Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 231 от 12.04.2023, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 95/2023
Вид
Определение № 231
Подписан
12.04.2023
В сила
12.04.2023
Състав
София Андонова Радославова, Димчо Стоянов Луков, Нели Георгиева Батанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 231 гр. Шумен, 12.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. Р.а

Членове:

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от София Анд. Р.а Въззивно частно гражданско дело № 20233600500095 по описа за 2023 година

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 2620/ 23.02.2023 г. депозирана от Б. Р. Р. и С. Р. Р., действащи чрез законния представител и родител С. М. М., чрез процесуалният им представител адв. Й. С. Л.-П. от АК – гр.София срещу определение № 306/07.02.2023 г., с което е отхвърлена молбата на Б. Р. Р. и С. Р. Р., първия действащ със съгласието, а втория представляван, от тяхната майка С. М. М., за възстановяване на срок за въззивно обжалване на Решение № 390/19.05.2022 г., като неоснователна.

Излага се довод, че процесуалният представител на молителите е бил на болнично лечение от 02.05.2022 г. до 08.05.2022 г. и след това е предписано домашно лечение до 12.06.2022 г., във връзка с проведено цезарово сечение, за което й е издаден и болничен лист, копие от който е приложен към молбата. По изложените съображения се излага довод за наличие на обективни пречки, обосноваващи изпускането на срока за обжалване на решението на ШРС. Излага се и довод, че другият процесуален представител по делото адв.Галин Х. от САК не разполага с представителна власт за подаване на въззивна жалба и представителство пред въззивната инстанция, поради което изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Моли съда да отмени изцяло определението на ШРС като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе с определение, с което да бъде възстановен срока за подаване на въззивна жалба срещу решение по гр.д.№ 349/2022 г. по описа на РС-Шумен.

1

Ответната страна по жалбата, редовно уведомена не е депозирала отговор на частната жалба.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба с правно основание по чл.150 от СК, подадена от пълномощник на Р. Д.

Р. срещу Б. Р. Р. и С. Р. Р., представлявани от тяхната майка С. М. М.. С решение № 390/19.05.2022 г. по гр.д.№ 349/2022 г. съдът е изменил размера на присъдената издръжка по гр.д.№ 1894/2019 г. по описа на ШРС, дължима от Р. Д. Р. на непълнолетните му деца Б. Р. Р. и С. Р. Р., като я намалява от 450 лв. на 350 лв., за Б. и от 350 лв. на 250 лв., за С., считано от 19.10.2021 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законните основания за изменение или прекратяване на същата. Отхвърлили исковете за намаляване на присъдената издръжка от 450 лв. на 200 лв. за Б. и от 350 лв. на 200 лв. за С., като неоснователни. Допуснал предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.

Против така постановеното решение е депозирана въззивна жалба с рег.

№ 7552/06.06.2022 г. от Б. Р. Р. и С. Р. Р., представлявани от тяхната майка С.

М. М., чрез адв. Й. С. Л.-П.. Жалбата е подадена по електронен път чрез системата за сигурно електронно връчване на Министерство на електронното управление на 05.06.2022 г. Към въззивната жалба е приложено и копие на болничен лист № Е20221829891, издаден на 08.05.2022 г. за болнично и домашно лечение за периода от 02.05.2022 г. до 12.06.2022 г. на Й. С. Л.-П..

С разпореждане №1919/30.06.2022 г. по гр.д.№349/2022 г. по описа на ШРС е върната въззивната жалба с рег.№ 7552/06.06.2022 г. по посоченото дело. Съобщението за постановеното разпореждане е връчено на адв.Л. на 08.07.2022 г. Депозирана е молба с рег.№ 9351/12.07.2022 г. от Б. Р. Р. и С. Р.

Р., представлявани от тяхната майка С. М. М., чрез адв. Й. С. Л.-П. с искане за възстановяване на срок, съгласно чл.64, ал.2 от ГПК за подаване на въззивна жалба срещу решение по гр.д.№349/2022 г. по описа на ШРС.

Молбата е била разгледана в открито съдебно заседание на 06.02.2023 г.

