Решение № 273 от 08.07.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Русе, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20264500500319 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

„Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“АД със седалище и адрес на управление – гр. София обжалва Решение № 191 от 13.02.2026г, постановено по гр.д.№ 2301/25 по описа на РРС, с което предявеният от дружеството иск е отхвърлен изцяло, включително и в частта за разноските. Излагат се оплаквания за неправилност, необоснованост на решението, както и че същото е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.

Първоинстанционният съд е подменил предмета на спора като е ограничил анализа си единствено на неточно посочената в исковата молба дата за настъпване на пътнототранспортно произшествие и на това основание е отхвърлил иска без да обсъди идентичността на застрахователното събитие, без да съобрази всички събрани по делото доказателства и без да приложи правилния фактически състав на чл.500, ал.1, т.3 КЗ. Първоинстанционният съд е приложил неправилен фактически състав, поради което е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е направил неправилен извод, че неточното изписване на датата на произшествието води до неоснователност на иск. До това се е стигнало поради изписване в Протокол за ПТП на дата 14.10.2019 като дата и на ПТПто. Административно наказателната преписка е постъпила едва в хода на съдебното дирене след доклада по делото и след първото съдебно заседание и от нея е установено, че инцидента е настъпил на 04.10.2019, а не както е посочен в Протокол за ПТП на 14.10.2019. Освен това са налице данни, че грешната дата е била пренесена и в други документи. Това обосновава извода 1 за техническа грешка при отразяване на датата, а не за различно застрахователно събитие. Всички данни сочат, че се касае за едно и също събитие. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с кое да признае за установено, че М. Б. МС дължи на „ЗАД ОЗК Застраховане“АД сумата от 552.41лв, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ по щета № 0410-1100642-2020, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2025г до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 652/25 по описа на РРС, да се признае за установено, че ответницата дължи на застрахователя и сумата от 203.28лв, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.01.2022 до 30.01.2025г. Претендират се и направените разноски в заповедното производство, както и в първоинстанционното и въззивното производство.

Въззиваемата М. Б. МС в съдебно заседание чрез пълномощника си адв.

К. Х. счита жалбата за неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно. Счита, че в случая по отношение на датата на пътното-транспортно произшествие не се касае за техническа грешка, тъй като ищецът до подаване на въззивната жалба е твърдял, че датата на ПТП е 14.10.2019г. Имал е възможност след представяне на административнонаказателната преписка да иска поправка на датата, но не е сторил това. Освен това счита, че не са налице предпоставките на чл.500, ал.1, т.3 КЗ при наличие на които застрахователят да има право да получи обратно платеното застрахователно обезщетение от виновния вода, тъй като счита, че от показанията на св.К. е установено, че в случая е налице важна причина, която е наложила да напусне мястото на произшествието.

Претендира направените по делото разноски.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК вр чл.500, ал.1, т.3 КЗ.

В обжалваното съдебно решение № 191 от 13.02.2026г, постановено по гр.д.№ 2301/25 по описа на РРС съдът е посочил като правно основание чл.422 ГПК вр чл.500, ал.1, т.1 и т.3 КЗ, въпреки че видно от исковата молба ищецът „ЗАД ОЗК – Застраховане“АД ищецът не се е позовал на наличие на предпоставките на т.1 от цитираната разпоредба, а именно при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал превозното средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, а само на предпоставките на т.3 от чл.500, ал.1 КЗ, а именно- виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

2

От друга страна в доклада на съда по реда на чл.146 ГПК същият е посочил, че искът е с правно основание чл. 500 КЗ, но при разпределение на доказателствената тежест не е посочил за установяване на кои факти страните носят доказателствена тежест и по този начин съдът е извършил нарушение на т.4 и т.5 от чл.146, ал.1 ГПК, както и на ал.2 на същата разпоредба.

На следващо място съдът в обжалваното решение, въпреки посоченото правно основание на предявеният иск, е посочил че в процеса следва да се установи, че при причиняване на деликта деликвентът е управлявал МПС без свидетелство за управление, което основание е визирано в чл.500, ал.1, т. 2 КЗ и изобщо не е наведено като основание от ищеца.

От събраните в първата инстанция писмени доказателства, както и от събраните във въззивната инстанция гласни доказателства, се установява, че на 04.10.2019г около 13.30 часа в гр.Русе на ул.“Петко Д. Петков“ М. Б. МС докато управлявала лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег № *** не изпълнила задължението си да контролира непрекъснато МПС, собственост на СГС вследствие на което с предна дясна част блъска левите врати на паркирания лек автомобил Ауди с рег № *** и причинява имуществени вреди по двата автомобила, след което напуска мястото на произшествието. За горното, както и за това, че не е указала съдействие за установяване на вредите от произшествието е съставен АУАН, въз основа на подадена на 09.10.2019 жалба от другия участник в произшествието и наказателно постановление № 19-1085-003658 от15.01.2020г.

