Решение № 193 от 12.04.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. гр. Хасково, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20215640100863 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, ЕИК 126004284, със седалище и адрес на управление гр.

Хасково, ул. „Сакар“ № 2, с правно основание чл. 422 във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, против Т. П. ХР., ЕГН **********, с постоянен адрес **********.

Ищецът твърди, че ответникът бил потребител на ВиК-услуги за битови нужди, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4 от 14.09.2004г./, тъй като бил собственик на водоснабден имот, находящ се в гр. Хасково, местност „**********“. В това му качество между ответника и ищеца въз основа на Наредба № 4 от 14.09.2004г. и на общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператора „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, приети и оповестени съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ бил сключен договор за предоставяне на ВиК услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности до имот, находящ се на адрес гр. Хасково, местност „**********“, п.к. 6300 с партиден номер 590024, срещу заплащане на цена. По силата на възникналото между страните облигационно правоотношение ищецът изпълнявал своите задължения за предоставяне на посочените ВиК услуги за имот с партиден номер 590024, но ответникът не изпълнил паричните си задължения в периода 07.07.2017г. до 01.08.2019г., за които била издадена фактура № 1

********** от 09.08.2019г. на стойност 738,53 лева с ДДС за главница и 79,80 лева за обезщетение за забава(лихва) или общо в размер на 818,33 лв. Фактурите били съставени в съответствие с нормативните изисквания. Ищецът твърди, че с оглед настъпването на падежа на всяко задължение, вземанията му против ответника били ликвидни и изискуеми, а тъй като ответникът не ги погасил в уговорения срок дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава, начислена върху формираната за периода главница.

За неплатените по горепосочените фактури суми ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 2486 по описа за 2020г. по описа на Районен съд - Хасково, като за процесните суми в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение № 260270 от 02.11.2020г. по ч.гр.д. № 2486 по описа за 2020г. на РС-Хасково, с която било разпоредено Т. П. ХР., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, ЕИК 126004284 сума в размер на 738,53 лева – главница за ползване на ВиК услуги за период от 07.07.2017г. до 01.08.2019г. и сума в размер на 79,80 лева за обезщетение за забава върху нея за периода от 09.09.2019г. до 23.10.2020г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението (30.10.2020г.) до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева, представляваща платена държавна такса и сума в размер на 50,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По повод подадено възражение по чл. 414 от ГПК на ищеца били дадени указания по чл. 415, ал. 1,т. 1 от ГПК, което обуславяло правния му интерес от завеждане на настоящите искове.

С тези мотиви се претендира приемане за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията на ищеца към него, за които е издадена заповед за изпълнение № 260270 от 02.11.2020г. по ч.гр.д. № 2486 по описа за 2020г. на РС-Хасково, а именно сума в размер на 738,53 лева – главница за ползване на ВиК услуги за периода от 07.07.2017г. до 01.08.2019г. и сума в размер на 79,80 лева за обезщетение за забава върху нея за периода от 09.09.2019г. до 23.10.2020г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението (30.10.2020г.) до изплащане на вземането.

Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове.

Счита, че не се доказва фактът на възникнало валидно облигационно правоотношение между страните, по което ответникът да има качеството на потребител на ВиК услуги към иццовото дружество, както и че в процесния имот за исковия период е потребено твърдяно количество вода на посочената стойност, поради което искът за дължимост на претендираната главница, следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явявала и акцесорната претенция за мораторна лихва, върху посочената главница - 738,53лв. за посочения период от 09.09.2017г. до 23.10.2020г. в размер на 79,80лв. По отношение на качеството „абонат-потребител" на ВиК отнесено към ответника, в исковата молба се твърдяло, че ответникът Т. П. ХР. е абонат - потребител на предоставените от ищеца услуги по водоснабдяване, канализация, 2 пречистване на водите и други дейности за собствения му имот - находящ се в гр.Хасково, м."**********", п.к.6300 с партида номер 590024., като за горепосочения отчетен период 07.07.2017г. до 01.08.2019г, същият не изпълнил задълженията си да заплати изразходеното количество вода в 30-дневния срок, предвиден в Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Не били ангажирани доказателства за твърденията на ищеца, че ответникът е собственик или вещен ползвател на процесния имот и има качеството на потребител на ВиК услуги към ищцовото дружество. Съгласно чл.3, ал.2 от посочената Наредба потребителите на услугите на ВиК били собствениците и ползвателите на самостоятелните обекти. Според ответника, в документите по делото ищецът не бил представил надлежни доказателства /Пр.-Справка от Службата по вписвания-гр.Хасково и др./ и липсвали данни, от които да е видно, че именно ответникът Т. П. ХР. е бил собственик или вещен ползвател на процесния имот за претендирания в исковата молба период от време, за който са начислени задълженията за неплатени сметки за вода.

