Решение № 77 от 19.04.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Разлог, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора К. И. Ч., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20211240101512 по описа за 2021 г.

Делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от И.Ц.З., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.

„Е.Й.“№91, против ПРБ, с адрес: г.С., у.„В.“№2, с посочено правно основание: чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 23.03.2017 г. е образувано ДП №113/2017 г. по описа на РУ-Б. На 24.03.2017 г. на ищеца е било повдигнато обвинение по цитираното ДП за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК. На същата дата му била направена криминалистическа регистрация от органите на МВР. Била му взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, като 13 дни изтърпявал наложената му мярка в СлАР. и Б.. С постановление от 16.08.2018 г. на прокурор при ОП-Б. е прекратено наказателното производство по ДП №113/2017 г. по описа на РУ-Б., водено срещу ищеца.

Изложени са фактически твърдения, че в продължение на 1 година и 4 месеца срещу ищеца е било водено едно абсурдно наказателно производство. Напрежението, с което живеел през цялото време се отразило сериозно върху здравето му и върху семейството му. Изложени са доводи, че към онзи момент съпругата на ищеца е била бременна, като в резултат на преживения стрес покрай задържането и привличането на ищеца в качеството на обвиняем, същата била хоспитализирана в болница в г.Р. Също така на наведени доводи за предоставена информация на медиите, вследствие на което и задържането на ищеца и участието му в престъпление, което не е извършил станало достояние на широк кръг от хора.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени доводи относно претърпените от ищеца страх, несигурност и безпокойство, вследствие воденото срещу него наказателно производство. Предвид изложеното с исковата молба се претендира репариране на причинените на и ищеца неимуществени вреди.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, се иска, съдът да постанови решение, по силата на което да ОСЪДИ ПРБ., с адрес: г.С., б.”В.”2, да заплати на ищеца сумата от 20`000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на водено наказателно производство по ДП №113/2017 г. по описа на РУ-Б., ведно със законната лихва, считано от 16.08.2018 г. /прекратяване на наказателното производство/ до окончателното изплащане на сумата.

1

Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника РП-Р. е представен писмен отговор. На първо място ответникът сочи, че предявения иск е допустим. По същество оспорва същият както по основание така и по размер. В тази връзка се сочи, че ДП №113/2017 г. по описа на РУ-Б. е образувано на 23.03.2017 г., с оглед провеждане на разследване за извършено престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. По посоченото дело е било предявено обвинение на две лица, като на ищеца обвинението е било предявено на 24.03.2017 г. С постановление на ОП-Б. от 24.03.2017 г., ищеца е бил задържан за срок от 72 часа. С определение от 27.03.2017 г., постановено по ч.н.д. № 178/2017 г. на ОС-Бл. спрямо З. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от 04.04.2017 г. постановеното определение на ОС-Бл. е било отменено, като е постановено З. да бъде освободен незабавно. Сочи се, че спрямо ищеца не са били налагани каквито и да е било други мерки за процесуална принуда. С постановление на ОП-Бл. от 16.08.2018 г., наказателното производство спрямо И.З. е било прекратено.

Ответникът сочи, че оспорва претенцията на З. по основание и размер. Изложени са твърдения за липсата на доказателства, че описаните в исковата молба неимуществени вреди представляват пряка и непосредствена последица от повдигнатото на ищеца обвинение.

Касателно публикациите в медиите се сочи, че информацията за воденото наказателно производство не е била разпространена от ПРБ.

Алтернативно, предявения иск се оспорва по размер, като се навеждат доводи в тази насока.

След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства, съдът приема за установена следната фактическа страна на спора:

От приобщеното към доказателствения материал по досъдебно производство №113 по описа на РУ-Б. за 2017 г. е започнало на основание чл.212, ал.2 от НПК, за извършено престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. По делото са предявени обвинения на две лица. На 24.03.2017 г. е предявено обвинение на И.Ц.З., затова че на 23.03.2017 г. около 22.30 часа в жилищна постройка, находяща се на у.„Е.Й.“№91, без надлежно разрешително, съгласно чл.32 от ЗКНВП, е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана) с брутно тегло от 11.3 грама на стойност около 67.80 лв. – престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК.

С постановление на ОП-Бл. от 24.03.2017 г., спрямо И.З. е постановено задържане за срок от 72 часа, считано от 17.15 часа на 24.03.2017 г.

С протоколно определение №1722 от 27.03.2017 г., постановено по ч.н.д. №178/2017 г. по описа на ОС-Бл. спрямо обвиняемия И.З. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С определение от 04.04.2017 г., постановено по в.н.ч.д. №371 г. по описа на САС, е отменено първоинстанционното определение, с което е взета мярка за неотклонение спрямо обвиняемия И.З. и е постановено да бъде освободен незабавно, освен ако не се задържа на друго основание.

С постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.08.2018 г. по описа на ОП-Бл. е прекратено наказателното производство по ДП №113/2017 г. по описа на РУ-Б. срещу И.Ц.З., за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК.

По делото са приложени разпечатки от електронни медии – „*.бг“ и „*.бг“, в които чрез медийни публикации са отразени извършени спецакции в г.Р. и г.Б., вкл. относно задържане в следствения арест на ищеца И.З. във вр. с повдигнатото му обвинение.

Представена е епикриза на свидетелката И.За, издадена от МБАЛ-Р. АД, в която е отразено хоспитализирането й за периода 26.03.2017 г. до 30.03.2017 г.

От изисканата справка за регистрирани трудови договори на името на И.З. се установява, че към датата на привличането му като обвиняем - 24.03.2017 г. ищеца няма регистрирани трудови договори. Трудов договор е регистриран на 20.06.2017 г. и е прекратен на 27.06.2022 г.

