Решение № 377 от 19.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. София, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110208310 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е въз основа на постъпила жалба от „***********“ АД с ЕИК ********* срещу наказателно постановление № 43/15.03.2023 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София /РИОСВ - София/, с което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева за нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Застъпва се тезата, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал. 1 т. 4 и чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като липсва пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Поддържа се, че размерът на имуществената санкция е определен неправилно и същият е силно завишен.

Твърди се, че отговорността на дружеството е ангажирана без да са налице материалноправните предпоставки за това. От съда се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, алтернативно – намаляване размера на наложената имуществена санкция.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се представлява от юрк. Г., надлежно упълномощена, която пледира за отмяна на наказателното постановление по изложените в жалбата съображения.

1

Застъпва тезата, че в съставения констативен протокол е изписано, че по данни на представител на дружеството част от емисиите, формирани при експлоатирането на ЕК 3 са пренасочвани през ИУ 1 за периода поради ремонт, с оглед на което следва да се приеме, че така съставеният констативен протокол има уведомителен характер и на практика не е налице неизпълнение на условията на комплексното разрешително. Алтернативно се иска намаляване размера на имуществената санкция.

Въззиваемата страна - директорът Регионална инспекция по околната среда и водите – София се представлява от юрк. Б., който намира наказателното постановление за издадено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Счита, че времето и мястото са коректно посочени, а нарушението – ясно описано и същото се изразява в неизпълнение на условия в комплексното разрешително. Оспорва тезата на юрк. Г. за уведомителния характер на констативния протокол, тъй като този протокол е съставен от служители на РИОСВ, а съгласно комплексното разрешение задължението на оператора е за уведомяване на директора на РИОСВ. Моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 09.04.2019 г. било издадено комплексно разрешително № 45-Н4/2019 на оператор „***********“ ЕАД, ЕИК ********* с. Големо село за експлоатация на инсталации и съоръжения: Горивна инсталация за производство на електрическа енергия – т. 1.1. и т. 5.2. б. „а“ от Приложение № 4 към ЗООС и инсталация за производство на водород – т. 4.2, б. „а“ от Приложение № 4 към ЗООС.

Съгласно Условие 9.2.6 от Комплексното разрешително „След изпълнение на условие 2.1 на притежателя на разрешителното се разрешава отвеждане на отпадъчните газове от Енергиен котел № 1, Енергиен котел № 2 и Енергиен котел № 3 към ИУ № 1 единствено при преходни режими на работа на инсталацията или авария на СОИ при спазване на Условие 9.2.7, Условие 9.2.11, Условие 9.2.13, Условие 9.2.14 и Условие 9.2.15. За всяко отвеждане на отпадъчни газове към ИУ № 1 операторът е длъжен, в срок не по-дълъг от 48 часа, да уведоми за това директорът на РИОСВ по факс или електронна поща или по мобилен телефон.“

Във връзка с постъпил сигнал в РИОСВ на 02.09.2022 г. свидетелят Р. С.

В., заемащ към 02.09.2022 г. длъжността „старши експерт“ в РИОСВ и нейната колежка Х.С. извършила проверка на обект **********, с. Големо село, стопанисвано от дружеството-жалбоподател. При проверката свидетелката установила, че на 02.09.2022 г. в периода от 08:55 часа до 12:32 часа операторът „***********“ АД е отвеждал отпадъчни газове към изпускателно устройство № 1, като от служители на дружеството било заявено, че това се дължи на ремонт на питателна помпа. За установеното бил съставен констативен протокол № ККФОС-РВ-08/02.09.2022 г., екземпляр от който бил връчен на служител на дружеството- жалбоподател, присъствал по време на проверката.

В срок до 48 часа от осъщественото на 02.09.2022 г. отвеждане на отпадъчни газове към ИУ № 1 операторът „***********“ АД не уведомил директора на РИОСВ по факс или електронна поща или по мобилен телефон.

2

На 05.09.2022 г. свидетелката В. извършила проверка в деловодната система на РИОСВ – София за периода 02.09.2022 г. – 05.09.2022 г., но не открила подадени документи от дружеството – жалбоподател, с които последното да е уведомило директора на РИОСВ за извършеното 02.09.2022 г. отвеждане на газове към ИУ № 1. Установеното свидетелката отразила в протокол №40/05.09.2022 г. С оглед горното свидетелката В. счела, че „***********“ АД е нарушило условие № 9.2.6 от издаденото му комплексно разрешително и изпратила до дружеството –жалбоподател покана за явяване на 20.09.2022 г. за съставяне на АУАН .

Поканата за съставяне на АУАН била връчена на адреса на дружеството на 28.09.2022 г.

