Решение № 804 от 13.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 804 гр. София, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина К.ова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина К.ова Въззивно гражданско дело № 20211100510146 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 20113872 от 12.05. 2021г., постановено по гр.д. № по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 74-и състав, са отхвърлени предявените от Н. А. А., ЕГН **********, срещу УМБАЛСМ “Пирогов“ ЕАД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на извършено със Заповед № РД-36-11/15-07.2019г. уволнение като незаконосъобразно, иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на жалбоподателя на заеманата от него длъжност и иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225 от КТ за заплащане на сумата от 16 050,54 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в периода от 17.07.2019г. до 17.01.2020г. резултат от незаконно извършеното уволнение.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Н. А. А.. В нея жалбоподателят излага съображения за неправилност на първоинстанционното решение, като моли същото да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Твърди, че 1 районният съдия е постановил своя акт в нарушение на разпоредбата на чл.

235, ал.2 от ГПК, като не е подложил на обективно и всестранно обсъждане събрания по делото доказателствен материал. Сочи, че част от изводите на съда се намират в противоречие с приетото по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, както и че същите се основават на едностранчиво възприемане на свидетелските показания по делото. Навежда оплаквания относно липсата на обсъждане от страна на районния съдия на наведените от ищеца в хода на процеса възражения, включително и в представените от него писмени бележки. Подчертава, че за описаното в т.5 от заповедта нарушение вече му е наложено наказание „забележка“ и не може да бъде повторно санкциониран за същото. Поддържа, че не е извършил вменените му със заповедта дисциплинарни нарушения, като се излагат подробни съображения в тази насока.

По делото е постъпил отговор на въззивна жалба от УМБАЛСМ “Пирогов“ ЕАД, в който се изразява становище за нейната неоснователност, като се отправя молба първоинстанционното решение да бъде потвърдено, съответно исковете- отхвърлени.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят и от доказателствата по делото се установява, че на 12.07.2017г. между тях е сключен Трудов договор № РД-29-4186/12.07.2017г., по силата на който Н. А. е назначен на длъжността „лекар, хирургия“ в Клиника по гнойно-септична хирургия, отдел по мекотъканни хирургични инфекции към посоченото болнично заведение.

Безспорно е и обстоятелството, че същият е прекратен на 16.07.2019г., когато на ищеца е връчена Заповед № РД-36-11/15.07.2019г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 187, т.3 от КТ- „неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила“ и т. 10 от КТ- „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред … или определени при възникване на трудовото правоотношение“. В уволнителната заповед са посочени следните пет нарушения: 1. На 30.04.2019г. д-р Н. А. в качеството му на хирург е оперирал диабетно болния пациент Н. Благоев Ш. с история на заболяването № 2

