Решение № 6141 от 14.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6141 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100510035 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 5315 от 25.05.2022г., постановено по гр. д. № 74323/2021г. по описа на СРС, 43-ти състав, Г. С. К. и М. П. Л. са осъдени да заплатят солидарно на Т. П. Т. – П., на основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл.

45 ЗЗД сумата от 0, 91 лв., представляваща обезщетение за нанесените й имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното незаконосъобразно действие от страна на помощник ЧСИ М. Л. по издаденото Постановление за разноски от 24.02.2020г., инкорпорирано в съобщение с изх.№ 3343/24.02.2020 г. по изп.д.№ 20199240401239 по описа на ЧСИ Г. К., както и от незаконосъобразното поведение на ЧСИ Г. К., допуснал неправомерните действия на своя помощник и отговарящ за тях наравно с него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2022г., като предявеният осъдителен иск е отхвърлен за сумата над 0,91 лева до пълния предявен размер от 73,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2021 г. до 11.02.2022 г. вкл., поради извършено плащане в хода на процеса.

Със същото решение Г. С. К. и М. П. Л. са осъдени да заплатят 1 солидарно на Т. П. Т. – П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която Г. С. К. е осъден да заплати на Т. П. Т. – П. на основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл.

45 ЗЗД сумата от 0, 91 лв, е подадена въззивна жалба от Г. С. К., с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Поддържа, че не е изпаднал в забава по отношение на претендираната главница, тъй като не е бил канен извънсъдебно от ищцата да я заплати, поради което и счита, че със заплащането на сумата от 73 лв., е погасил изцяло дължимото обезщетение и сумата от 0, 91 лв. е недължима. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски за въззивното производство.

Въззваемата – ищца Т. П. Т. – П. е подала отговор на въззивната жалба в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който я оспорва, по подробно изложени съображения. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава от момента на стореното непозволено увреждане, поради което и лихва за забава върху претендираната главница, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, е дължима от момента на настъпване на увреждането. В допълнение на това посочва, че в конкретния случай претендираната лихва е за периода от подаване на исковата молба до окончателното плащане на обезщетението, поради което и с подаване на исковата молба, ответникът е изпаднал в забава. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението в обжалваната му част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Ответникът М. П. Л. не се е присъединил към подадената въззивна жалба в срока по чл. 265, ал. 1 ГПК, поради което и решението в частта, с която е осъден да заплати на Т. П. Т. – П., на основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 0, 91 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, е влязло в сила.

Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която са отхвърлени предявените от Т. П. Т. – П. срещу Г. С. К. и М. П. Л., осъдителни искове с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД за солидарното им осъждане за заплащане на сумата за разликата над 0,91 лева до пълния предявен размер от 73,00 лева, ведно със законната лихва, считано 2 от 29.12.2021 г. до 11.02.2022 г. вкл.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.441 ГПК, вр.чл.74 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 73 лв., представляваща обезщетение за нанесените имуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразното поведение на ЧСИ Г. К., допуснал неправомерните действия на своя помощник и отговарящ за тях наравно с него, която сума включва сумата от 48,00 лева – разходи на Т. Т. – П. за платени такси пред ЧСИ по администриране на жалба на основание т.5 и т.8 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и сумата от 25,00 лева – държавна такса към Софийски градски съд, на основание чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК за администриране и разглеждане на жалба, по която е образувано в.гр.д.№ 3610/2020 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху главницата по претендираното обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът Г. К. е признал предявения иск, като е навел твърдения за заплащане на сумата от 73 лв. по банкова сметка на ищцата. Заплащането на процесната сума се потвърждава от представеното по делото платежно нареждане от 11.02.2022 г. и се признава от ищцата.

В съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което и по начало не следва да бъде споделено наведеното от въззивника оплакване за недължимост на законна лихва за забава, с оглед на липсата на извънсъдебното му поставяне в забава. Наред с това следва да бъде посочено, че в конкретния случай ищцата претендира законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2021г. до окончателното плащане. В случая е прието от СРС, че е налице дължима лихва за забава в размер на 0.91 3 лв. върху претендираната главница за периода от подаване на исковата молба до датата на плащане на 11.02.2022г. Ето защо ответникът по предявения иск изрично е бил поставен в забава, поради което и същият дължи законна лихва за забава върху претендираната главница.

С обжалваното решение съдът е присъдил приложил разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и присъдил процесната сума като част от главницата, след приспадане на дължимата законна лихва и остатъка от главницата. В тази връзка в жалбата не са релевирани оплаквания. С оглед изложените по-горе съображения за наличие на забава за процесния период до датата на плащане в хода на процеса, по единствения релевиран в жалбата довод, следва извод, че въззивната жалба е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

При горния изход на делото, в полза на въззиваемата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 300 лв., представляваща претендирани и доказани разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, при липса на направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5315/25.05.2022 г., постановено по гр. д.

№ 74323/2021 г. по описа на СРС, 43 състав в обжалваната част, с която Г. С.

К. е осъден да заплати на Т. П. Т. – П., на основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 0, 91 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното поведение на ЧСИ Г. К., допуснал неправомерните действия на своя помощник М. Л. и отговарящ за тях наравно с него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2022 г.

ОСЪЖДА Г. С. К., ЕГН: ********** да заплати на Т. П. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението на СРС в останалата част е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.

4

280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5