Решение № 46 от 09.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20255000500644 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Д. Д. против Решение № 313/ 10.07.2025 г. по гр. д. № 316/ 2022 г. на ОС – Пазарджик, с което са отхвърлени предявените против Г. Д. Д. главни искове по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за обявяване за нищожни като сключени при липса на съгласие на договорите, с които Е. К. Д. е продала на Г. Д. Д. следните недвижими имоти:

С НА № 80, т. I, рег. № 2229, д. № 74/ 15.08.2019 г. на Нотариус № *** М. М.:

- 1/6 ид. ч. от УПИ № ІІІ - 31, 32, в кв. 3 по плана на курорт „Чаира”, землището на с. Сестримо, община Белово, с площ 4259. 60 кв. м., заедно с построените в УПИ III - 31, 32: 1/едноетажно масивно жилище със застроена площ 52.75 кв.м.; 2/ едноетажно масивно жилище със застроена площ 82. 77 кв.м.; 3/едноетажно масивно жилище със застроена площ 68,10 кв. м.;

С НА № 124, т. I, рег. № 3425, д. № 134/ 20.12.2019 г. на Нотариус № *** -М. М. :

- 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР,одобрени със 1

Заповед № РД - 18 - 120/ 20.02.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: обл. Пазарджик, общ. Белово,с. Сестримо, местност „Свети Тодор”,с площ:14002 кв.м.,категория на земята:9 ,трайно предназначение на територията: земеделска;

- 1/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР,одобрени със Заповед № РД-18-120/ 20.02.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК,адрес на поземления имот: обл. Пазарджик, общ. Белово, с. Сестримо, местност „Галанещица”, с площ:469 кв.м.,категория на земята:9; трайно предназначение на територията:земеделска;

- 1/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД -18 - 120/20.02.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: обл. Пазарджик, общ. Белово, с. Сестримо, местност„Галанещица”, с площ: 3537 кв. м.,категория на земята:9 ; трайно предназначение на територията: земеделска;

- 1/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 - 120/ 20.02.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: обл. Пазарджик, общ. Белово, с. Сестримо, местност „Света Богородица”, с площ: 481 кв.м., категория на земята:9; трайно предназначение на територията: земеделска.

С НА № 52, т. I, рег. № 1299, д. № 48/ 30.07.2020 г. на Нотариус № *** М. М.:

- 1/6 ид.ч. от УПИ Х - 125 в кв. 8a по плана на курорт „Чаира”, землището на с. Сестримо, общ. Белово, с площ: 1039.6 кв. м.;

- 1/6 ид. ч. от УПИ І – 118 в кв. 17 по плана на курорт „Чаира”, землището на с. Сестримо, общ. Белово, с площ: 2271 кв. м., заедно с построените в УПИ I-118: 1. Паянтово жилище със застроена площ 16. 88 кв. м и 2. Паянтово жилище със застроена площ: 16.95 кв.м.;

- 1/6 ид. ч. от УПИ ІІІ - 120 в кв. 16 по плана на кypopт „Чаира”, землището на с. Сестримо, общ. Белово, с площ: 2450 кв. м.;

- 1/6 ид. ч. от УПИ VI - 120 в кв. 10a по плана на курорт „Чаира”, землището на с. Сестримо, общ. Белово, с площ: 317 кв.м.;

- 1/6 ид. ч. от УПИ VІ - 132 в кв. 6 по плана на кypopт „Чаира”, землището на с. Сестримо, общ. Белово, с площ: 616 кв. м.;

2

- 1/6 ид.ч. от УПИ ІХ-132 - „За КОО” в кв. 4 по плана на курорт „Чаира”, землището на с. Сестримо, общ. Белово, с площ: 959 кв. м.

С решението са отхвърлени и предявените евентуални искове по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД за обявяване за нищожни като привидни на описаните по-горе договори.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение с подробно развити доводи.

Излагат се съображения за основателност на предявените искове, с оглед на което се иска да се отмени решението, вместо което бъде постановено ново, с което да се уважат.

