Решение № 654 от 01.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. Варна, 01.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря П. В. Г.а като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110200152 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на Г. Н. Г. чрез адв. П. И. при АКВарна против НП № 23-0000739/26.08.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „АА“-Варна, с което на основание чл. 177 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 139 ал.1 т.2 пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7 ал.1 т.4 б.а. от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Излага се становище, че в НП не се съдържа описание на всички съставомерни признаци на твърдяното нарушение, които се извеждат от нормата на чл. 6 ал.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ /Наредбата/, към която препраща разпоредбата на чл. 7 ал.1 т.4 б.а. от Наредбата, а именно – изводът, че управлението е осъществено „без да се спазва установения за това ред“, съотв. не е цитирана и нормата, която установява този ред.

Като непълнота в обжалваното НП се сочи липсата на посочване с колко оси е процесното ППС. Навеждат се доводи, че в АУАН и НП не се съдържат доказателства, установяващи точността на извършеното измерване. Оспорва се прецизността на измерването ,извършването на измерването с одобрено средство, както и необходимата теоретична и практическа подготовка на актосъставителя за извършване на измерването. Оспорва се обстоятелството, че бон № 129/24.06.2022 г. съдържа данни именно за измерването на натоварването на втора задвижваща единична ос на управляваното от въззивника МПС, като се твърди, че на последния не е предявен 1 цитирания в НП бон. Излага се становище, че наложената административна санкция не е определена според правилата, визирани в нормата на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН, като с оглед инцидентния характер на нарушението наложената такава се явява несъразмерно тежка. Иска се НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност – да се намали размерът на наложената административна санкция до минималния такъв.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. В приложеното към АНП придружително писмо, изходящо от процесуалния представител на АНО – мл. експерт С., се излага становище, че издаденото НП е правилно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че отговорността на въззивника е ангажирана с оглед задължението му в качеството на водач съгласно нормата на чл. 4 ал.1 т. 1 от Наредба № 7/2018 г. при товаренето и укрепването на товара да следи натоварването да се извършва в съответствие с максимално допустимата маса на ППС. Излага се становище, че размерът на наложената санкция правилно е определен пропорционално съобразно констатираното претоварване. Иска се НП да бъде потвърдено, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА“АА“ – Варна.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 24.06.2022 г. , около 14.50 ч. в гр. Варна, по ул. Девня, в посока жп гара Варна , въззивникът управлявал товарен автомобил , марка „Мерцедес“ от кат. N3, с рег.№ В 8373 ВК, с прикачено полуремарке с рег. № В 1536 ЕН , кат. О4, собственост на превозвача „Автоекспрес 1000“ООД. Срещу входа на складова база „Сухото пристанище/ДАП2“ водачът бил спрян за проверка от служители на РД“АА“ – Варна – св. Т. Т. и св. Б. И.. В хода на проверката било установено, че въззивникът извършва обществен превоз на товари – на 38 260 кг пшеница /видно от товарителница сер.“М“ № 057464/24.06.2022 г/ по маршрут Тополи - ПЧМВ, видно от пътен лист сер.„В“ № 142986/24.06.2022 г. Извършено е измерване с мобилна електронна везна – Dini Argeo, модел „DFWКР“. При измерването е установено, че водачът извършва превоза с МПС № В 8373 ВК с пневматично окачване с натоварване на втора единична задвижваща ос - 14 240 кг, което надвишава нормата от 11500 кг, с 2740 кг, видно от бон № 129/24.06.2022 г. При така установените факти, свид. Т. Т., на длъжност „ст. инспектор“ в РД“АА“- Варна съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 139 ал.1 т.2 пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7 ал.1 т.4 б.а. от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ. Въз основа ва акта е издадено обжалваното НП, с което на осн. чл. 7 ал.1 т.4 б.а. от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

2

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – свид. Т. и свидетелят по акта – свид. И. Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП, както и представени от АНО документи относно техническо средство „Dani Argeo“, модел DFWKR.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните и писмените доказателства по делото, които съдът преценява като непротиворечиви и навеждащи на един фактически и правен извод, с оглед на което ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление НП № 23-0000739/26.08.2022 г. на Директора на РД“АА“ - гр. Варна е издадено от компетентен орган, съотв. процесният АУАН е съставен от компетентни длъжностни лица, видно от приложеното към АНП копие на Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и заверено копие на Заповед № 376/04.10.2022 г. изпълнителния директор на РД“АА“ - Варна

Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в нормативния акт , а съгласно ал.12, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.

