Решение № 697 от 14.09.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. Бургас, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20262100500036 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Със съдебно решение № 323 от 18.09.2025г.,постановено по гр.д.№ 1431/2023г.по описа на НРС,съдът е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 266 вр. чл. 79, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД по отношение на „Дидесоц“ ЕООД, ЕИК 102924694, със седалище и адрес на управление: гр.

Несебър, ул. „Хан Крум“ № 39, представлявано от Димитър Димитров Стойков, че съществува вземането на „КА-2“ ЕООД, ЕИК 102815848, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Отец Паисий“ № 28, представлявано от Георги Атанасов Кехайов, по заповед № 534 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.11.2023г., издадена по ч.гр.д.

№ 1121 по описа на Районен съд - Несебър за 2023г., за сумата от 6305.80 лева, представляваща възнаграждение за доставка и монтаж на вътрешни врати VVC-бели на партерен етаж в обект: хотел „Бижу“ с. Равда, подробно описани в протокол № 8 от 05.06.2023г. в позиции от 1 до 15, извършени въз основа на договор № 1011 от 10.11.2022г., за които е издадена фактура № 0000002972 от 13.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 27.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, като е ОТХВЪРЛИЛ на основание чл. 265 от ЗЗД предявеният иск за сумата над 6305.80 лева до пълния претендиран размер 8305.80 лева.

ОСЪДИЛ е на основание чл. 92 от ЗЗД „КА-2“ ЕООД, ЕИК 102815848, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Отец Паисий“ № 28, 1 представлявано от Георги Атанасов Кехайов, да заплати на „Дидесоц“ ЕООД, ЕИК 102924694, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Хан Крум“ № 39, представлявано от Димитър Димитров Стойков, сумата от 10000 лева, представляваща частично претендирана неустойка от 124840.60 лева за забавено изпълнение по чл. 6, ал. 1 от договор № 1011 от 10.11.2022г.

ОТХВЪРЛИЛ е предявеният на основание чл. 265, пр. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД насрещен иск от „Дидесоц“ ЕООД, ЕИК 102924694, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Хан Крум“ № 39, представлявано от Димитър Димитров Стойков против „КА-2“ ЕООД, ЕИК 102815848, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Отец Паисий“ № 28, представлявано от Георги Атанасов Кехайов, за осъждане на последното дружество да му заплати сумата от 3052.96 лева, като неоснователен и недоказан Със съдебно решение № 407 от 20.11.2025г. НРС е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Дидесоц“ ЕООД, ЕИК 102924694, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Хан Крум“ № 39, представлявано от Димитър Димитров Стойков, с правно основание чл. 250 от ГПК за допълване на решение № 323 от 18.09.2025г., постановено по настоящото дело.

Съдебното решение по чл.250 ГПК не е обжалвано от страните.

Срещу съдебно решение № 323 от 18.09.2025г.,постановено по гр.д.№ 1431/2023г.по описа на НРС са подали въззивни жалби и двете страни в производството.Въззивните жалби са допустими –подадени са от лица,разполагащи с правен интерес от обжалването, в законоустановения срок, внесена е държавната такса за обжалването.

Преписи от въззивните жалби са връчени на насрещните страни,съответно въззивната жалба на ищеца е връчена на ответника,а жалбата на ответника е връчена на ищеца.Подадени са писмени отговори в законоустановения срок.

С въззивната жалба на ищеца по главния иск „КА-2“ЕООД решението на НРС е оспорено като неправилно,необосновано и незаконосъобразно в отхвърлителната му част по главния иск,като се иска отмяната му от въззивния съд и постановяване на съдебно решение,с което исковата претенция за сумата над 6305.80 лв.до пълния заявен размер от 8305.80 лв.Решението е оспорено и в частта,с която НРС е уважил предявеният НАСРЕЩЕН иск и въззивното дружество е осъдено да заплати на „Дидесоц“ЕООД сумата от 10000лв.,като моли за отмяната му и отхвърляне на този иск.В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради това,че съдът е подценил факти от ключово значение за изхода от спора.Счита,че съдът неправилно е приел,че ищецът/изпълнител по договора/ е изпаднал в забава при изпълнение на поръчката и респективно,че са налице предпоставките за ангажиране на договорната неустойка.Основният факт,който съдът е подценил е обусловеността на сроковете по договора от поведението на самия възложител и степента на готовност на строежа.Изложени са подробни аргументи в подкрепа на това становище и е направен анализ на доказателства,които според въззивника обосновават извод,че обектът не е бил готов за поставяне на дограмата дори към договорния срок 10.03.2023г.,а месеци след това,а от 2 представените от възложителя актове и доказателства се установява,че чак към 15.05.2023г.са приключили СМР-настилки,фаянс,без които монтажът на вътрешните врати би бил преждевременен и рисков.Самият ответник е признал,че към 28.06.2023г.все още не е била монтирана една от тоалетните на партера –тази за хора с увреждания,което ясно показва,че към края на м.юни 2023г.изпълнителят все още довършва работи,тъй като дотогава обективно не е било възможно.Твърди,че липсата на готовност на строителната площадка е пряката причина изпълнението да приключи едва през юни 2023г.,а не през март-нещо,което първоинстанционният съд е следвало да отчете,но не го е сторил. Изтъква се,че възложителят не е отправял официално писмено уведомление до изпълнителя,с което да обяви обекта за готов и да изиска започване/засилване на монтажните работи.В съдебно заседание св.С. е заявил,че според него площадката е била готова още през декември 2022г.,но това твърдение е голословно и опровергано от писмените доказателства и експертизите. Оспорва като неправилен изводът на НРС ,че забавата от 109 дни се дължи на виновно поведение на изпълнителя.Изложени са и аргументи за това,че поведението на изпълнителя е сочело на мълчаливо приемане на забавата или поне съгласие срокът да бъде удължен.Счита,че е важно да се изясни дали причините за забавата са у възложителя и дали изпълнителят има вина за забавата,като твърди,че изпълнителят няма вина,а причините за забавата са у изпълнителя. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на становището,че искът за неустойка е изначално неоснователен,тъй като неустойка се дължи само при неизпълнение по вина на длъжника,а вина не е доказана. Намира за неправилно решението и в частта,с която съдът е намалил възнаграждението по чл.265 ЗЗД с 2000 лв.,като е уважил възражението на ответника,приемайки,че ищецът не е спазил в една част от работата си поръчката на възложителя /недостатък-разменена посока на отваряне на два прозореца на 3 етаж,като са изложени подробни аргументи в подкрепа на това оплакване. Няма доказателствени искания,претендира разноски за двете инстанции.