2

По делото е разпитана като свидетел И.З. – съпруга на ищеца, която в показанията си твърди, че на 23.03.2017 г. съпругът й е бил задържан като обискирали домът им.

Задържането му било за 12 дни. По това време той отговарял за охранителната дейност на „Г.х.Б.“ и помагал за построяване на фабрика за преработка на био плодове и горски растения. При обиск на домът им в част от двора на жилището им било намерено наркотично вещество. Мястото, където веществото било намерено не било техен имот, защото ползвали само част от имота. Дворното място било прилежащо към друга къща и други собственици. Свидетелката твърди, че след ареста на съпруга й имало много публикации във вестници и сайтове, от което се получила неприятна ситуация за семейството на ищеца. След освобождаването му от ареста състоянието му било много лошо. Не говорил с никой, не контактувал с никой и избягвал хора. Твърди, че ищецът не искал да излиза, не ходил на работа. Имал постоянно главоболие и сърцебиене и пиел успокоителни. Понеже живеели в малък град информацията бързо се разпространила. До ден днешен изпитвал срам пред обществото. Към днешна дата със съпруга й имали семеен бизнес – 3 магазина. След като бил освободен съпругът й не искал да ходи на работа и даже си загубил работата. Изложени са доводи, че след случката съпругът й се отдръпнал от всякаква комуникация с приятелите му, както и че по-рядко посещавали заведения. Също така свидетелката, посочва, че по време на задържането на съпруга й била бременна като се наложило да лежи в болница, тъй като имало опасност за плода.

По делото е разпитан като свидетел М.М. – приятел на ищеца, който в показанията си твърди, че на 23.03.2017 г. ищецът бил задържан. През това време жена му била бременна и й прилошало, което наложило да постъпи в болница. След задържането на ищеца имало публикации във в. „С.“ и „П.“, почти навсякъде където имало криминални хроники. След като И. се прибрал от Б. доста време не се показвал никъде. Не бил добре и пиел успокоителни. Не излизал никъде. Не вдигал телефона си. Затворил се в себе си. Свидетелят твърди, че го посещавал често в дома му. Имали семеен бизнес и отказвал да помага на жена си. Според свидетеля доста хора от компанията им се отдръпнали от ищеца. Мисли, че ищеца около една-две години спрял да излиза. На заведения излизал много по-рядко.

Съдът кредитира показанията на свидетелите по реда на чл.172 от ГПК, предвид близките им отношения с ищеца по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следните правни изводи:

Правното основание на иска е чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ . Искът е доказан по основание. След като по отношение на ищеца е постановено постановление за прекратяване на наказателното производство по повдигнатото му обвинение само този факт е достатъчен, за да се приеме, че за ищеца възниква правото да предяви иск за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на повдигнатото от ответника обвинение. Видно от разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за да възникне задължение за обезщетение по този текст е необходимо на първо място ищецът да е бил привлечен като обвиняем и на второ място наказателното производство да е било прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето. Законът не е поставил изискване, процесуалните действията на ответника от момента на повдигане на обвинение до момента на прекратяване на НП да са незаконосъобразни. Отговорността е обективна и тя се носи дори към момента на извършване на процесуалните действия, те да са били оправдани с оглед събраните до момента доказателства и са съответствали на вътрешното убеждение на съответния правозащитен орган. В този смисъл е неоснователен доводът на Прокуратурата, че вредите не са в причинна връзка с нейните действия, тъй като тези действия били законосъобразни, а разследването било протекло в разумен срок.

От материалите по делото се установи по безспорен начин, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение по ДП №113/2017 г. по описа на РУ-Б. за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК, по което с последващо постановление на ОП-Бл. наказателното производство е било прекратено.

3

При тези данни настоящия състав счита обективните факти, явяващи се основание за ангажиране отговорността на прокуратурата по цитираните норми, за доказани. Самото привличане на ищеца към наказателна отговорност за извършване на умишлено престъпление, съпътствано от взимане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е действала за период от 12 дни до отмяната й от САС, обосновават извода за незаконност на прокурорските обвинения в извършването на горното престъпление.

Независимо че отделните процесуални действия съответстват на всички законови изисквания (вж.Р1258/08 г. на ВКС, ІV ГО; Р81/06 г на ВКС, ІV"а" и др.). Ето защо и с оглед общият принцип за недопустимост на непозволеното увреждане, залегнал в ЗОДОВ, ответната страна дължи на ищцовата овъзмездяване на вредите, които са пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане от повдигането на обвинението до прекратяване на наказателното производство, т.е. в продължение на около 1 година и 6 месеца (по арг. на чл. 4 от ЗОДОВ).

Искът е доказан по основание и следващия спорен въпрос е за размера на обезщетението, което следва да се определи за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Непротиворечиво се приема в съдебната практика, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се прецени характера и тежестта на обвинението, осъществени ли са мерки за процесуална принуда, каква е продължителността на наказателното преследване, данните за личността на обвиняемия, всички други данни за степента и интензитета на негативните преживявания, отражението на производството в социалната среда на ищеца, при професионалната му реализация, възрастта на увредения, неговото социално и обществено положение./ така в решения № 223/04.07.2011 г. на ВКС 4-то г.о. по гр.д.№295/2010 г.; 132/29.04.2011 г. на ВКС-ГК-Трето г.о. по гр.д.№645/2010 г.; решение №298/04.07.201 г. на ВКС - 4-то г.о. по гр.д.№1152/2010 г., постановени в производства по чл.290 и сл. ГПК/.