Съгласно чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари.

Видно от цитираните правни норми, ИА „Автомобилна администрация“ е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за 3 извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което нейните длъжностни лица имат правото да съставят АУАН. С оглед на изложеното Началникът на РД „АА“ в ГД „АИ“, гр. Варна е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП, съобразно делегираните му правомощия по т.І.6 от заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Предвид горното и след като лицето е санкционирано за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание, чл.177, ал.3 от ЗДвП, служителите на ИА „Автомобилна администрация“ са компетентни да съставят АУАН, съответно,

НП е издадено от компетентен орган за посоченото административно нарушение.

Административно-наказателното производство се е развило в рамките на преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.

Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът констатира от правна страна следното:

В хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, свързано непълно описание на нарушението. За да се гарантира правото на защита на санкционирания, съгласно правната теория и трайната съдебна практика, в НП следва да бъдат посочени всички съставомерни признаци на нарушението, а именно – фактите, касаещи обективните елементи на нарушението, визирани в състава на същото, в т.ч. онези обективни елементи, които се съдържат в друга норма в случаите на препращане относно същите. Безспорно нормата на чл. 7 ал.

1 т.4 б.“а“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ е препращаща такава, предвид насочването й към условията на извършвания превоз, за който се отнася, към разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3. Последните визират отделни хипотези на различни по вид ППС с различен брой оси. В обжалваното НП обаче липсва индивидуализация на процесното МПС, вкл. досежно броя на осите на товарния автомобил и прикаченото към него ремарке, което да позволява преценка осъществена ли е хипотезата на нормата на чл. 6 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, към която препраща чл.7 от същия подзаконов нормативен акт, както и коя конкретно е тази хипотеза.

Друг съставомерен признак на нарушението, който се извежда от санкционната норма на чл. 177 ал.3 т.1 от ЗДвП е, че за да е осъществено същото следва превозът с извънгабаритното и/или тежко ППС да е извършен от водача „без да спазва установения за това ред“.

Условията за извършване на движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е предвидено в чл. 8 от Наредбата. Нормата на чл. 8 ал.2 от цитирания нормативен акт 4 сочи, че извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното. Според ал.2 на чл.8 от Наредбата разрешителното по ал. 2 и 3 се издава след заплатени пътни такси при условията и по реда на чл. 18, ал. 3 от Закона за пътищата. /Нова - ДВ, бр. 19 от 2010 г., предишна ал.

4, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г./. Съгласно чл. 8 ал.5 от Наредбата а извънгабаритните и тежките пътни превозни средства в случаите по чл. 14, ал. 3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II.

Анализът на цитираната правна норма сочи, че за да е незаконосъобразен извършвания превоз с извънгабаритно и/или тежко превозно средство следва да е налице определена отрицателна предпоставка, а именно – същият да се извършва без разрешение респ. без заплатена пътна такса, когато превишението над максимално допустимото попада в границите посочени в чл. 14, ал. 3 от Наредбата. В случая като не е указан един от двата елемента, сочещ противоправност на реализирания превоз, АНО не е посочил съставомерен факт на конкретното деяние, довело до непълнота на описанието му, което по себе си е самостоятелно основание за незаконосъобразност и отмяна на издаденото НП, тъй като съществено е нарушено правото на защита на наказаното лице.

Същевременно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП въвежда забраната за движение без разрешение на извънгабаритни и тежки ППС при специалното ползване на пътищата, а нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП изискването движещите се по пътя ППС да са с размери, маса и натоварване на ос, които да не надвишават нормите, установени от МРРБ. Констатираната непълнота на НП налага извод, че е налице неяснота разпоредбата на кой от двата закона е нарушена в конкретния случай, доколкото нормите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП и чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП формират два отделни, различни състава на административни нарушения. Общото между двата е, че съставите се допълват от разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, но последната съдържа две отделни хипотези. Първата се отнася до случаите, когато движението се извършва без разрешително, а втората когато се извършва без документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Именно тези две хипотези формират разликата в съставите, респективно кой е приложимия материален закон при квалифициране на нарушението и съответно за санкционирането му.