Акт от 12.08.2020, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№

460/12.08.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Хайгухи Бодикян при секретаря Йорданка Попова ....…………………..и в присъствието на прокурор…………………………………………...............………………..........като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 1357 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от С.И.С. ***, против Заповед № 254з-1271/25.11.2019г. на Началник РУ Димитровград при ОД на МВР Хасково, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че били налице основанията по чл.146, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК за оспорване на заповедта. Сочи се, че заповедта била незаконосъобразна, неправилна, необоснована, немотивирана, не съдържала задължителни реквизити на установената форма, издадена била при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, разписани в ЗМВР, нарушения на материалния закон ЗМВР и несъобразяване с целта на закона, като наложеното дисциплинарно наказание било явно несправедливо. Всички тези изисквания били свързани с реализиране правото на защита на наказаното лице, както и с контрола за законосъобразност на административния акт, с който се налагало наказанието, с оглед правилна преценка за наличието на осъществено от обективна и субективна страна дисциплинарно нарушение и правилното квалифициране на същото. Навеждат се доводи, че от заповедта не ставало ясно какво точно извършил оспорващият като деяние (действие или бездействие), кога, къде и при каква фактическа обстановка било извършено това деяние, какви били последиците от същото, което в крайна сметка да мотивира дисциплинарно-наказващия орган да наложи наказание „порицание“. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание липсвали каквито и да е мотиви на наказващия орган, както и посочване, анализ и обосновка на доказателствата, довели административно-наказващия орган до извода, че жалбоподателят извършил нещо неправомерно. По своята същност заповедта била неясна за оспорващия какво точно му било вменено като деяние и дисциплинарно нарушение, което осуетявало правото му на защита. Сочи се, че заповедта следвало да съдържа на основание чл.59, ал.2 от АПК задължителни реквизити. В случая процесната заповед следвало да отговаря и на изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР и чл.65 от Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и за налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. От оспорената заповед не ставало ясно кое е диспозитива на нарушението, кои са фактическите и правните основания за издаването ѝ, кои са нарушените разпоредби и от кой закон, дали ЗМВР, дали посочените наредби и инструкции, дали служебни задължения, дали заповеди, липсвала смислова и логическа връзка между диспозицията, санкция и отделните абзаци. Процесната заповед не съдържала място, време, доказателствата, въз основа на които то било установено, липсвали мотиви и оценка на цялостната фактическа обстановка. Тези изисквания били свързани с реализиране правото на защита на наказаното лице, както и с контрола за законосъобразност на административния акт, с който се налагало наказанието, с оглед правилна преценка за наличието на осъществено от обективна и субективна страна дисциплинарно нарушение и правилното квалифициране на същото и накрая за правилното определяне на наказанието. На следващо място, съществено били нарушени правилата в ЗМВР и Инструкцията. Изтекли сроковете по чл.194 и чл.195 от ЗМВР за налагане на наказанията, защото според заповедта нарушенията били констатирани със справка рег. №272р-18474/05.09.2019г., а наказанието било наложено на 25.11.2019г. или повече от два месеца след като били установени. Относно нарушенията, в жалбата се цитира описаното в заповедта нарушение, като оспорващият сочи, че в посоченото време изпълнявал служебните си задължения и работил заедно с колегата си Й. Д.с граждани, а именно А. К. С.от гр.

Димитровград, която в 13:00 ч. на 27.08.2019г. била в кабинета им и работели по прок. преписка №808/2019г. на РП – Димитровград. На жалбоподателя не му бил възлаган сигнал, сигналът бил възложен на дежурен автопатрул при РУ Димитровград в състав М.Д.и Д.Д., които били изпратени от оперативен дежурен при РУ – Димитровград, посетили сигнала, документирали извършените от тях действия, след което лицето С. С.бил доведен между 15-16 ч. в РУ – Димитровград при оспорващия, който извършил проверка по случая. Жалбата на С. била заведена с рег. №254-5267 от 27.08.2019г. На следващия ден – 28.08.2019г. всички лица, имащи отношение към сигнала, били доведени в РУ Димитровград, с тях работили оспорващият с колегата си Д., както и други колеги, като сигнала бил отработен и изпратен в РП – Димитровград по компетентност. Във връзка с така изложеното, не отговаряло на действителната фактическа обстановка описаното в заповедта, че С. не предприел действия по проверка на постъпилия сигнал, напротив, проверка била извършена своевременно и била изпратена на компетентния орган. В заповедта липсвала всякаква конкретика относно описания сигнал, какъв бил сигнала, какво станало, какъв е резултата, какви действия или бездействия предприел С., кой му ги възложил, в какво се състояла тяхната неправомерност, има ли допуснати нарушения от негова страна и какво бил длъжен да предприеме оспорващия и в какво качество, но не го изпълнил и в тази връзка му било вменено нарушението неизпълнение на служебни задължения. За това нарушение бил санкциониран по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, който бил с текст неизпълнение на служебни задължения или заповеди, но не били посочени нито конкретни заповеди, нито служебни задължения на оспорващия, които не изпълнил, нито пък къде били регламентирани тези задължения. Жалбоподателят твърди, че не извършил описаното нарушение и оспорва наказанието си в тази връзка. Цитира разпоредбата на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР и сочи, че никъде в заповедта не било посочено какво не изпълнил, кои служебни задължения и къде били регламентирани тези задължения. От съдържанието на заповедта по-скоро можело да се установи пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, за което се предвиждало наказание „писмено предупреждение“ на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, поради което, дори да се приеме, че има някакви нарушения, то те били неправилно квалифицирани. Наказващият орган по никакъв начин не обосновал с факти и доказателства неизпълнение от страна на жалбоподателя на служебни задължения. Обобщено казано, така описани, нарушенията, извършени от оспорващия, били неясно формулирани и квалифицирани, което от своя страна осуетявало правото му на защита срещу издадената заповед, защото не можел да разбере фактическия състав на вмененото му дисциплинарно нарушение. Особено съществено било нарушението на императивното правило на чл.206 ал.1 от ЗМВР и то било достатъчно основание процесната заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, защото жалбоподателят не бил изслушан и не били приети негови обяснения преди налагане на наказанието. Видно от заповедта, органът приел негови обяснения от 02.09.2019г. и 28.08.2019г., които били дадени в друга връзка и по друга проверка и били дадени преди да има образувана проверка срещу него със Заповед №254з-1225/12.11.2019г., не бил запознат с обобщената справка на комисията, назначена от Началника на РУ Димитровград и не бил канен да дава обяснения по констатациите на комисията. Заповедта била издадена, без да е изяснена напълно фактическата обстановка. Всички тези нарушения на материалния закон и производствените правила, предхождащи издаването, накърнявали правата на оспорващия и възможността да се защити адекватно срещу така определеното му нарушение и наказание. Моли се за отмяна на оспорената заповед.

