Решение № 117 от 31.05.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Сливница, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело № 20231890100844 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от „Е.П.Е.У.“ ЕАД срещу А. В. Г. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е носител на парично вземане в размер на 350,00 лв., представляващо неустойка по чл. 19, ал. 3 от Договор за комбинирани услуги № МПМТ 2103000901/21.03.2021 г. за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условия на продукт ЕНЕРГО-ПРО МАРКЕТ ТРЕНД МС, както и на парично вземане в размер на 11,66 лв., представляващо обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение (мораторна лихва), дължима за периода от падежа не счетоводния документ, издаден за дължимата неустойка – 06.07.2023 г., до 25.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 426 от 02.10.2023 г. по ч.гр.д. № 748/2023 г. по описа на РС – Сливница.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен Договор за комбинирани услуги № МПМТ 2103000901/21.03.2021 г. за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условия на продукт ЕНЕРГО-ПРО МАРКЕТ 1

ТРЕНД МС, по силата на който ответникът А. В. Г. е клиент на ищеца във връзка с продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги за обект на потребление, заведен с абонатен № **********************, находящ се в гр. С., ж.к. Л. № *. Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора същият е със срок от 12 месеца. Сочи се, че на основание чл. 4, ал. 3 от Договора, в случай че до 1 месец от изтичането на срока по визираната алинея никоя от страните не уведоми другата страна, че желае прекратяване на договора с изтичането му, същият се счита продължен за неопределен срок и може да бъде прекратен от всяка от страните с 30дневно писмено предизвестие, отправено до другата страна.

Твърди се, че по време на действие срока на договора и без отправено 30-дневно предизвестие от насрещната страна, „Е.П.Е.У.“ ЕАД е получило уведомление от мрежовия оператор за извършена смяна на доставчик/координатор от 01.06.2023 г. за обект с ид. номер *******************, като тази смяна се явява основание и е довела до прекратяване на договора от същата дата за посочения обект на осн. чл. 18, ал. 1, б. „б“ от Договора

Твърди се, че съгласно чл. 19, ал. 3 от Договора при прекратяване на договора по чл. 18, ал. 1, б. „б”, в случай, че потвърждението от мрежовия оператор е получено след изтичането на срока по чл. 4, ал. 2 за съответния/те обект/и по Приложение № 1, купувачът дължи неустойка на продавача и координатор в размер на 350 лв., на което именно основание на ответника е била издадена и фактура № 1318901493 от 26.06.2023 г. за сумата в размер на 350,00 лв., с падеж 06.07.2023 г., която е била отправена за плащане към ответника посредством електронна поща на 26.06.2023г. и която не е била платена в срок.

В срока по чл. 131 ГПК (съобщението е връчено лично на ответника на 30.11.2023 г.) по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът А. В. Г. оспорва предявения иск, като твърди, че на 27.04.2023 г. от личния й имейл – *******************, е изпратила предизвестие за прекратяване на договора за продажба на електрическа енергия за обект гр.

С., ж.к. Л. *, бл. ***, магазин ***, като в писмото е посочила и личния си телефонен номер.

В последно проведеното открито съдебно заседание ищецът „Е.П.Е.У.“ ЕАД, редовно призован, не изпраща представител, като по делото е постъпила молба от процесуалния представител на дружеството – юрисконсулт П. И., в която застъпено становище за основателност на предявения иск, още повече съобразявайки настъпилото в хода на делото плащане от страна на ответника, което счита, че следва да се третира като признание на иска. В този смисъл и с оглед направеното признание се поддържа, че е основателна и акцесорната претенция за заплащане на дължимата лихва. Доколкото ответникът с поведението си е станала причина за завеждане на делото, а плащането е извършено в деня на първото съдебно заседание, дължат и сторените от 2 страната разноски в заповедното и исковото производство. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай че същото надвишава съответния минимален размер .

В последно проведеното открито съдебно заседание ответникът А. В. Г., редовно призован, не се явява, не изпраща представител, като по делото е постъпила молба от процесуалния представител на страната – адв. И. Я. от ***, с което е застъпено становище за неоснователност на исковата претенция, въпреки извършеното в хода на процеса плащане на главницата.