16127/30.04.2019г. с диагноза „гангрена диабетика педисдекстра“ в деня на приемането му на 30.04.2019г. по спешност, като осъществената от него оперативна намеса не е съответствала на изискването за качество на оказаната медицинска дейност поради осъществена погрешна преценка за разпространението на процеса в областта на ходилото на пациента и извън него, като в резултат на това е последвал напредък на инфекциозния процес, който е достигнал до средата на горна трета на десен долен крайник и се е наложило извършване на ревизия на крайника чрез последващи оперативни интервенции за овладяване на гнойния процес, застрашаващ живота на пациента; 2. На 03.05.2019г. д-р Н. А. в качеството си на хирург е оперирал диабетно болния пациент Т.И.П. с ИЗ № 16379/02.05.2019г. с диагноза „гангрена исхемика инфекта педис ет крурис синистра“, като поради неправилна оценка на виталността на тъканите ампутационният чукан е бил затворен първично, което е довело до разпространение на инфекция проксимално; 3. На 05.09.2019г. по време на дневно дежурство и при извършено информиране от страна на м.с. С. за проблеми в чукана на пациентката П. отново поради незнание и лоша преценка не е бил отворен и ревизиран ампутационния чукан от страна на д-р Н. А., който е наредил болната само да бъде превързана, като в същото време е записал в декурсуза „видимо спокойна, афербилна, не даде съществени оплаквания, превръзка суха, от дрена оскъдно хеморагично“; 4. На 07.05.2019г. д-р Н. А. не е изпълнил разпореждането на началника на клиниката за спешно влизане в операционна зала на пациентката П. и за извършване на ревизия поради установено в сутрешен преглед утежнено състояние, изразяващо се в тежък гнойно-некротичен процес при ампутационния чукан, като вместо това е потърсил инструменти от превързочната сестра, за да извърши ревизията на място в леглото; 5. При изписване на пациенти с история на заболяването № 16161/30.04.2019г., история на заболяването № 16432/03.05.2019г., история на заболяването № 16439/03.05.2019г., история на заболяването № 16445/03.05.2019г., история на заболяването № 16460/03.05.2019г. д-р Н. А. не е спазил съществуващите указания по отношение развитието на всеки клиничен случай и полагането на подписи там, където е необходимо от страна на лекаря, като не е изпълнил задължението си да положи подписа си върху направленията и епикризите, с което възпрепятства навременното им предоставяне на пациента; 6. На 02.07.2019г. д-р Н. А. е взел при режим 3

„ползване на място“ история на заболяването № 16127/2019г., като до 09.07.2019г. не я е върнал в архива, въпреки настояването на началник отдел „Архив“ и не е отговорил на поканата за писмени обяснения в срок. От съдържанието на заповедта се установява, че същата е съставена въз основа на доклад на служителите от Клиника по гнойно септична хирургия /КГСХ/ с вх. № РД-41-546/23.05.2019г. В нея е отбелязано, че същата е получена на 16.07.2019г.

По делото са представени и Покана за представяне на писмени обяснения с № РД-41-546/20.06.2019г., връчена на 02.07.2019г., свързана с лечението на пациентите Т. П. и Н. Ш., както и Покана за представяне на писмени обяснения с № РД-41-660/09.07.2019г., връчена на 10.07.2019г., относно взетата от отдел „Архив“ история на заболяването № 16127/2019г., заедно със самите писмени обяснения.

Приложени са и Заповед № РД-36-8/29.05.2019г. относно налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ на Н. А. за извършване на посочените там нарушения, касаещи воденето на медицинската документация на пациента Т.И.П., заедно с предоставените по реда на чл. 193 от КТ обяснения.

Пред съда са представени фишове за работната заплата на Н. А. за периода от януари до юли 2019г., от които се установява размерът на получаваното от служителя трудово възнаграждение.

Приложена е и Заповед № 3669/27.05.2019г., с която се разрешава на Н.

А. да ползва платен отпуск в размер на 15 работни дни в периода от 10.06.2019г. до 28.06.2019г. включително, заедно с болничен лист № Е20183150530, от който се установява, че същият е ползвал отпуск по болест за периода от 04.07.2019г. до 06.07.2019г.

От представените копие на трудова книжка и издадени от Агенция по заетостта служебни бележки се установява, че в периода от 19.07.2019г. до 17.11.2019г. Н. А. е бил регистриран като търсещо работа лице. Видно от приложеното по делото Разпореждане № 021-00-2481-1/31.07.2019г., в периода 16.07.2019 до 15.11.2019г. на същия е било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 9 лв. дневно.

В рамките на първоинстанционното производство са разпитани свидетелите И. и П. относно изнесената от отдел „Архив“ история на заболяването както и свидетелите М. и П. относно лечението на пациентите Н.

4

Ш. и Т. П..

Допусната е и съдебно-медицинска експертиза във връзка с установяване на извършените от Н. А. действия по лечение на пациентите Н.