От представената по делото фактура, изходяща от ищеца, било видно, че същият води при себе си на отчет като свой клиент лицето Т. П. ХР. в качеството му потребител на ВиК услуги по водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности на имот - находящ се в гр.Хасково, м."**********", п.к.6300 с партида номер 590024, но не можело да бъде установено месечното потребление. Отделно от това липсвали данни, от които да се установи, че ответникът живее или развива стопанска дейност на адреса на водоснабдения имот в гр.Хасково, м."**********", с партида номер 590024. От справката от НБД „Население" към ГД"ГРАО" при МРРБ се установявало, че постоянният и настоящ адрес на ответника бил в **********. По тези съображения, ответникът намира, че ищецът не е установил при пълно и главно доказване вземанията си за претендираните суми, тъй като само по себе си записването на едно лице като потребител в имота не водело автоматично до извода, че от същото са потребени именно сочените от ищеца количества вода. Предвид процесуалната равнозначност между недоказания в гражданския процес факт и неосъществения такъв в действителност, следвало да се приеме, че ответникът не бил потребител на ВиК услуги за обекта на потребление с партида № 590024, респ. не дължал заплащането на начислените суми за предоставените услуги в този обект. Обстоятелството, че ответникът бил вписан като титуляр на партидата и посочен от ищеца, не водело до извод, че той е консуматор на посочените услуги, тъй като вписванията не създавали никакви права върху имота.

По отношение на обстоятелството дали в процесния имот за исковия период реално било потребено твърдяното количество вода на посочената стойност, особения представител на ответника намира, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че посоченото количество вода, начислено по партидата на ответника за исковия период било реално потребено в процесния имот, тъй като по делото не била предоставена информация за начина, по който било начислено претендираното количество вода за посочена стойност в размер на 738,53лв., вменено като задължение на ответника за посочения в исковата молба 3 период. Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води бил уреден в разпоредите на Глава III от ОУ от 2014г., както и в тези на Глава VI от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство, обн. ДВ, бр.88 от 08.10.2004г. (Наредба №4) Според приложимата нормативна уредба изразходваните количества питейна вода се отчитали по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите (чл.22 от Общите условия), като отчитането на водомерите се извършвало в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверявал съответствието на показанията с данните в отчета (чл.23, ал.4 от Общите условия).

Доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащали въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните водомери, за което ВиК операторът издавал ежемесечни фактури, дължимите суми по които потребите са длъжни да заплащат в 30дневен срок след датата на фактуриране (арг.от чл.32 и чл.33 от Общите условия).

Съобразно чл.22 и чл.32, ал.1 от Общите условия и чл.30 от Наредба №4 на МРРБ, количеството доставена и потребена вода се отчитала и измервала чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения. Тоест подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмервали с количеството вода, отчетено от съответния индивидуален водомер. За да се установи въпросното количество вода, отчетеното от съответния индивидуален водомер, се извършвали периодични проверки от служителите на оператора, за контрол на показанията и състоянието на водомерите. Отчетените данни от индивидуалните водомери на потребители се установявали чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител освен в случаите на отчитане по електронен път – съгласно чл.32, ал.4 от Наредбата. Съгласно посочената разпоредба, карнетът бил единственият документ, удостоверяващ по безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги. По същността си представлявал частен удостоверителен документ, който, ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените в него обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. Следователно с подписването на карнета за извършен отчет абонатът приемал отчетените на тази дата показания на водомера, респ.посочените в карнета кубични метри вода били реално потребени. В случая ищецът не бил ангажирал доказателства по делото за извършване на регулярен ежемесечен отчет на процесния водомер за консумираната от ответника вода на адреса на потребление, доколкото не бил изпълнил задължението за представяне на оригинал от карнетен лист по делото, по съответната партида, подписан от ответника, за доказване на реално потребена вода, начислена с процесиите фактури и отчетена по детайлно разписан ред в Общите условия.

Събразно разпоредбите на чл.35, ал.1 и ал.2 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитали за период, определен в Общите условия или договор, който не можел да е по4 дълъг от 6 месеца, като ако този период е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислявал служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година, като след отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнявала в съответствие с реалното потребление. Срокът за отчитанена водомерите бил определен от ОУ на най-малко 3 месеца - чл.23, ал.2, като в междинните периоди между два отчета, операторът ежемесечно начислявал количество изразходвана вода, опеределено въз основа на средния месечен разход за предходните два отчета, като след отчитане на показанията на водомера, изравнявал количеството вода в съотвествие с реалното потребление - чл.23, ал.3.