Определение № 14759 от 08.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 4264/2026
- Вид
- Определение № 14759
- Подписан
- 08.07.2026
- В сила
- 08.07.2026
- Състав
- Калина Анастасова, МИЛА ГОЧЕВА ДИМОВА-СПАСОВА, Темислав Малинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3, т. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14759 гр. София, 08.07.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА като разгледа докладваното от МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261100504264 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Девил Синема Груп“ ЕООД, представлявано от адв. П.П., срещу Определение №45387/30.10.2025 г., постановено по гр. д. №25128/2024 г. по описа на СРС. С обжалвания съдебен акт е допълнено Определение №10846/06.03.2025 г. в частта за разноските, като И.Й.Р. е осъдена да заплати на настоящия жалбоподател общо сумата от 350 лв., представляваща разноски, сторени в хода на заповедното и първоинстанционното производства.
В жалбата се застъпва становище за неправилност на постановения съдебен акт, като се моли същият да бъде отменен, като ответницата бъде осъдена да заплати сторените от ищцовото дружество разноски в пълен размер от 825,56 лв. Излага, че с извънпроцесуалното си поведение ответницата е дала повод за завеждането на делото, като едва в хода на производството е заплатила търсената от нея парична сума от 1063,19 лв.
Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е редуцирал претендираните адвокатски възнаграждения, както следва за заповедното производство от 400 лв. на 100 лв., а за исковото производство от 400 лв. на 200 лв.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по частната жалба от И.Р., с който същата се оспорва като неоснователна и се моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден.
При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 278, ал. 4 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в 1 законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за крайния извод на съда са следните.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при направено възражение за прекомерност съдът е длъжен да съпостави размера на възнаграждението с действителната правна и фактическа сложност на делото.
Настоящият състав намира, че присъдените от СРС разноски са съответни на материалния интерес, извършените от процесуалния представител действия, както и на фактическата и правна сложност на делото и неговото развитие.
На първо място, материалният интерес по делото е сравнително нисък (общо под 1000 лв.), което съгласно чл. 36, ал. 3, т. 2 от Закона за адвокатурата е основен критерий при преценката за съразмерност на възнаграждението. На второ място, обемът на извършените от процесуалния представител действия се е изчерпва с изготвяне и подаване на заявление в заповедното производство и искова молба в исковото производство. Не са провеждани съдебни заседания по съществото на спора, не са събирани доказателства, нито са извършвани други сложни процесуални действия. На трето място, развитието на производството също обосновава редукцията. Делото е прекратено в съвсем начален етап на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на предявените искове след доброволно плащане от страна на ответника. При липса на същинско разглеждане на спора по същество, претендираният хонорар от 800 лв. за двете фази на производството се явява явно несъразмерен на положения труд и постигнатия резултат. Не на последно място, правилно СРС се е позовал на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22. Съгласно това решение, националният съд не е обвързан от минималните прагове, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, когато те се явяват ограничение на конкуренцията и не съответстват на предоставената услуга. Това дава правомощие на съда да извърши самостоятелна преценка за справедливия размер на разноските, съобразно конкретиката на случая. Определеният от СРС общ размер от 300 лв. за двете производства е справедлив, обоснован и съответства на всички законови критерии.
По изложените съображения обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският градски съд, II- ж въззивен граждански състав
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 45387 от 30.10.2025 г., постановено по гр. д. № 20241110125128 по описа на Софийския районен съд, 52-ри състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3