 13-та и 14-та заплата за периода от 19.07.2013г. до 13.07.2016г, ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на исковата молба – 14.07.2016г., до изплащането им, като производството е прекратено по тези искове за периода от 17.07.2013г. до 18.07.2013г. на основание на чл.

126, ал.1 от ГПК, като ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски от 1204,13лв.

С Определение № 467855 от 10.08.2018г. районният съд е осъдил П.Ю.”ЕАД, ЕИК *****да заплати по сметка на СРС съдебни разноски от 518,05лв. за държавна такса и 151,52лв. за съдебни експертизи.

С Определение № 541074/21.11.2018г. районният съд е отхвърлил молбата на Ц.Д. по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските Срещу така постановено решение са депозирани:

1. въззивна жалба вх.№ 5154863/02.10.2018г. от ищеца

Ц.Ц.Д., ЕГН********** в частта, в която са отхвърлени исковете му по чл. 225, ал. 3 от КТ за горница над 12951,30лв. до предявен размер от 42738,56лв. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че обезщетението следва да се изчисли при месечен размер, който не е по-малък от минималната работна заплата за периода на недопускане до работа, но като и като се включат допълнителните възнаграждения прослужено време за клас. Колективния трудов договор обвързвал страните, не му било указано да доказва членство в синдикална организация или присъединяване към КТД. Ответникът не бил оспорил заключението по счетоводната експертиза..

Въззиваемият- ответник по исковете -П.Ю.”ЕАД,

ЕИК *****е оспорил жалбата. Навело е твърдения, че решението на районния съд в тази част е правилно, съответстващо на събраните доказателства. Посочило е че обезщетението било определено съобразно последното брутно трудово възнаграждение на ищеца, но не по-малко от минималната работна заплата за процесния период. Не било установена приложимост на разпоредби на КТЗ за ищеца както и че разпоредбата на чл. 29.7.99 от КТД била част от него за периода. На ищеца била указана доказателствената му тежест за тези обстоятелства. Нямало основание за добавяне на суми за прослужено време. Претендирало е разноски.

2.въззивна жалба вх. № 5147103/20.09.2018г., изпратена по пощата на 17.09.2018г. от ответника по исковете П.Ю.”ЕАД, ЕИК *****в частта, в която иск по чл. 225, ал. 3 от КТ е уважен. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че по делото не било установено незаконно недопускане на ищеца до работа.

Ищецът нямал качество на служител на ответника, а и не се явил за заемане на длъжността след влизане в сила на решението он 2010г. Молбите му от 06.08.2010г. и от 05.08.2010г. били преди да влезе в сила решението на съда за възстановяването му, а и на 05.08.2010г. в докладна записка на началника на звено в „О.” било отразено, че ищецът не се бил явил на работа. Не било установено кога на ищеца е връчено съобщението по чл. 345 от Т. Претендирало е разноски.

Въззиваемият – ищец Ц.Ц.Д., ЕГН********** е оспорил жалбата.

Срещу Определение от № 541074/21.11.2018г. е депозирана частна жалба от Ц.Ц.Д., ЕГН**********.

Посочил е, че определението е неправилно. Договорът № 9.12.16г. за правна помощ бил без дата на сключване и нищожен, не били представени доказателства нужни съгласно ТР № 6/2013г., кредитния превод бил от 19.09.2017г. и не сочел договора като основание. Не бил представен договор. Районният съд се бил позовал на договор, сочещ друг съд и дело - № 4147/2017г., СГС, не било установено да има такова, банковия превод от 19.09.2017г. не сочел конкретно основание. Не били представени до приключване на делото договори и доказателства че суми са платени.

Ответникът по частната жалба П.Ю.”ЕАД, ЕИК *****я е оспорил като неоснователна.

Посочил е, че със списъка с разноски били представени доказателства за платени суми, договорът за правна помощ бил валиден, имал всички нужни реквизити.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 8015129/14.07.2016г. на Ц.Ц.Д., ЕГН********** срещу П.Ю.”ЕАД, ЕИК *****с която е поискал от съда да осъди ответника основание на чл. 225, ал. 3 от КТ сумата от 42738,56лв ., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.07.2016г., до изплащането й, представляващи обезщетение за недопускане до работа за периода от 19.07.2013г. до 13.07.2016г., на която работа е възстановен с влязло в сила на 28.07.2010г. Решение от 15.03.2006г. по гр.д. № 1332/2000г. на СГС, ІІ-а състав; на основание на чл.

59 от КТ вр. с чл. 7, т.3 и т. 5 от Колективен трудов договор за заплащане на сумата от 1384,80лв. за дължима храна за периода от 19.07.2013г. до 13.07.2016г.; за заплащане на сумата от 1850лв. като обезщетение за пътни разходи за периода от 19.07.2013г. до 13.07.2016г.; за заплащане на сумата от 6371,86лв. като обезщетение за парични добавки за 13-та и 14-та заплата за периода от 19.07.2013г. до 13.07.2016г, ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на исковата молба – 14.07.2016г., до изплащането им. Посочил е, че бил възстановен на работа с влязло в сила съдебно решение № 717/28.07.2010г. по дело № 331/2010г. на длъжността „енергетик” в О.”ЕАД , ответникът бил правоприемник на това дружество, на 05.08.2010г. и на 06.08.2010г. подал молба и се явил за заемане на длъжността, но не бил допуснат до работа, в следващите дни отново не бил допуснат от охраната да влиза при ответника. Дължало му се обезщетение. Бил член на синдикалната организация „Подкрепа” при О.”ЕАД и за него бил приложим КТД.