Механизмът на произшествието е установен от представената административно наказателна преписка, както и от събраните във въззивната инстанция гласни доказателства. Св.Р. К., която на посочената дата е пътувала в лекия автомобил, управляван от М. С, също установява, че при паркиране на автомобила на ул.“Петко Д.Петков“ някакъв човек започнал да прави знаци на С и когато свидетелката слязла от автомобила установила, че на съседния автомобил имало някаква резка на вратата. Такива следи не видяла по колата на С, както и не е усетила удар. Тогава С, защото бързала да напусне мястото, защото детето й се обадило, че си е забравила ключове и трябвало да му ги занесат, оставила върху другия лек автомобил бележка с регистрационния си номер. Според свидетелката след като отишли при детето на С, отново се върнали на мястото на произшествието, но другият автомобил не бил там и мястото му било празно. В съдържащата се в административно наказателната преписка жалба от ДД, собственик на другия автомобил, тя видяла че същия е ударен, както и бележката с регистрационен номер, на следващия ден когато отишла при паркираният си на 04.10.2019г автомобил. Св. С. С., който е извършил проверка на случилото се и е съставил АУАН и Констативен протокол за ПТП № 1584641 от 14.10.2019г следи от увреждания е имало не само на Ауди с рег № ***, но и на управлявания от С лек автомобил. В този смисъл въззивният съд не цени показанията на св. К. в частта им касаеща това, че върху лекия автомобил на С не е имало увреждания от удар в съседния автомобил, както и в за това, че после С се е върнала на мястото на произшествието, тъй като последното противоречи на заявеното от самата С в административната преписка, а именно, че след като оставили забравената чанта на детето й / според свидетелката забравени ключове/, паркирали автомобила пра халите, обядвали и отишли на работа.

Горното мотивира въззивния съд да приеме, че на 04.10.2019г М. Б М. виновно е причинила имуществени вреди върху л.а „Ауди“с рег № *** като е 3 извършели нарушенията на закона за движение по пътищата, посочени в издаденото наказателно постановление, а именно не изпълнила задължението си да контролира непрекъснато МПС, собственост на СГС вследствие на което с предна дясна част блъска левите врати на паркирания лек автомобил Ауди с рег № *** и причинява имуществени вреди по двата автомобила, след което напуска мястото на произшествието и не е указала съдействие за установяване на вредите от произшествието.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.500, ал.1, т.3 КЗ при наличието на които застрахователят може да иска заплащане от виновния водач на изплатеното на увредения обезщетение. В случая след като от произшествието на причинени имуществени вреди и очевидно между водачите на МПС не е постигнато съгласие относно произшествието, по силата на нормата на чл.123 ЗДвП е било задължително посещението на служители на Министерство на вътрешните работи, респ. С е имала задължението да уведоми същите и да изчака на място тяхното пристигане, което не е сторила. Въззивният съд намира, че въззиваемата С не е доказала, че по отношение на нея е налице друга неотложна причина, поради наличието на която може да напусне мястото на произшествието. Дори да е вярно обстоятелството, че трябвало точно в този момент да занесе забравени вещи на детето си, това не представлява „друга неотложна причина“ по смисъла на цитираната разпоредба, поради която може да напусне мястото на произшествието. В този смисъл въззивният съд намира, че застрахователят е установил при условията на пълно и главно доказване както, че е изплатил на пострадалото от ПТП лице обезщетение за имуществени вреди в размер на 552, 41лв, така и наличието на основания за регресна претенция към М. Б. М – С за заплащане на тази сума, а именно предпоставките на чл.500, ал.1, т.3 КЗ.

Съдът намира възраженията на въззиваемата, че не дължи тази сума, тъй като застрахователят твърди, че ПТП е от 14.10.20219г и това не е техническа грешка, за неоснователни. Видно от представената в първата инстанция административно наказателна преписка е, че произшествието е настъпило на 04.10.2019г, но грешно служителят от МВР- св.С. е посочил като дата на произшествието в АУАН и Протокол за ПТП от 14.10.2019 последната дата 14.10.2019г. От друга страна не е спорно, че С е участвала само в едно пътнотранспортно произшествие, това на 04.10.2019 на паркинга на ул.“Петко Д.Петков“ в гр.Русе, както и че именно заради причинени имуществени вреди на л.а „Ауди“ при това произшествие застрахователят е изплатил на пострадалото лице обезщетение за имуществени вреди. С оглед изложеното съдът намира, че е налице техническа грешка относно момента на ПТП, която не е основание за отхвърляне на регресната претенция само на това основание, както е сторил районния съд.

С оглед изложеното постановеното Решение № 191 от 13.02.2026, постановено по гр.д.№ 2301/25 по описа на РРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от „ЗАД ОЗК-Застраховане“АД срещу М. Б МС иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за главница, мораторна лихва е неправилно и следва да се отмени, както и в частта за разноските по делото и вместо него да се постанови друго, с което установителният иск по чл.422 ГПК се уважи изцяло. С дължи на застрахователя както направените от него разноски в заповедното производство, така и на основание чл.78 ГПК направените разноски в исковото производство пред първата и въззивна 4 инстанции.