Определение № 327 от 23.09.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 327 гр. Враца, 23.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова

Членове:

Евгени Божидаров Ангелов

Захари Ил. Захариев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20261400600491 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.64 ал.8 НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на адв. С. К. от АК – Враца, защитник на обвиняемия М. М. Н., против Определение №314/15.09.2026 г., постановено по ЧНД №750/2026 г. по описа на Районен съд – Враца, с което по отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

С жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно.

Защитата не оспорва наличието на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към престъплението, за което е привлечен, но счита, че не е налице втората необходима предпоставка по чл.63 ал.1 НПК – реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

В подкрепа на жалбата се сочи, че Н. има постоянен адрес в с.

Смирненски, а временно пребивава в с. Нефела, където работи в строителството и живее при лице, с което работи. Изтъква се, че процесното деяние е от 26.02.2026 г., а до задържането му са изминали повече от шест месеца, през които обвиняемият не се е укривал и няма данни да е извършил друго престъпление. Поддържа се още, че той е съдействал на органите на досъдебното производство, по което вече са разпитани свидетелите и е изготвена съдебномедицинска експертиза, поради което според защитата разследването е практически приключило.

Защитата се позовава на Тълкувателно решение №1/25.06.2002 г. по тълк. д. №1/2002 г. на ОСНК на ВКС относно необходимостта наред с обоснованото предположение да бъде установена и конкретна реална 1 опасност от укриване или извършване на престъпление, както и на практиката на Европейския съд по правата на човека, включително решението по делото Wemhoff v. Germany. Иска обжалваното определение да бъде отменено и спрямо обвиняемия да бъде взета по-лека мярка за неотклонение – „Подписка“ или „Гаранция“.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Враца оспорва жалбата, като намира за налични кумулативните предпоставки за взимане на най-тежката мярка за неотклонение.

Защитникът адв.К. от АК-Враца поддържа и доразвива доводите в жалбата. Оспорва наличието на опасност от укриване и извършване на престъпление.

Обвиняемият желае по-лека мярка за неотклонение. Пояснява, че извършва трудова дейност в областта на строителството и разполага с месечен доход от 100 /сто/ евро.

Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите във въззивната частна жалба, становищата на страните и доказателствата по досъдебното производство, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, но разгледана по същество – за неоснователна.

Обжалваното определение е правилно по крайния си резултат, макар настоящият въззивен състав да не споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие. Доколкото обаче опасностите по чл.63 ал.1 НПК са предвидени алтернативно, установената реална опасност от извършване на престъпление е достатъчна да обоснове правилността на взетата мярка „Задържане под стража“ при наличие и на останалите законови предпоставки.

Съображенията за това са следните:

На М. М. Н. по ДП № 171/26 г. по описа на РУ-Враца, е повдигнато обвинение за престъпление по чл.152 ал.2 т.3 вр. ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК за деяние, за което се твърди, че е извършено на 26.02.2026 г. в с.

Нефела, като престъплението е останало във фазата на опита и е квалифицирано като извършено повторно.

За вземането на най-тежката мярка за неотклонение чл.63 ал.1 НПК изисква, от една страна, да е налице обосновано предположение обвиняемият да е извършил престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго потежко наказание, а от друга – доказателствата по делото да сочат на реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление. Двете опасности по последната предпоставка са установени от закона алтернативно и наличието на която и да е от тях е достатъчно, ако са изпълнени и останалите изисквания на закона.

Въззивният съд, независимо че тази предпоставка не се оспорва с 2 частната жалба, е длъжен да извърши собствена преценка дали събраните до момента доказателства създават предположение за съпричастност на обвиняемия към престъплението.

Съществено доказателствено значение имат показанията на пострадалата М. В. Х., дадени пред съдия. В тях тя посочва обвиняемия като лицето, осъществило спрямо нея действията, предмет на повдигнатото обвинение, и излага последователно възприетите от нея обстоятелства относно времето, мястото и начина на извършване на деянието, както и последващите й действия.

Показанията на пострадалата не остават изолирани, както правилно е посочила първата инстанция, а намират подкрепа в редица други гласни и писмени доказателства, които, макар да не установяват непосредствено самото инкриминирано деяние, съдържат относими данни за поведението и състоянието на пострадалата непосредствено след случилото се, за направеното от нея съобщаване на инцидента и за отделни обективни обстоятелства, съответстващи на нейния разказ.

В тази насока са показанията на свидетеля Х. В., пред когото пострадалата непосредствено след случая е разказала за случилото се. При разговора е присъствала и свидетелката В. П., която е възприела видимо разстроеното състояние на М. Х., докато последната обяснявала случилото се, както и обстоятелството, че била само с една обувка. Последният факт кореспондира с даденото от пострадалата обяснение, че при възникналата физическа борба едната й обувка е паднала.

От значение са и показанията на свидетелката Ц. А., която е видяла пострадалата непосредствено след инцидента, както и служебния автомобил с повреда по вратата. Това обективно обстоятелство съответства на разказа на М. Х., че повреждането на вратата е настъпило в хода на действията, предмет на обвинението.