С отговора на въззивната жалба „Дидесоц“ЕООД- ответник по главния иск и ищец по насрещния иск я е оспорил като е изложил доводи за неоснователността и.Счита за неоснователно и голословно твърдението,че договореният срок от 80 работни дни за изпълнение на договорената работа не е фиксиран и не тече от 10.11.2022г.а от някаква друга неустановена дата,тъй като не е подкрепено с доказателства.Твърди,че строителната площадка е била готова още към деня на подписване на договора,като излага подробни твърдения и аргументи в тази насока.Направен е и анализ на доказателствата по делото,които според въззиваемото дружество подкрепят твърдението му,че през декември 2022г.обектът е бил подготвен за монтаж на дограма,включитело и че от представените по делото строителни протоколи се установява,че не са били протоколирани никакви СМР-та,чието неизпълнение да възпрепятства монтажа на дограмата.Няма нито една забележка от изпълнителя към възложителя за възпрепятстване на работата,а само и единствено обещания или мълчание вместо отговори,което било видно от водената кореспонденция.Твърденията на въззивника,че срокът на договора не 3 е определен,а плаващ,както и че се наложила преработка на вече монтирани елементи и стъклопакети поради липса на положени финални настилки счита за неоснователно и недоказано.Направен е анализ на доказателства,събрани по делото,който според въззиваемото дружество сочи на обратен извод,а именно- че изпълнителят не е могъл да изпълни задълженията си по договора с възложителя в срок по причини,които се дължат изцяло на негови действия и бездействия,а не поради забава на възложителя. Оспорва твърденията,че възложителят е приемал работата без резерви и мълчаливо е приемал забавата ,като по този начин е бил съгласен срокът да бъде удължен и без възражения е заплащал фактурираните суми. В тази връзка се сочи,че от кореспонденцията между страните е видно,че възложителят не се е примирявал със забавата,многократно подканвал изпълнителя да спази срока,искал и среща с управителя за да се проколират некачествените модули,изисквал е да му се представят сертификатите на монтираната дограма.Управителят на дружеството изпълнител отказвал да подпише протокол с установените недостатъци,както и да представи сертификати за качеството на вложените материали.Оспорва твърденията за недоказаност на претърпени загуби,във връзка с възражението за недължимост на неустойката.Прави довод,че в договора не е предвидена клауза за прекратяването му при закъснение в сроковете,а е предвидена само неустойка,а като насрещен аргумент по възражението за прекомерност на неустойката се изтъква,че абсолютно същият размер на неустойка е предвиден и за възложителя,при неизпълнение на задължението му за плащане.Възраженията на въззивника за неправилност на решението и в частта,с която съдът е намалил възнаграждението по чл.265 ЗЗД с 2000 лв.счита за необосновано,като излага доводи в подкрепа на становището си.Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение,а решението на НРС да бъде потвърдено в обжалваната от „КА-2“ ЕООД част.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

С въззивната жалба,подадена от „Дидесоц“ЕООД решението на НРС е оспорено като незаконосъобразно,неправилно и необосновано в частта,с която съдът е отхвърлил предявеният на основание чл. 265, пр. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД насрещен иск за осъждане на „КА-2“ЕООД да му заплати сумата от 3052.96 лева като неоснователен и недоказан. За да отхвърли този иск съдът е приел,че по делото не са били събрани писмени и гласни доказателства,от които да се установява,че в проекта,с който се е съобразявало дружеството „КА-2“ЕООД не е било предвидено изработване на пожароустойчиви врата и витрина.Съдът не е посочил кои са доказателствата,на които основава извода си,макар в производството да са разпитани двама свидетели.Единственото евентуално доказателство,което би могъл да има предвид съдът са показанията на св.К. .В жалбата е направен анализ на показанията на този свидетел,които намира,че следва да бъдат кредитирани изцяло,от които става ясно,че на дружеството изпълнител следва да му е станало известно,че на това място трябва да има специална противопожарна дограма,но било поради недоглеждане или пропуск,такава не е била изработена и монтирана.Счита,че изпълнителят самоволно се е отклонил от проекта,като е поставил обикновена дограма на това място,вместо изискваните по проект пожароустойчиви,което е 4 било установено при приемането на сградата от служба Противопожарна охрана и е станало причина за отказ да се приеме сградата. Възложителят е уведомил изпълнителя за отказа на Противопожарна охрана и е поискал изпълнителят да изработи и монтира противопожарните витрини и врата,както е предвидено в проекта,но изпълнителят отказал с мотив,че не изработва такива отговарящи на противопожарните изисквания елементи.Това е наложило възложителят да извърши преустройството сам,за своя сметка,като е направил разходи в размер на претендираната сума.Моли решението на НРС да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде уважен.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

Разпечатката съдържа 20 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad24cad3-9caf-49e9-ab18-0d54ca90dafa