Въззиваемият Г. Д. Д. чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба и иска да се потвърди обжалваното решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

Производството по гр. д. № 316/ 2022 г. на ОС – Пазарджик е образувано по предявени от И. Д. Д. против Г. Д. Д. при условията на евентуалност обективно съединени искове, а именно: главни искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност поради липса на съгласие на прехвърлителните сделки, извършени с НА № 80, т. I, д. № 74/ 2019 г. от 15.08.2019 г. и НА № 124, т. I, д. № 134/ 2019 г. от 20.12.2019 г., главен за нищожност на договора за покупко – продажба, обективиран в НА № 52, т. I, д. № 48/ 2020 г. от 30.07.2020 г. поради сключването му от пълномощник без представителна власт, както и евентуални искове по чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на относителна симулация на посочените договори за покупко – продажба, прикриващи дарение.

Предявените искове за нищожност поради липса на съгласие са обосновани с твърдения, че поради тежкото си здравословно състояние към датата на извършване на процесните сделки майката на ищеца – прехвърлителката Е. К. Д. – не е била способна да волеобразува.

3

Редът за защита на лицата, които поради здравословното си състояние към момента на сключване на договора не са могли да разбират или да ръководят действията си, е уреден в чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Противоречията в практиката относно вида на недействителността на договора при трайна неспособност на лицето да разбира значението и да ръководи действията си (нищожност или унищожаемост) са разрешени с ТР от 30.05.2022 г. по т. д. № 5/ 2020 г. на ОСГТК на ВКС, според което договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Приложното поле на посочената норма обхваща случаите, при които лицето формално не е било лишено от дееспособност по реда на чл. 336 и сл. ГПК, но към момента на сключване на договора не е могло да разбира или да ръководи действията си. Лицето изразява воля за сключване на договора, но поради състоянието си не е способно да разбира значението и последиците на своето волеизявление, като тази неспособност може да е трайна или временна. В тълкувателното решение е проведено разграничение в кои случаи опорочаването на волята е основание за нищожност и в кои – за унищожаемост, като е посочено, че основание за нищожност като най – тежък порок на сделката е само наличието на „съзнавано несъгласие“ – без намерение за обвързване (изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др.), а когато договорът е сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, договорът е унищожаем, тъй като е дадено съгласие, но без разум.

В случая в исковата молба са изложени твърдения, че към датата на извършване на атакуваните сделки прехвърлителката Е. К. Д. поради тежкото си здравословно състояние не е могла да разбира значението на извършените от нея действия, при което редът за защита е този по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Липсата на съзнание за съдържанието и правните последици на изразеното съгласие е основание за нищожност само в хипотезата, при която към датата на сключването на договора лицето е било поставено под пълно запрещение, тъй като в този случай законодателят изрично е приравнил този порок на липса на съгласие – чл. чл. 5, ал. 3 вр. чл. 3, ал. 2 ЗЛС.

От изложеното следва, че е

4 налице несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба, сочеща на унищожаемост на процесните две прехвърлителни сделки, и формулирания петитум, насочен към прогласяване на нищожността им, поради което с Определение № 504/ 10.12.2025 г. въззивният съд е дал указания на ищеца да отстрани така констатираната нередовност чрез формулиране на петитум, съответстващ на изложените фактически твърдения. В определения едноседмичен срок ищецът И. Д. Д. чрез процесуалния си представител е депозирал уточняваща молба, с която оспорва становището на съда за нередовност на исковата молба, като твърди, че неспособността на прехвърлителката Е. Д. да разбира или ръководи действията си не е била трайна, а моментна, което обосновава правната квалификация на иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Посоченото разбиране противоречи на съдебната практика (така и в съобразителната част на ТР от 30.05.2022 г. по т. д. № 5/ 2020 г. на ОСГТК), според която невъзможността на лицето да разбира или да ръководи действията си като основание за унищожаемост на правните сделки може да се дължи на различни причини, както временни алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни. При това положение, след като в определения срок ищецът не е отстранил констатираната нередовност чрез привеждане на петитума на исковата молба в съответствие с твърдяния правопораждащ фактически състав по отношение на посочените искове, на основание чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да се обезсили в частта относно така предявените искове поради липса на процесуалните изисквания за разглеждането им по същество, а на основание чл. 273 вр. чл. 129, ал. 4 ГПК производството по делото да се прекрати в тази част.