Ответникът П.Ю.”ЕАД, ЕИК *****предоставения му срок за отговор е оспорил исковете. Посочило е, че заповедта за прекратяване на правоотношението № 37/08.02.2001г. не била отменена и нямало основание ищецът да бъде възстановен на работа. Отделно ищецът получавал пенсия за осигурителен стаж и възраст от

20.06.2007г. което доказвало, че ищецът е признал за законосъобразно това прекратяване на правоотношението. Нямало

КТД при ответника, а и ищецът не бил член на синдикална организация. Претендирало е разноски.

Приета е Заповед №

1230/30.10.1997г. и Заповед № 1231/30.10.1997г. на Изпълнителния директор на О.”ЕАД с която въз основа на Решение на СРС по дело 8414/1995г. 67-ми състав , с които е възстановена длъжността „енергетик”, категория персонал „специалист”, направление „ПЕП” към група з по +Експлоатация и поддържане на подземните комуникации” и Ц.Д. е възстановен на таз длъжност при месечно възнаграждение от 97 970лв.

Прието е допълнително споразумение

№ 461/16.08.1999г. съгласно което работещите в цех „Спомагателни дейности” са се съгласили във връзка с промени на минимална работна заплата и КТД да се измени трудовия договор от 01.07.1999г., като на всеки от тях е определено индивидуално възнаграждение, за Ц.Д. е определено такова основно възнаграждение от 160лв. и % за прослужено време от 16,8%.

Прието е решение №

181/10.07.2000г. по дело 8291/1997г. на СРС, 75-ти състав, с което е призната за незаконна и е отменена заповед № 1231/30.10.1997г. на изпълнителен директор на „О.”ЕАД по предявен иск от Ц.Ц.Д..

По делото е приета Заповед № 218/29.07.1999г. на изпълнителния директор на „О.”ЕАД, с която е прекратено трудовото правоотношение с Ц.Д. Ц.заемащ длъжността „енергетик” с място на работа цех „Спомагателни дейности” поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ .

По делото са приети неоспорени от страните извлечение от Решение от 15.03.2006г. поправено по реда на чл. 192, ал. 2 от ГПК (отм) с Решение от 08.02.2007г. по гр.д.№ 1332/2000г. на СГС, ІІ-А състав, Решение № 717/28.07.2010г. на Софийски апелативен съд по дело № 331/2010г., съгласно които с влязло в сила съдебно решение е признато за незаконно и е отменено уволнението на Ц.Ц.Д., извършено със заповед № 218/29.07.1999г. на изпълнителния директор на „О.”ЕАД, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните, Ц.Ц.Д. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „енергетик” в „О.”ЕАД, като О.” ЕАД е осъдено да заплати на основание на чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ сумата от 1013,64лв. ведно със законната лихва ...07.1999г. до изплащането й, решението е обжалвано пред САС и е потвърдено от САС с решението от 28.07.2010г., което е необжалваемо.

По делото е прието заявление вх.

№ 769/ 05.08.2010г. , с което ищецът е посочил, че се явява при О.”ЕАД за заемане на длъжността „енергетик” в О.”ЕАД, на която е възстановен от съда, като е поискал да бъде допуснат до работното му място.

По делото е приета докладна от

05.08.2010г. от ръководител на „Спомагателно звено” при „О.”ЕАД, съгласно която Ц.Д. на 05.08.2010г. не се е явил на работното си място в ел.работилница в Южен парк, І-ва част и това е причина да не е проведен инструктаж и да не са възлагани задачи на този работник.

Прието е съставено от изпълнителния директор на „О.„ЕАД на 06.08.2010г. искане до ищеца да посочи къде е работил на 05.08.2010г., защото при направена справка не се е представил на инженери в нито един производствен участък.

По делото е прието заявление вх.

№ 774/ 06.08.2010г. , с което ищецът е посочил, че се явява в началото на работния ден при О.”ЕАД и че си изпълнява задълженията на „енергетик” в О.”ЕАД, като иска да му се определи работно място.

Приета е Заповед № 36/08.02.2001г. на Изпълнителния директор на „О.”ЕАД, съгласно която на основание на Решение на СРС по дело 8291/1997г. на СРС, 75-ти състав Ц.Д. е възстановен на длъжността „енергетик” с основна заплата от 200лв. и съответния процент за прослужено време

.

Приет е документ, съдържащ писмено изявление на ищеца, че не възразява срещу Заповед за възстановяването му на длъжност съобразно решението по дело № 8291/1997г. на СРС, 75-ти състав Приета е заповед № 37/08.02.2001г. на Изпълнителния директор на „О.”ЕАД, с която правоотношението между О.”ЕАД и Ц.Ц.Д. е прекратено на основание на чл. 328, ал.1, т. 12 от КТ.

По делото е прието решение от 25.10.2010г. по дело 7508/2001г. на СРС, 72-ри състав , с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Ц.Ц.Д. извършено със заповед № 37/08.01.2001г. на изпълнителния директор на „О.”ЕАД, Ц.Д. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „енергетик”, отхвърлен е иск за установявавне на трудово правоотношение, за заплащане на трудово възнаграждение, , оставени са без разглеждане други искове. С решението е прието, че правоотношението, по което се възстановява Ц.Д. е трудово правоотношение, което е възникнало на 08.02.2001г. по предложение по заповед № 36/2001г., прието от работника на 08.02.2001г.