Поддържа се, че ответникът е изпълнил условието за прекратяването на договора, като е отправил 30-дневно писмено предизвестие по имейл на 27.04.2023 г., в 13.20 часа, което обстоятелство се потвърждава и от ищеца с молба вх. № 635/02.02.2024 г. Сочи се, че след като на имейл сървъра на домейн **************** съществува имейлът, на който е изпратено предизвестието и собственик на домейна е ищецът, то съобщенията, изпратени до присъединена поща към домейна, се получават от служител на дружеството. В тази връзка се поддържа, че посочените в чл. 23 от Договора контакти не са съществена част от договора, а същественото е да се извърши писмено уведомление за прекратяване в 30-дневен срок, което е било сторено от ответника, поради което не са настъпили условията за начисляване на неустойката. В случай че съдът приеме обратното, се поддържа, че ответникът не е дал повод за делото и не е получавала покана за плащане на начислената неустойка. На следващо място и доколкото ответникът А. В. Г. е сключила договора като краен клиент – физическо лице, то същата се явява потребител по смисъла на § 13 ЗЗП, доколкото по делото не се твърди, а и няма такива доказателства, ответницата да ползва услугите предоставени от ищеца за извършване търговска или професионална дейност. Сочи се, че видно от процесния договор, предоставената електроенергия захранва магазин, собственост на ответницата, като физическо лице, като правото на собственост върху недвижим имот, представляващ магазин, не е равносилно на извършване на търговска дейност или упражняване на професионална дейност, поради което ответницата има качество на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като е физическо лице – страна по договор за продажба на електрическа енергия на собствен недвижим имот, в който смисъл е и Решение № 16/17.03.2022г. по т.д. № 2254/2021 г. от ВКС, ТК, Първо отделение. В тази връзка се поддържа, че клаузата на чл. 19, ал. 3 от Договора е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП съгласно който неравноправна е клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, а според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Сочи се, че определената изцяло от търговеца методика на изчисляване на неустойка в размер, многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите вреди от прекратяването на договора е в разрез с принципа на 3 добросъвестност и води до наличие на клауза, създаваща значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата, като потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка. Поддържа се, че тези възражения не са преклудирани, с оглед на утвърдената съдебна практика и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, съгласно които за противоречие на клаузи от договор, сключен с потребител, с императивни норми и за неравноправност на такива, съдът дължи служебно произнасяне. С оглед горното се прави искане съдът да отхвърли предявения иск, като присъди на ответника В. и сторените от нея разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Установява се от приложеното ч.гр.д. № 748/2023 г. по описа на РС – Сливница, че същото е образувано по депозирано пред съда заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК вх.

№ 4277/02.10.2023 г., подадено от „Е.П.Е.У.“ ЕАД. По делото е издадена заповед № 426 за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.10.2023 г., по силата на която съдът е разпоредил длъжникът А. В. Г. да заплати на кредитора сумата в размер на 350,00 лв., представляваща неустойка съгласно чл. 19, ал. 3 от Договор за комбинирани услуги МПМТ-2103000901/21.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2023 г. до окончателното плащане на задължението, мораторна лихва за забава за периода от 06.07.2023 г. до 25.09.2023 г. в размер на 11,66 лв., както и разноски в общ размер на 75,00 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така издадената заповед в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (съобщението е връчено на 05.10.2023 г.) е постъпило възражение вх. № 4481/13.10.2023 г., подадено от длъжника, с което заявява, че не дължи изпълнение на вземането.

С разпореждане № 1005 от 13.10.2023 г. съдът е указал на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и ал. 4 ГПК, в едномесечен срок, считано от получаване на препис от разпореждането, може да предяви установителен иск за вземането си, като довнесе и държавна такса по делото.

В указания срок (съобщението е връчено на 19.10.2023 г.) заявителят е предявил настоящия установителен иск вх. № 5123/15.11.2023 г. по описа на РС - Сливница.

По делото е представен препис от Договор за комбинирани услуги № МПМТ 2103000901/21.03.2021 г. за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условия на продукт ЕНЕРГО-ПРО МАРКЕТ ТРЕНД МС, сключен между ищеца „Е.П.Е.У.“ ЕАД, в качеството му на продавач и координатор и ответника А. В.

Г., в качеството й на физическо лице купувач, както изрично е посочено и в самия договор. По силата на чл. 2, ал. 1 от Договора продавачът продава и доставя, а купувачът получава и заплаща количествата нетна активна 4 електрическа енергия срещу цена в размера и при условията, уговорени в договора. Съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 от Договора същият, ведно с приложенията към него влизат в сила от датата на подписването му от страните за срок от 12 месеца, считано от началото на доставката на електрическа енергия до обекта, посочен в Приложение № 1, като съгласно ал. 3, в случай че до един месец преди изтичането на срока по предходната алинея някоя от страните не уведоми другата страна, че желае прекратяването на договора с изтичане на срока му, договорът се счита за продължен за неопределен срок и може да бъде прекратен от всяка от страните с 30-дневно писмено предизвестие, отправено до другата страна. Съгласно чл. 17 от Договора същият се изменя или допълва само в писмена форма по взаимно съгласие на страните. Съгласно две от хипотезите на чл. 18, ал. 1 от Договора същият се прекратява: а) от всяка от страните с отправяне на 30-дневно писмено предизвестие до другата страна в съответствие с чл. 4, ал. 3; б) при получаване на потвърждение от мрежовия оператор за осъществена смяна на координатор вследствие на инициирана от купувача и/или упълномощено от него лице процедура за смяна на координатора на балансираща група, считано от датата, от която се осъществява промяната и обектите по Приложение № 1 вече не са част от балансиращата група на продавача и координатор. Съгласно чл. 19, ал. 3 от Договора при прекратяване на договора по чл. 18, ал. 1, б. „б“, в случай че потвърждението на мрежовия оператор е получено след изтичането на срока по чл. 4, ал. 2 за съответния/те обект/и по Приложение № 1, купувачът дължи неустойка на продавача и координатор в размер на 350,00 лв. Съгласно чл. 22 всички съобщения и уведомления между страните ще бъдат в писмена форма за действителност, която ще се смята за спазена при отправянето им по стандартна поща или имейл, в това число уведомления за промени в данните за фактуриране и комуникация, предизвестия за прекратяване, предявяване на неустойки и други. В чл. 23 от Договора са посочени адресите и координатите на страните, като за имейл на продавача е посочено ********************, а за имейл на купувача – ******************* и *******************.