Допълнителна обективна проверка на изложеното от пострадалата се съдържа и в прегледаните от свидетеля Х. В. записи от охранителните камери в района на фирмата. Макар записът да не обхваща мястото на самия инцидент и поради това да не установява непосредствено действията, предмет на обвинението, от него се възприема пристигането на пострадалата с автомобил в паркинга и последващото движение на обвиняемия след нея към част от терена, която остава извън обхвата на камерата. Следователно видеозаписът няма характер на пряко доказателство за деянието, но съдържа обективни данни относно непосредствено предхождащата го последователност на събитията и в тази част съответства на показанията на пострадалата.

В същата насока са показанията на бащата на пострадалата – свидетеля В. Х., на когото тя се обадила непосредствено след случилото се и който я взел от територията на фирмата, като възприел влошеното състояние. След като 3 свид. М. Х. разказала на родителите си за станалото, свидетелите В. Х. и И. Х. подали сигнал на телефон 112, което се установява и от приложената справка от системата на телефон 112, в която като повод за обаждането е отразен заявен опит за изнасилване. Тези показания и справката от системата на телефон 112 също не установяват непосредствено инкриминираните действия, но са относими към непосредствеността и последователността на съобщаването за инкриминираното събитие и към състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента.

Съществено значение при тази преценка имат и медицинските документи. От амбулаторния лист, съставен след медицински преглед на М. Х. на 26.02.2026 г. в 15,13 часа по повод заявено сексуално насилие същия ден около 04,30 часа, се установяват обективно констатирани травматични увреждания, включително в областта под лявата ключица и по лявата мишница. В последващото заключение на съдебномедицинската експертиза тези увреждания са потвърдени, като вещото лице е изложило становище относно възможния механизъм и времето на причиняването им, съответстващи на съобщените от пострадалата обстоятелства.

Така показанията на посочените свидетели, видеозаписът, медицинската документация, справката от системата на телефон 112 и заключението на съдебномедицинската експертиза, преценени във взаимната им връзка и наред с показанията на пострадалата, формират последователна доказателствена съвкупност. Те не заместват необходимостта от цялостна проверка на обвинителната теза в хода на наказателното производство, но на настоящия етап в достатъчна степен подкрепят извода за наличие на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието.

Така събраните до момента гласни и писмени доказателства, разгледани не изолирано, а в тяхната взаимна връзка, достигат необходимия на този етап от производството доказателствен стандарт за обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия Н. към деянието.

В производството по чл.64 НПК съдът не разрешава окончателно въпросите за авторството и виновността, нито извършва оценка на доказателствата със стандарта, необходим за постановяване на осъдителна присъда. Изисква се наличие на конкретни фактически данни, които обективно свързват обвиняемия с инкриминираното деяние. Такива в настоящия случай са налице, поради което правилно първоинстанционният съд е приел за изпълнена първата предпоставка на чл.63 ал.1 НПК.

Основното възражение във въззивната частна жалба е, че липсва реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Това възражение не може да бъде споделено, макар и по частично различни съображения от изложените от първата инстанция:

На първо място, настоящото обвинение е за престъпление, извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 НК. Поради това пряко 4 приложение намира разпоредбата на чл.63 ал.2 т.1 НПК, съгласно която при първоначалното вземане на мярката „Задържане под стража“ реалната опасност по ал.1 се предполага, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив, ако от доказателствата по делото не се установява противното.

В настоящия случай данните по делото не само не опровергават тази законова презумпция, но и съдържат конкретни обстоятелства, които съществено я подкрепят.

От справката за съдимост се установява, че обвиняемият е многократно осъждан – общо пет пъти. Особено съществено за настоящата преценка е последното му осъждане с присъда на Окръжен съд – Монтана от 28.02.2022 г., влязла в сила на 06.09.2023 г., с която е признат за виновен за престъпление по чл.152 ал.1 т.2 НК и му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години.

Процесното деяние от 26.02.2026 г., по отношение на което към настоящия момент е налице обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия, е извършено именно в рамките на този тригодишен изпитателен срок и отново се отнася до посегателство срещу половата неприкосновеност, като обвинението е повдигнато при квалификация за повторност. Макар условното осъждане само по себе си да не може да служи като основание за задържане на обвиняемия за новото деяние, фактът, че за ново престъпление от същия вид е възникнало обосновано предположение още в рамките на изпитателния срок, представлява конкретен показател, че възпиращото и предупредително въздействие на предходното осъждане не е било достатъчно да изключи риска от ново противоправно поведение.

От справката за съдимост се установяват и други предходни осъждания на обвиняемия, сред които осъждане през 2009 г. за престъпление по чл.150 НК и последващо осъждане през 2013 г. за изнасилване. Тези данни следва да бъдат ценени внимателно и не могат да заместят конкретната оценка на риска по настоящото производство, нито да служат като самостоятелно основание за задържане. Разгледани обаче наред с актуалното осъждане по чл.152 ал.1 т.2 НК и с настоящото обвинение при условията на повторност, те сочат на повторяемост на противоправни прояви, насочени именно срещу половата неприкосновеност.