С определение №306/07.02.2023 г. по гр.д.№349/2022 г. по описа на 2

ШРС е отхвърлена молбата на Б. Р. Р. и С. Р. Р., първия действащ със съгласието, а втория представляван, от тяхната майка С. М. М. – ответници по ГД №349/2022 г. по описа на ШРС за възстановяване на срок за въззивно обжалване на Решение № 390/19.05.2022 г. Съдът е приел, че молбата е неоснователна, тъй като срокът за обжалване е можел да бъде продължен, поради което и не може да се прави искане за неговото възстановяване, излага се и довод, че проведеното болнично лечение и предписаното домашно такова за раждане на дете на процесуалния представител на ответниците по делото не се явява непредвидено обстоятелство. Съдът е приел, че такова обстоятелство не е било налично и по отношение на другия процесуален представител на ответниците адв.Х..

Настоящия въззивен първоинстанционния съд. състав не споделя изводите на

Неправилно в мотивите на обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че молбата се явява неоснователна, тъй като е било възможно продължаване на срока за обжалване. Разпоредбата на чл.63, ал.1 от ГПК регламентира законните и определените от съда срокове да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителна причина. В ал.3 от посочения законов текст е изрично посочено, че посочената правна норма не се прилага за сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение. Такъв е и настоящият казус. В депозираната молба е направено искане за възстановяване на срок за обжалване на съдебно решение, поради което производството пред първоинстанционния съд следва да се развие по правилата на чл.64, ал.2 и сл. от ГПК.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на ШРС, че ответниците по делото имат и друг процесуален представител, по отношение на който не са налични предпоставките за пропускане на срока за обжалване на съдебното решение, визирани в чл.64, ал.2 от ГПК.

По делото пред първоинстанционния съд е депозирано пълномощно от един от ответниците Б. Р. Р., действащ чрез С. М. М.- родител и законен представител на последния, с което е упълномощил адв.Г.С.Х. от АК-Варна с изрично посочени права. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.4 от ГПК пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е 3 уговорено друго. В приложеното по делото пълномощно на л.17 от материалите по делото пред ШРС правата, с които е упълномощен адв.Х. са изрично посочени и в тях няма посочено представителство за изготвяне на въззивна жалба срещу решението на ШРС и процесуално представителство пред въззивната инстанция. При липса на упълномощаване от страна на ответниците по делото за изготвяне на въззивна жалба и процесуално представителство пред въззивната инстанция адв.Х. не разполага с представителна власт, за да направи това. Упълномощеният процесуален представител за подаване на въззивна жалба срещу решението на ШРС е адв.Й. С. Л.-П., видно от приложено пълномощно на стр.78 от материалите по гр.д.№349/22 г. по описа на ШРС.

Към депозираната молба с правно основание чл.64, ал.2 от ГПК са приложени писмени доказателства- болничен лист № Е20221829891, издаден на 08.05.2022 г., медицински протокол на ЛКК№ 2764 от 09.05.2022 г. и епикриза от УМБАЛ „СОФИЯМЕД“ издадена въз основа на ИЗ № 14544. От писмените доказателства се установява, че процесуалният представител на ответниците адв.Й. С. Л.-П. е била във временна нетрудоспособност за периода от 02.05.2022 г. до 12.06.2022 г., поради раждане на дете.

Проведеното болнично лечение и предписаното домашно такова, поради раждане на дете, следва да се приеме като особено и непредвидимо обстоятелство, поради което е пропуснат срока за обжалване на решението.

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че обжалваното определение на ШРС следва да бъде отменено и да се постанови възстановяване на срока за въззивно обжалване на решението по гр.д.№ 349/22 г. по описа на ШРС.

Водим от горното, Шуменският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 306/07.02.2023 г., постановено по гр. д. № 20223630100349/2022 г. по описа на РС – Шумен, като вместо него постановява:

ВЪЗСТАНОВЯВА срока за въззивно обжалване на решение № 390/19.05.2022 г. по гр. д. № 20223630100349/2022 г. по описа на РС – Шумен по отношение на Б. Р. Р. и С. Р. Р., първия действащ със съгласието, а втория 4 представляван, от тяхната майка С. М. М. – ответници по делото и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за администриране на жалбата.

На осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5