Решение № 64 от 28.05.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Първомай, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20235340100191 по описа за 2023 година

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:

************, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С. в качеството на изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулти М. Г. Н. и Д. В. И., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Й. И. Я., ЕГН:

**********, с адрес: *******, процесуално представляван по пълномощие от адв. С. С. М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:

*********, му дължи сумата от 857, 59 лева (осемстотин петдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки) – главница по сключен помежду им Договор за потребителски кредит № ******* г., ведно със законната лихва, считано от 18.11.2022 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, за което вземане е издадена Заповед № 328/21.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 549/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай , І състав.

При условията на евентуалност в случай на отхвърляне на установителния иск, моли за уважаването му като осъдителен. Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебноделоводни разноски.

1

Исковата претенция се обосновава с фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит № ******* г. ищецът предоставил на ответника паричен заем от 1 207, 48 лева, а последният се ангажирал в срок до 25.10.2022 г. да му възстанови заемната сума, усвоена от него на каса на „Изипей“ АД и чрез превод с негово съгласие директно към застрахователя на застрахователни премии от 87, 60 лева и 119, 88 лева по Застраховки съответно „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и „Bank пакет 3 кредит“, и да му заплати лихва при годишен лихвен процент от 40, 91% чрез 12 месечни анюитетни вноски, първите 11 от които от по 124, 29 лева, а последната от 124, 28 лева.

След частични погашения останало непогасено задължение за главница в размер на 857, 59 лева, принудителното изпълнение на което кредиторът предприел по реда на чл. 417 от ГПК въз основа на издадена в негова полза от Районен съд – Първомай по ч. гр. дело № 549/2022 г. Заповед № 328/21.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, срещу която длъжникът депозирал възражение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 2077/19.06.2023 г., с който ответникът чрез пълномощника си оспорва иска с възражение, че страда от шизофрения и че не е бил в състояние да разбере съдържанието на подписания от него заемен договор и да ръководи постъпките си, като бил подведен от М. С. В. да го сключи.

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат заявените процесуални позиции, като ищецът въвежда довод, че дори договорът да страда от релевирания порок по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, водещ до неговата унищожаемост, се дължи връщане на главницата.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

По силата на подписан между страните Договор за потребителски кредит № ******* г. (л. 5 – л. 14) ищецът, от една страна като „Кредитор”, отпуснал на ответника, от друга като „Потребител”, паричен заем от 1 207, 48 лева, от които 1 000, 00 лева усвоими на каса на „Изипей“ АД, а 207, 48 лева – чрез нареден от кредитора директен превод по банковата сметка на съответния застраховател за заплащане на застрахователни премии по сключените от потребителя застраховки „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и „Bank пакет 3 сметка“ в размер съответно на 87, 60 лева и 119, 88 лева. Последният, който с Експертно решение № 3451/205/25.11.2008 г. на ТЕЛК при „УМБАЛ Пловдив“ АД (л. 63) бил пожизнено преосвидетелстван с 80% трайно намалена работоспособност при диагноза „Параноидна шизофрения”, се задължил в срок до 25.10.2022 г. да възстанови на заемодателя заемната сума и да му заплати лихва при годишен лихвен процент от 40, 91% чрез 12 месечни анюитетни вноски с падеж на 25-о число на месеца, първите 11 от които от по 124, 29 лева, а последната от 124, 28 лева.

По постъпил от майка му С. А. А. сигнал, че е изтеглил въпросния кредит по молба на лицето М. С. В., която усвоила средствата, но преустановила плащанията на вноските по 2 него, била образувана Преписка вх. № 2672/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив с оглед данни за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, която приключила с Постановление на същата прокуратура за отказ да се образува досъдебно производство от 17.05.2022 г. (л. 64).

Сезиран от банката с депозирано на 18.11.2022 г. Заявление вх. № 3341/18.11.2022 г. по чл. 417 от ГПК (л. 2 – л. 3 от ч. гр. дело № 549/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай), Районен съд – Първомай издал срещу ответника Заповед № 328/21.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 317/22.11.2022 г. по ч. гр. дело № 549/2022 г. (л. 25 от ч. гр. дело № 549/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай), които му били връчени на 10.02.2023 г. като приложение към изпратената му Покана за доброволно изпълнение изх. № 7795/08.02.2023 г. (л. 30 от ч. гр. дело № 549/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай) по Изпълнително дело № ********* по описа на Частен съдебен изпълнител М. С. - Ц. с рег.