Следва да се разгледа по същество единствено предявения главен иск за нищожност на обективираната в НА № 52, т. I, д. № 48/ 2020 г. от 30.07.2020 г. покупко – продажба поради сключването й от името на прехвърлителката Е.

Д. от лице без представителна власт. Този иск се обосновава с твърденията, че към датата на изготвяне на пълномощното на адв. Ф. Ф. (29.07.2020 г.) да я представлява във връзка с продажбата на посочените в нотариалния акт имоти поради напредналото си заболяване тя не е могла да разбира и да ръководи действията си, което прави същото невалидно. В тази връзка следва да се отбележи, че според съдържащите се в т. 2 от ТР от 12.12.2016 г. по т. д. № 5/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения сключването на договора от пълномощник без представителна власт не води до нищожност поради липса 5 на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, която е абсолютна – не само изначална, а и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици, а с оглед предвидената в чл. 42, ал. 2 ЗЗД възможност мнимо представлявания да го потвърди е налице висяща недействителност – правната сделка първоначално не поражда правни последици, но при потвърждаването й от мнимо представлявания изрично или с конклудентни действия обвързва страните. Мнимо представляваният може да оспори правната сделка с иск или възражение, като се позове на липсата на волеизявление или опорочаването му, обуславящо нищожността на упълномощителната сделка или нейната унищожаемост. Когато мнимо представляваният оспорва валидността на правната сделка, основателността на иска е обусловена от преюдициалния въпрос за валидността на упълномощаването. В случая с оглед въведените в исковата молба твърдения, че прехвърлителката Е. Д. не е била способна да разбира и да ръководи действията си към датата на съставянето му - 29.07.2020 г. – действителността на процесното пълномощно следва да се разгледа в контекста на чл. 31, ал. 1 ЗЗД. При преценка на предвидените в посочената норма предпоставки за унищожаемост следва да се съобрази разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗЗД, според която унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. Посоченото ограничение е приложимо независимо от предприетия способ за защита – чрез иск или възражение –, доколкото липсва изрично нормативно предвидено изключение за защитата чрез възражение подобно на изключението по чл. 32, ал. 3 ЗЗД, касаещо възможността за безсрочно оспорване валидността на правната сделка от ответника с възражение за унищожаемост. В разглеждания случай е несъмнено, че преди смъртта й на 31.07.2020 г. спрямо прехвърлителката Е. Д. не е бил предявен иск за поставянето й под запрещение, а, от друга страна, доказателства за недееспособността й не се съдържат и в самото пълномощно. Нито от семантичния анализ на съдържанието на пълномощното, нито от характера на използваните думи и изрази може да се изведе извод за недееспособността на прехвърлителката. В процесното пълномощно е отразена волята на упълномощителката да овласти адв. Ф. Ф. да продаде от нейно име и за нейна сметка посочените имоти, като нито един от използваните изрази и думи не 6 сочи, че не е могла да разбира значението на обективираните волеизявления и да ръководи действията си. От друга страна тежкото здравословно състояние, в което се е намирала към датата на изготвяне на пълномощното, не може да обоснове нищожност на упълномощителната сделка поради липса на съгласие, тъй като, както се отбеляза, посоченото основание изисква наличието на съзнавана липса на съгласие, каквато не е налице при недееспособността. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че процесната сделка не страда от сочения порок – липса на представителна власт за сключването й, поради което предявеният иск за прогласяване на нищожността й е неоснователен.