Определение № 2600 от 07.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2600 гр. Пловдив, 07.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502794 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 - чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №31782/19.10.2023 г. на регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от „Парти - Гери“ ЕООД, ЕИК 160078232, със седалище и адрес на управление с. ******* чрез адв. М.

К. – М., срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 18.09.2023 г. по гражданско дело №2052/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, I граждански състав, с което е оставено без уважение процесуалното искане на адв. К. за конституиране на трети лица – помагачи на ответника.

С частната жалба се иска атакуваното определение да се отмени като незаконосъобразно, като се уважи искането за конституиране на трети лица - помагачи. Излагат се съображения, че едва в откритото съдебно заседание на 18.09.2023 г., след приемане на експертизата, са установили, че са налице основания за привличане на трети лица – помагачи. Преди това са липсвали правни аргументи за обосноваване на искането. Касае се за нови обстоятелства, като се излагат съображения в тази насока.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна И. Р. Ц. чрез адв. Ц. К., като се твърди, че жалбата е неоснователна, а атакуваното определение – правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Ответникът не е поискал конституирането на трети лица помагачи в преклузивния срок по ГПК, а това е направено едва във второто проведено съдебно заседание по делото.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е 1 неоснователна.

Гражданско дело №2052/23 г. по описа на РС Пловдив, I гр.с., е образувано по постъпила искова молба от И. Р. Ц. срещу „Парти – Гери“ ЕООД за репариране на причинени неимуществени и имуществени вреди – искове с правно основание чл.49 ЗЗД. Ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата на 16.02.2023 г., а на 10.03.2023 г. е постъпил писмен отговор, в който няма искане за привличане на подпомагаща страна. С определение №3173/15.03.2023 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.05.2023 г. Такова е и проведено и делото е отложено за 18.09.2023 г.

След изслушване заключенията на допуснатите експертизи – техническа и медицинска, и произнасяне по допълнителни доказателствени искания, е направено искане за привличане на трети лица като помагачи на страната на ответника. Съдът е приел в атакуваното определение, постановено в съдебното заседание на 18.09.2023 г., че е изтекъл срока за конституиране на трети лица – помагачи, като е оставил без уважение направеното процесуално искане на пълномощника на ответника.

Съдебният акт, постановен от състава на районния съд, е правилен и законосъобразен. И теорията, и съдебната практика са категорични, че срокът по чл.219, ал.1 ГПК е преклузивен. Ищецът може да иска в първото заседание за разглеждане на делото, а ответникът – с отговора на исковата молба, привличане на трето лице. Привличащият не може да се позовава на обстоятелството, че основанието за привличането му е станало известно по – късно (в този смисъл – Българско гражданско процесуално право, Х издание, стр.399, като се посочва и съдебна практика – 3549-78-I, определение №112/13.02.2018 г. по ч.т.д. №2947/2017 г. на ВКС, II т.о.). Отбелязано е, че чрез установения в чл.219, ал.1 ГПК преклузивен срок се гарантират правата на третото лице, като му се предоставя възможност да участва в делото от самото начало, за да не бъде обвързано с мотивите на решението, без да е имало възможност да въздейства върху изхода на делото с процесуалните си усилия.

Според изложеното в цитираното определение (№112/13.02.2018 г. по ч.т.д. №2947/2017 г. на ВКС, II т.о.), в чл.219, ал.1 ГПК са очертани кръгът на лицата, легитимирани да искат привличане на трето лице-помагач, и срокът и предпоставките за това. Съгласно тази разпоредба, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба – ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Така установеният срок е преклузивен и пропускането му е пречка за уважаване на направено искане за привличане на подпомагаща страна. Разпоредбата на чл.219, ал.1 ГПК не допуска изключения от изискванията за спазване на установения в нея срок, тъй като този срок е предвиден с оглед осигуряване правото на участие на третото лице във всички етапи на исковия процес.

2

Касае се за идентичен случай с настоящия, като не следва да се обсъждат доводите, изложени от частния жалбоподател, че преди посоченото съдебно заседание, респективно – преди приемане заключението на експертизата не са могли да обосноват правен интерес.

Частната жалба е неоснователна, определението – правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание на 18.09.2023 г. по гражданско дело №2052/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, I граждански състав, с което е оставено без уважение процесуалното искане на адв. М. К. – М. за конституиране на трети лица – помагачи на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3