В подадена по делото чрез процесуален представител писмена молба и в представена писмена защита се моли процесната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна –

Началник РУ – Димитровград към Областна дирекция на МВР гр. Хасково, редовно призована, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Административен съд –

Хасково, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на страната в с.з. и след като анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената заповед, на мл. експерт С.И.С., на длъжност „Младши полицейски инспектор“ в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Димитровград при ОД на МВР – Хасково, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за това, че на 27.08.2019г. около 13.05 часа, след получен сигнал от дежурен служител по график в оперативно дежурна част при РУ – Димитровград към ОДМВР – Хасково, не е предприел действия по проверка на постъпил сигнал по телефон 112 за пострадало лице с имена С. С.вследствие на нанесен побой в гр. Меричлери, общ.

Димитровград. Посочено е, че с деянието си С.С. виновно нарушил точка II „Основни длъжностни задължения“ изр.2 „Работи за недопускане, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления и други правонарушения на обществения ред“ от длъжностна характеристика с рег. №3286р-19674/12.11.2015г. на длъжността „младши полицейски инспектор“ група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ на Районно управление Димитровград при ОДМВР – Хасково, с която е бил запознат срещу подпис (видно от протокол рег.

№272р-17185/07.09.2016г. по описа на ОДМВР – Хасково), което представлявало нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. Последното е определено от наказващия орган като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения), за което му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, на основание чл.197, ал.1, т.3, във връзка с чл.200, ал.1, т.11 и чл.204, т.4 от ЗМВР.

Екземпляр от обжалвания акт е получен от жалбоподателя на 03.12.2019г., видно от отбелязаното върху акта, а жалбата срещу него е депозирана на 06.12.2019г.

Установи се от приложената административна преписка, че от В.В. С.е подадена жалба вх.

№272000-12768/28.08.2019г. до Началника на ОД на МВР – Хасково. Наред с изнесени обстоятелства във връзка с инцидент в дома им, след който на място пристигнали полиция и линейка, посочила, че поводът за жалбата било отношението на полицая към нея. Върху жалбата е поставена резолюция от 28.08.2019г. „Н-к ОХП – За проверка по случая и доклад! Да се установи как е отработен случая!

Срок: 7 дни.“.

След извършена проверка по жалбата, от Зам. Директор ОДМВР – Хасково е изготвена Справка рег.

№272р-18747/05.09.2019г. до Директора на ОДМВР – Хасково. В същата е обективирано установеното по случая, като е посочено, че предвид така изяснената фактическа обстановка, могат да бъдат направени изводи, описани в пет точки. В т.3 е посочено, че Мл. ПИ С.И.С. не е предприел действия по проверка на постъпилия сигнал по тел.112 за нанесен побой на С. С.и установяване на извършителя, с което не е изпълнил основно длъжностно задължение от типова длъжностна характеристика №3286р-19674/12.11.2015г. на длъжност Мл. ПИ VI-V степен в сектор/група „Охранителна полиция“/група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“/участък на РУ при ОДМВР: Мл. ПИ работи за недопускане, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления и други правонарушения на обществения ред. Мл. ПИ С.С. не е докладвал коректно на Мл. ОД Б. Д., че в момента заедно ПИ Й. Д., работят с гражданин във връзка с извършвана проверка по преписка. При проверката бе установено, че преписката е била възложена персонално на ПИ Й. Д.на териториален принцип.