На 20.09.2022 г. свидетелят Р. В. съставила срещу „***********“ АД в отсъствие на представител на дружеството акт за установяване на административно нарушение № 168/2022 г. На 12.10.2022 г. актът бил предявен за запознаване на изпълнителния директор на дружеството, който го подписал без възражения и получил екземпляр от него. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на дружествотожалбоподател на 23.03.2023 г., а на 30.03.2023 г. по пощата била подадена и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка не разкрива сложност, тя всъщност не е и спорна между страните и с.е установява по несъмнен начин от показанията на свидетеля Р. В., констативен протокол № ККФОС-РВ08/02.09.2022 г., протокол №40/05.09.2022 г. покана за съставяне на АУАН и известие за доставянето й, копия от оперативни записки, картон на входящ документ, решение № 45-Н4-И0/2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, копие на комплексно разрешително № № 45-Н4/2019 г. и разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, заповед № РД-16/07.02.2022 г. на директора на РИОСВ, НП№128/21.05.2021 г., НП № 117/29.04.2021 г., НП № 127/21.05.2021 г., НП № 2/04.01.2021 г., НП № ПК-34-А-17/16.09.2020 г., НП № 17-А-41/19.05.2020 г., НП № 29-А-07.11.2019 г., НП № 9-А-4/14.02.2018 г., НП № 29-А14/12.11.2018 г., НП № 4-А-29/16.01.2019 г. и НП № 5-А-39/11.04.2017 г.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Р. С. В. в по-голямата им част, тъй като същите са обективни и добросъвестно депозирани.

Свидетелката добросъвестно депозира показания за факти и обстоятелства, които непосредствено е възприела или в осъществяването на които лично е участвала. От показанията на В. се установява, че лично е извършил проверка на 02.09.2022 г. на място в обекта **********, като е установила отвеждане на отпадъчни газове през изпускателно устройство № 1. Пак свидетелката лично е извършила проверка в деловодната система на РИОСВ на 05.09.2022 г. като е установила, че не е била подадено уведомление за това в 48-часовия срок за това. В подкрепа на показанията на свидетелката са и писмените доказателства по делото, а именно констативния протокол № ККФОС-РВ08/02.09.2022 г., който е съставен във връзка с проверката и подписан от служител на дружеството-жалбоподател, както и протокол №40/05.09.2022 г., в който са отразени резултатите от извършената впоследствие проверка в деловодната система на РИОСВ. Не се установи от страна на „***********“ АД да е изпратено уведомление за извършеното на 02.09.2022 г. изпускане на 3 отпадъчни газове през ИУ № 1 нито в 48 часовия срок, нито на по-късна дата.

Съдът намери, че показанията на свидетелката В. не отразяват достоверно осъществилите се събития единствено във връзка с процедурата по съставяне на АУАН. Свидетелката заяви, че той е съставен в присъствие на изпълнителния директор на дружеството-жалбоподател, като след изпратена покана същият се явил лично и свидетелката го запознала със съдържанието на АУАН. Тази част показанията на свидетелката се опровергават от писмените доказателства по делото, а именно известието за доставяне на поканата, а така също и от отразеното в самия АУАН. Видно от известието за доставяне поканата за явяване за съставяне на АУАН е връчена на адреса на дружеството на 28.09.2022 г., тоест 8 дни след датата на съставяне на АУАН.

По делото е приобщено писмо от 23.09.2022 г. на директора на РИОСВСофия до кета на община ********, с което писмо се иска съдействие за връчване на екземпляр от АУАН на представител на дружествотожалбоподател, а в самия АУАН се съдържа отразяване, че изпълнителният директор е получил екземпляр от АУАН на 12.10.2022 г.

От представената по делото заповед на директора на РИОСВ – София съдът извлече данни относно компетентността на актосъставителя и АНО.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (видно от приложеното известие за доставяне препис от НП е връчен на представител на дружеството -жалбоподател на 23.03.2023 г., а жалбата е депозирана на 30.03.2023 г. по пощата) от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Видно от заповед № РД-16/07.02.2022 г. на директора на РИОСВ – София свидетелят Р. С. В. е била оправомощена да съставя АУАН на ЗООС. Компетентността на АНО - директора на РИОСВСофия следва от изричната разпоредба на чл. 168 от ЗООС.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения на процесуалните правила, които съществено ограничават правото на защита на наказаното лице и обуславят отмяна на обжалваното наказателно постановление.

По делото се установи, че АУАН е съставен на 20.09.2022 г. в отсъствие на представител на нарушителя „***********“ АД, като АУАН е бил предявен и връчен на нарушителя /чрез изпълнителния директор Л.В.С./ на 12.10.2022 г. със съдействието на служители от община ********.

Принципно, процедиране по гореописания начин от страна на контролните органи е възможно и би било законосъобразно в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН т.е. когато нарушителят е известен, но не може са бъде открит или ако последният е бил поканен за съставяне на акта, но не се е явил. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и 4 събере данни, които да навеждат на извода за извършеното административно нарушение от страна на конкретно лице е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя ще бъде законосъобразно. В процесния случай съдът намира, че жалбоподателят не е бил надлежно поканен за изпращане на представител с цел съставяне на АУАН срещу него.