Ш. и Т. П.. От приетото в първоинстанционното производство заключение на проф. К.Г. се установява, че към 2019г. не са действали медицински стандарти относно интервенциите, описани в заповедта за дисциплинарно уволнение. Посочено е, че при съмнение във виталността на тъканите при извършена ампутация раната може да бъде затворена с „първично отсрочен шев“, който дава възможност да се наблюдават мускулите в дълбочина и при добро развитие шевовете да се затворят. Твърди се, че понятието „ситуационен шев“ е несъстоятелно като медицинска практика. Сочи се, че отворена ампутация се извършва при намален виталитет на кожата, подкожието и мускулите, като преценката какъв вид ампутация следва да бъде извършен се прави от оператора. В заключението е посочено също, че съгласно резултатите от хистологично изследване взетата от пациентката Т.

П. находка представлява „меки тъкани с гнойно некротично възпаление“, като същата кореспондира с описаната от оператора интероперативна находка.

Отбелязано е, че при наличие на подобна находка следоперативната рана следва да бъде оставена отворена, евентуално с налагане на първично отсрочен шев. Във връзка с лечението на пациентката е посочено, че след извършената манипулация в медицинската документация не са отразени оплаквания от нейна страна. Отбелязано е, че не се установява кой е открил настъпилото усложнение на оперативната рана, като в приложените по делото писмени обяснения на д-р Н. А. е отбелязано, че на 07.05.2019г. между 1111:30ч. е извършена оперативна превръзка и промиване /лаваж/ на раната, без да е конкретизирано къде точно е извършена манипулацията. Посочено е в заключението, че повторно осъществената на 07.05.2019г. оперативна намеса е била наложителна, като правилно след извършването раната е оставена отворена. Обобщава се, че отговорност за хода и вида на всяка оперативна интервенция носи операторът. По отношение на пациента Н. Ш. в заключението е отбелязано, че на 30.04.2019г. д-р Н. А. е извършил по спешност инцизия /отваряне/ по долната повърхност на дясното стъпало, продължена до „малко под“ глезенната става, като е разкрит дълбок и тежък некротичен процес на тъканите и гнойната колекция, който съгласно описаното в документацията е преминал към подбедрицата. Сочи се, че в 5 оперативния протокол не се споменава да е извършена ревизия на подбедрицата. Констатирано е, че д-р М. при преглед на 05.02.2019г. е установил изтичане на гной от подбедрицата към стъпалото, което е обусловило извършената в същия ден повторна операция, спряла разпространението на гнойно-септичния процес.

В рамките на въззивното производство е назначена тричленна съдебномедицинска експертиза. Съгласно приетото по делото заключение, изготвено от д-р Ю. Й., д-р П. П. и д-р Г. Г., ампутацията на крайник се извърша само по „отворен“ начин, като дали оперативната рана ще се затвори плътно, частично или ще се остави отворена, колко и какви дренажи ще се наложат е решение основно на оператора. Посочено е, че в случай на инфектиране на раната, същата е уместно да бъде оставена отворена или по преценка полуотворена с наложени ситуационни шевове. Отбелязано е, че резултатите от хистологично изследване на взетата от пациентката Т. П. находка показват „меки тъкани със смесено клетъчно възпаление“. Посочено е, че доколкото в оперативния протокол е описано, че тъканите са „с намалена виталност“, но не девитализирани или некротични, ампутацията е извършена на задоволително ниво. Допълнено е, че с извършената ампутация е постигнат желания резултат за радикалност. Твърди се, че от медицинската документация на пациентката не се установява кой лекар е установил напредването на инфектния процес, както и че в протокола от втората операция не се установява къде е извършена ревизията. Сочи се, че ревизия на рана може да бъде извършена както на леглото на пациента, така и в превързочната или операционна зала. Предвид интраоперативната находка се обосновава наложителност на извършената манипулация. В заключение се посочва, че отговорност за хода и вида на оперативната намеса носи операторът. По отношение на пациента Н. Ш. в заключението е описана интраоперативна находка, представляваща „дълбок и тежък гнойнонекротичен процес“, развил се в основата на V-ти пръст и продължил в „междупръстието и дорзално по планта педис, както и малко под ар.