Решение № 118 от 21.10.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. С., 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20261870200161 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на В. И. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 26-0338-000013 от 25.02.2026 г., издадено от Началника на Районно управление – С.. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя Д. са наложени следните административни наказания: Глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 (шест) месеца, на основание чл.

175, ал. 3, предложение първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП; на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

В жалбата и в депозираните писмени молби чрез процесуалния представител се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Поддържа се, че деянието е субективно несъставомерно. Твърди се непълнота на НП и нарушение на правото на защита, както и наличие на предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Претендира се отмяна на НП и присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът по жалбата – Началникът на РУ – С., не изпраща представител в съдебните заседания. В придружителното писмо за изпращане на жалбата прави писмено искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като се позовава на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 07.09.2025 г. около 11:28 часа на път III-822 трети километър жалбоподателят В. И. Д. управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ с рег. № СТ 5932 ВТ. Автомобилът 1 бил спрян за полицейска проверка от автопатрул при РУ – С., включващ младши автоконтрольор Д. В.. По време на проверката водачът Д. представил свидетелство за регистрация на МПС, а автомобилът имал поставени на съответните места редовни регистрационни табели с номер СТ 5932 ВТ. При извършена справка чрез системата за отдалечен достъп контролните органи установили, че в автоматизираната система на МВР регистрацията на превозното средство се води служебно прекратена на 29.07.2025 г. на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Младши автоконтрольор В. съставил срещу водача АУАН серия GA № 3285162/07.09.2025 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от Д. без писмени възражения, като му бил връчен препис.Преписката била изпратена на Районна прокуратура – гр. С. по повод данни за евентуално престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК. С Постановление от 28.10.2025 г. по пр. пр. № 1863/2025 г. прокурор при РП – С. постановил отказ да се образува досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради липса на състав на престъпление от субективна страна и малозначителност по чл. 9, ал. 2 НК. Преписката била върната на РУ – С. за преценка на административнонаказателната отговорност.

От приетите писмени доказателства – справки от АИС на МВР и писма от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – София и ОДМВР – С. З., безспорно се установи, че на 27.05.2025 г. за автомобила е бил въведен електронен договор за покупко-продажба № 9529, заверен пред нотариус рег. № 181, като предстоящ собственик в системата е била вписана Л. Т. Г., ЕГН **********. Поради неизпълнение на задължението за регистриране на МПС от новия собственик в двумесечния срок, на 29.07.2025 г. регистрацията е била прекратена автоматизирано по чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Установи се категорично, че контролните органи не са уведомили страните по сделката или водача за настъпилото служебно прекратяване, нито са иззели регистрационните табели и талона на автомобила.

Въз основа на материалите от проверката, на 25.02.2026 г. Началникът на РУ – С. е издал процесното Наказателно постановление № 26-0338-000013.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е ДОПУСТИМА. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в рамките на преклузивния 14-дневен.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

АУАН и наказателното постановление са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни лица съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 ЗДвП и Заповед № 81213-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Сроковете по чл. 34 ЗАНН са спазени.

Наказателното постановление обаче е незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на материалния закон – несъставомерност на деянието от субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е само това деяние, което е извършено виновно, като съгласно чл. 11 ЗАНН субсидиарно се прилагат правилата на Общата част на Наказателния кодекс. За да бъде ангажирана отговорността по чл. 175, ал.

3, пр. 1 ЗДвП вр. чл. 140, ал. 1 ЗДвП, не е достатъчно да се констатира единствено обективното състояние на превозното средство че то е със служебно заличена регистрация в информационните масиви. Необходимо е водачът да е действал виновно – да е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС, или да е бил длъжен и да е могъл да предвиди настъпването на тези последици.

В конкретния случай по безспорен начин се доказа, че прекратяването на регистрацията е настъпило автоматично по силата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП. По делото няма нито едно доказателство жалбоподателят Д. да е бил уведомен или по друг начин да е узнал за дерегистрацията. Напротив – автомобилът е бил снабден с поставени на предвидените места държавни регистрационни табели, издадени от органите на МВР, и водачът е разполагал със 2 свидетелство за регистрация на МПС, представено при проверката. Незнанието на обстоятелството, че регистрацията е служебно прекратена, изключва умисъла, а доколкото незнанието на това обстоятелство не се дължи на небрежност, деянието не е наказуемо и като непредпазливо. Липсата на вина опорочава изцяло материалната законосъобразност на акта и налага неговата пълна отмяна, включително в частта за отнетите контролни точки, без да е необходимо обсъждането на останалите алтернативни доводи по същество и по чл. 28 ЗАНН.

При този изход на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН. Разноските следва да се възложат в тежест на юридическото лице, в структурата на което е наказващият орган – Областна дирекция на МВР – София.

От представените по делото Договор за правна защита и съдействие серия Б № 0000008854 и Списък на разноските по чл. 80 ГПК се установява, че жалбоподателят реално е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 245.00 евро. Възражението на АНО за прекомерност по смисъла на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН и Решение на СЕС по дело C-438/22 е неоснователно. Претендираният размер съответства на критериите за справедливост и обоснованост, съобразен е с минималните прагове по Наредба № 1/2004 г. за съответния материален интерес с начислен ДДС, като отчита реално осъществената защита, депозираните подробни писмени молби. Ето защо сумата следва да бъде присъдена в пълен размер от 245.00 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 26-0338-000013 от 25.02.2026 г., издадено от Началника на Районно управление – С. към ОДМВР – С..

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – С. да заплати на В. И. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 245.00 евро (двеста четиридесет и пет евро), с представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С. област по реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

3