№ ***** и с район на действие Окръжен съд – Пловдив и с които му било разпоредено да заплати на заявителя следните суми по кредитната сделка: главница от 857, 59 лева, ведно със законната лихва от 18.11.2022 г. до окончателното издължаване, договорна лихва от 136, 72 лева за периода от 25.03.2022 г. до 25.10.2022 г. и мораторна лихва от 131, 89 лева за периода от 25.03.2022 г. до 03.11.2022 г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът ги оспорил с Възражение вх. № 696/01.03.2023 г. (л. 33 от ч. гр. дело № 549/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай) по образец. За подаването му ищецът бил информиран от заповедния съд на 15.03.2023 г., а разглежданият установителен иск предявил на 11.04.2023 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК с подадена чрез куриер Искова молба вх. № 1237/18.04.2023 г. (л. 2 – л. 4).

В хода на съдебното дирене са изслушани заключения на съдебнопсихиатрична (л.

131 – л. 138) и съдебно-счетоводна експертизи (л. 94 – л. 97), които не се оспорват от страните и се кредитират като обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно изготвени. Според първата от тях ответникът страда от хронично психично заболяване „Параноидна шизофрения”, представляващо продължително разстройство на съзнанието, води се на диспансерен учет от 1988 г. и е лекуван многокра тно в „Център за психично здраве – Пловдив”. Към датата на сключване на договора за кредит поради болестното си състояние не е могъл да разбира свойството и значението на действията си, да ръководи постъпките си, да се грижи за интересите си и да защитава правата си.

Вещото лице икономист излага констатации, формирани въз основа и на приложеното Извлечение от сметка аналитичен номер ************ за периода от 19.10.2021 г. до 08.08.2023 г. (л. 55), че заемната сума от 1 207, 48 лева е наредена на 19.10.2021 г. по сметка на заемополучателя, от която впоследствие са изтеглени, удържани и преведени на 08.11.2021 г. на застрахователя „Кардиф – животозастраховане” 207, 48 лева за застрахователни премии, и че за издължаване на кредита са извършени три плащания в общ размер на 503, 49 лева, от които: на 06.12.2021 г. – 145, 00 лева, на 24.01.2022 г. – 125, 00 лева, и на 07.02.2022 г. – 233, 49 лева. Визираните постъпления са отнесени за погасяване на 3 вземанията на банката за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, начислено към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 18.11.2022., съответно с 349, 89 лева, 147, 27 лева и 6, 33 лева, и респективно неплатеният им остатък възлиза съответно на 857, 59 лева, 136, 72 лева и 24, 55 лева.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Искът, отправен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрира спора върху съществуването на подлежащо на принудително удовлетворяване задължение, за които е издадена заповед за принудително изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Спорното право произтича от Договор за потребителски кредит № ******* г. ( л. 5 – л. 14), който с оглед характера на престациите и профила на съдоговорителите се определя като такъв за банков кредит по смисъла на чл. 430, ал. 1 от ТЗ. Нормата гласи, че с него банката се задължава да отпусне парична сума за набелязаната цел и при зададените условия и срок на заемателя, който се ангажира да я ползва съобразно договореното и след изтичането му да я върне на кредитодателя, а според ал. 2 на чл. 430 от ТЗ – и да му плаща уговорената лихва.

Като основен тип банкова сделка е класиран от чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ сред тези, които чл. 286, ал. 2 от ТЗ квалифицира като търговски независимо от качеството на извършващите ги лица и по правната си същност е консенсуален, формален, комутативен, двустранен и възмезден (в този смисъл Решение № 125/12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., Решение № 51/04.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 504/2015 г., II т. о., Определение № 392/04.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2571/2015 г., IV г. о.), тъй като се счита сключен със съгласуване волята на договарящите в писмена форма за действителност, изисквана от чл.

430, ал. 3 от ТЗ, без да е необходимо предаване на заетите средства, и създава задължения с конкретизирано съдържание и за двете страни, всяка от които се обвързва с оглед на очаквана насрещна облага. Със своя чл. 287 ТЗ разпростира уредбата си досежно търговските сделки, включително и тази, поместена в Раздел трети от Глава двадесет и девета на ТЗ, и спрямо заемополучателя нетърговец, а с чл. 288 при празноти препраща към гражданското законодателство и в частност към ЗЗД.

Оформянето и правните последици на съглашението се регулират и от специалните текстове на ЗПК, който имплементира Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.).

По дефиницията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по понятието на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалния или търговския си ресор физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и 4 всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.

Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.