Решение № 2087 от 07.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2087 гр. София, 07.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА

Административно наказателно дело № 20251110208030 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 72, ал. 4, изр. 1 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба /посочена като искова молба/ на М. М. К., ЕГН: ********** против Заповед за задържане на лице рег. № 228зз-434 от 12.05.25 г., издадена от Ц. Ц. полицейски орган при 04 РУ-СДВР, с която е задържан за срок от 24 часа на основание чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган, както и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че заповедта не съдържа мотиви, както и фактически основания за задържането, а единствено са посочени законови разпоредби, без уточнение към кой нормативен акт се отнасят. Поддържа се, че при това положение жалбоподателят не е имал възможност да разбере в извършването на какво престъпление е бил заподозрян и какво е наложило неговото задържане. Изложени са и съображения за липса на материалноправни предпоставки за задържането, както и за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. Претендират се разноски.

В о. с. з. жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуалния си представител.

Ответникът не се представлява. По делото са постъпили и писмени бележки от името на ответната страна. Претендират разноски и правят възражение за прекомерност.

Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

На 12.5.2025 г., в гр. София постъпила оперативна информация в сектор ПКП 1 относно лице от мъжки пол, което извършва престъпна дейност по линия „Притежание и разпространение на наркотици“ на територията на 04 РУ-СДВР. Служители на реда установили М. М. К., ЕГН: **********.

По случая било образувано досъдебно производство № 886/2025 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 13128/2025 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК. Впоследствие е установено престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. След изготвяне на физикохимична справка се изяснява количеството коноп – 7,03 грама. Във връзка с това на 21.05.2025 г. било издадено Постановление за прекратяване на наказателното производство.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото и приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, предмет на настоящето производство, е подадена в предвидения в чл.

140, ал. 1 АПК срок, от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването.

Ето защо жалбата е процесуално допустима и Съдът следва да я разгледа по същество.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – разузнавач в сектор „ПКП“ при 04 РУ-СДВР - Ц. Ц.. При издаването й полицейският орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, с каквато е разполагал. Заповедта обаче противоречи на материалноправната разпоредба, посочена като правно основание за издаването й, и не съответства на целта на закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Съгласно посочената в заповедта норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Задължителното съдържание на заповедта за задържане е уредено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР в заповедта за задържане се посочват фактическите и правните основания за задържането. В случая е посочено, че правно основание за извършването на задържането е чл. 354а, вр. чл. 72, ал. 1, т. 1, без дори да е посочено от кой нормативен акт са цитираните разпоредби, като не са посочени никакви фактически основания за задържането, с което не се изпълнява изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за излагане на правните и фактическите основания за задържане на лицето. С. е задържан, без да е налице посочване на каквото и да било фактическо основание за задържането му. Липсва словесно посочване на фактическото основание за задържане, което ограничава правото на защита на задържаното лице, лишавайки го от възможността да научи в какво е обвинено и да организира защитата си. Ограничено е предвиденото в ЕКПЧ право на жалбоподателя да бъде информиран за основанието за задържането си. Съгласно т. 577 от Дело С467/2018 г., образувано по Преюдициално запитване, отправено от РС Луковит, България "към качеството на заподозряно лице може да се прибави това на арестувано или задържано лице. Член 4 и член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 визират именно тази 2 хипотеза, като задължават държавите членки да гарантират, че на лице в такова положение "се предоставя незабавна писмена декларация за правата" (член 4) и то бива информирано относно основанието за ареста или задържането му (член 6). В случая това право на жалбоподателя е нарушено.

Дори в случаите, когато е действал в условията на оперативна самостоятелност по целесъобразност, полицейският орган е длъжен да изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържането на лицето. Това обаче не е извършено в конкретния случай. Административният орган единствено е посочил цитираните по-горе нормативни разпоредби, без да посочи фактически основания, което не представлява мотивиране на акта, т. е. не е посочена необходимостта за задържане на лицето и съответно лишаването му от право на свободно придвижване и лична свобода за определен период от време.

Изискването на закона за мотивираност на административните актове е с цел охрана правото на защита на лицето, адресат на акта, което следва да бъде запознато с фактическото и правното основание за издаване на заповедта. Така става възможно и осъществяването на административен и съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана до степен Съдът да не може да провери нейната законосъобразност.

Посоченото съдържание на заповедта за задържане затруднява и прави в голяма степен невъзможно извършването на преценка за законосъобразност на акта, предвид липсата на каквито и да е мотиви и описание на фактическа обстановка, които да сочат на съществуването на посоченото основание. При отсъствието на конкретни факти за констатираното от полицейския орган основание за задържане и непосочването на доказателства за извършеното нарушение, също така се затруднява провеждането на защитата на задържаното лице срещу засягащия правата му административен акт.

Задържаният следва да знае с кои свои действия е извършил правонарушение и да е запознат с доказателствата, въз основа на които то е установено, за да организира адекватно своята защита срещу заповедта за задържане. В случая административният орган е излязъл извън тези рамки, нарушил е принципа на съразмерността и е засегнал правата на адресата на акта в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която той се издава.

Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби N050027/08 и N050781/095 на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към инкриминираното деяние. В конкретния случай, в обжалваната заповед липсват факти и обстоятелства за конкретни данни, сочещи на обосновано предположение за съпричастност на лицето, спрямо което е постановено задържане. В този смисъл е допуснато нарушение на чл. 5 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. ОСС на ВАС на РБ е посочено, че необходимостта на задължителност от излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган, е решена с 3 разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗАП. По този начин се дава възможност на адресата на акта и на заинтересованите лица, да научат какви са фактите, мотивирали административния орган да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и на съда да извършат проверка за законосъобразност на акта.

С оглед гореизложеното Съдът счита, че оспорената заповед за задържане не отговаря на законоустановените изисквания за нейното съдържание, тъй като е немотивирана, липсва посочване на фактическото основание за задържане на жалбоподателя, а правните основания са посочени неясно, поради което същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т.3 АПК.

Съобразно изричната разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В този смисъл и предвид изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски, за което е направено съответно искане. Възражението за прекомерност на юрк. Борислав Страхинов е неоснователно. Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят е сключил редовно договор за правна помощ и съдействие, като процесуалният му представител е извършил редица процесуални действия, вкл. изготвяне и подаване на жалби, молби, представяне на доказателства и други. Представени са доказателства, че жалбоподателят е сторил разноски в размер на сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева – 1000 /хиляда/ лева – заплатено адвокатско възнаграждение /по банков път/ и 10 /десет/ лева ДТ, поради което искането следва да бъде уважено.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 143, ал. 1 АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на М. М. К., ЕГН **********, чрез адв. К. М., Заповед за задържане на лице рег. № 228зз-434 от 12.05.25 г., издадена от Ц. Ц. - полицейски орган при 04 РУ-СДВР, с която е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на М. М. К., ЕГН ********** направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 /десет/ лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5