Решение № 97 от 26.03.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Русе, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Йордан Дамаскинов

Катина Кавърова при участието на секретаря Елка Цигуларова като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско дело № 20264500500041 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Русенски районен съд с Решение рег.№ 1611/09.11.2025 по гражданско дело № 20254520104068 по описа за 2025 година прогласява нищожността на Договор за потребителски кредит № 720031153422/18.11.2023 г., сключен между Г. П.

И., с ЕГН **********, от гр. Русе и “Ти Би Ай Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, с ЕИК 13134023, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК. Съдът осъжда “Ти Би Ай Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, с ЕИК 13134023, да заплати на Г. П. И., с ЕГН **********, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата от 469.48 лв., недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № 720031153422/18.11.2023 г., ведно със законната лихва от 09.07.2025 г. до окончателното й изплащане, както и 334 лв. деловодни разноски.

Делото пред окръжния съд е образувано по въззивна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД чрез юрисконсулт К. З. против Решение № 1611 от 09.11.2025 г., 1 постановено по гр.д. № 4068 по описа за 2025 г. на Районен съд - Русе. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на решението като постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по подробно изложените съображения и се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете се отхвърлят.

Претендират се направените разноски за производството.

Постъпил е по реда и срока на чл.263 от ГПК отговор на въззивна жалба от Г. П. И. чрез адв. Д., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Заявява се, че обжалваното решение е правилно и се иска същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд е сезиран и с постъпила частна жалба от Г. П. И. против Определение № 5392/11.12.2025 г., постановено по същото дело като се иска определението да бъде отменено по изложените в частната жалба съображения и въззивната инстанция да измени решението по реда на чл.248 ал.2 от ГПК в частта за разноските, като се присъди пълния размер на адвокатското възнаграждение.

Постъпил е отговор на частната жалба, в който се взема становище за нейната неоснователност.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Ищецът Г. П. И. предявява срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД иск да бъде прогласена недействителността на Договор за потребителски кредит от 18.11.2023 г. сключен между страните, на основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД във вр. с чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК, а в условие на евентуалност да бъде прогласена недействителността на отделни клаузи от него, предвиждащи заплащане на застрахователна премия, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 469.48 лв., като получена без правно основание.

Претендира и направените деловодни разноски.

Договорът за потребителски кредит от 18 ноември 2023г. предвижда предоставяне от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на Г. П. И. потребителски кредит в 2 размер 1590 лв. главница, която сума трябва да се върне за срок от 60 месеца на месечни вноски. Наред с главницата по кредита банката е кредитирала ищеца и със сумата 1295,82 лв. застрахователна премия за застраховка „Защита на кредита и сметките“. Така общият размер на кредита става 2885,82 лв. както е посочено в чл. 7.1. от договора. Годишният лихвен процент е 41,15.

Годишният процент на разходите е 49,09. Общата сума, която потребителят трябва да върне е 6842,01 лв. Спрямо главницата 1590 лв. това е 430% оскъпяване. Очевидно посоченият в договора годишен процент на разходите 49,09 не отговаря на действителните разходи по кредита. Обосновано районният съд приема, че не става ясно защо при отпуснат заем в размер на 1590 лева, лихвен процент от 41.15 % и ГПР от 49.09 %, крайната дължима от ищеца сума възлиза на 6842.01 лева, т.е. оскъпяването е в порядъци, далеч надхвърлящи допустимия от закона ГПР от 50 %. От погасителния план, съдържащ се в самия договор, става ясно, че в общата стойност на главницата от 2885.82 лева е включена и „застрахователната премия”, която се олихвява наред с чистата стойност на заема. Липсва валидна уговорка за ГПР, липсва задължителен реквизит от съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, от което следва извод, че договорът е недействителен – чл.22 от ЗПК. Налице е и друго основание за недействителност на договора-по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК - в погасителния план, инкорпориран в договора липсва разбивка на всяка погасителна вноска, т.е. какво се погасява с нея. Главницата в погасителния план е посочена като обща сума без разбиване на част от кредитната сума и част от застрахователната премия, а лихвата се начислява върху двете. Недействителен е и договор за потребителски кредит, в който не е изрично уговорен лихвен процент на ден – чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в писмо до Г. И. потвърждава, че за погасяване на кредити с №№ 720031153422 /процесния/ и 720031154541 са постъпили суми в общ размер 2059.48 лв. „Ти Би Ай Банк“ЕАД в писмения отговор на исковата молба посочва, че сумата 2059,48 лв. е платена за погасяване на процесния договор и е разпределена така: погасена главница в размер на 367.22 лв., договорна лихва – 1685.50 лв. и 6.76 лв. наказателна лихва. Основателна се явява и втората претенция по 3 чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД – за връщане на сумата от 469.48 лв., заплатена от ищеца над получената от него сума по договора от 1590 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка.

На основание изложеното до тук окръжният съд потвърждава решението на районния съд като правилно и законосъобразно с препращане към мотивите по чл. 272 от ГПК.

Адвокат А. Д. пълномощник на Г. П. И. е поискал присъждане на минимално адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата по двата иска, както следва: 1/. По иска с правно основание чл.

22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал. 1 т. 10 и 20 ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 1181.04 лева лв. с ДДС.

2/. По отношение на иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.3, вр. чл.26, ал.4 ЗЗД, вр. чл.22, ал.1 ЗПК, вр. чл.10, ал.1 ЗПК минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 515.49 лева с ДДС. 3/. По отношение на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 480.00 лева с ДДС. Русенският районен съд с решението е осъдил “Ти Би Ай Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец”, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, с ЕИК 13134023, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв. А. З. Д., член на САК, с личен № ***, възнаграждение за процесуално представителство в размер на 600 лева с включен данък добавена стойност.

Изложил е подробни мотиви защо не е уважил искането в пълен размер. С Определение Рег.№ 5392/11.12.2025 районният съд оставя без уважение молба с вх.№ 35420/13.11.2025 г., депозирана от адв. А. З. Д. – процесуален представител на Г. П. И., за изменение Решение № 1611/09.11.2025 г. в частта за разноските. Районният съд е мотивирал решението си да определи адвокатско възнаграждение по двата иска в общ размер 600 лв. с включен ДДС, вместо претендираните 1181.04 лв. с ДДС по първия иск и 480 лв. с ДДС по втория, с фактическата и правна сложност на делото, изобилната съдебна практика по спора и извършените от страната процесуални действия.

Окръжният съд споделя правилността на тези мотиви. Възнаграждение по чл.

38 ЗА в размер на 600 лв. с ДДС е справедлив и обоснован.

Мотивиран така Русенският окръжен съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение рег.№ 1611/09.11.2025 по гражданско дело № 20254520104068 по описа за 2025 година на Русенския районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА Определение Рег.№ 5392/11.12.2025 по гражданско дело № 20254520104068 по описа за 2025 година на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА “Ти Би Ай Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец”, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, с ЕИК 13134023, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв. А. З. Д., член на САК, с личен № ***, гр. София, район Средец, , ***, възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300 евро /триста евро/ с включен данък добавена стойност.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5