Решение № 989 от 10.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 989 гр. В., 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100500613 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на З. М. В. ЕГН ********** от с. В., чрез адв. Д.К., против решение № 227/11.10.2022г. по гр.д. № 1110/2021г. на ПРС, с което е прието за установено по отношение на нея, че А. М. К.

ЕГН:********** е собственик на ½ ид.ч. от дворно място с площ 1620 кв.м., представляващо поземлен имот 229, в кв. 28 с включени от имота 760 кв.м. в УПИ VI-229 в кв. 28 и 860 кв.м. в УПИ VII-229 в кв. 28 по плана на селото, ведно с построената в дворното място жилищна сграда с площ 38 кв.м., мазе към сградата, с площ 12 кв.м. и второстепенна постройка с площ 9 кв.м., придобити по наследство от М. А.ов К., поч. на 24.02.1980 г. и П.

Г. К.а, поч. на 22.03.1986 г., на основание чл. 124 от ГПК и е отменен НА за собственост по давност № 11, том VII, дело № 1208, вх. рег. № 574/07.07.2017 г. на СВ-ПР. в частта относно ½ ид.ч. от признатото право на собственост върху дворно място с площ 1620 кв.м., представляващо поземлен имот 229, в кв. 28 с включени от имота 760 кв.м. в УПИ VI[1]229 в кв. 28 и 860 кв.м. в УПИ VII-229 в кв. 28 по плана на селото, ведно с построената в дворното място жилищна сграда с площ 38 кв.м., мазе към сградата, с площ 12 кв.м. и второстепенна постройка с площ 9 кв.м, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, като е осъдена да заплати на А. М. К. ЕГН:********** сумата от 1657.36 лева, представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

1

Счита така постановеното решение за постановено в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и в нарушение на процесуалните правила, т.к. не са обсъдени поотделно и в съвкупност събраните доказателства.

Неправилно съдът е приел за доказани обстоятелства, които са предмет на доказване от насрещната страна, само защото тя не е допуснала вещото лице в имота. Съдът е можело да укаже на вещото лице да изготви експертизата само по плановете за регулация в Община В.. Съдът не е обсъдил твърдението й, че когато е заживяла в имота е бил един парцел от 390.00кв.м., но тя е завладяла съседния на имота парцел и след изтекла в нейна полза давност, се е снабдила с КНА за собственост, за владяния лично от нея имот, който обработва с лични средства и труд, владее, стопанисва, поддържа и управлява от 1998г. и до настоящия момент. В цялото си решение съдът възпроизвежда единствено показанията на св. П.СТ., която има роднинска връзка с ищеца и е била само на 11 години към 1998г., а не е ценил показанията на нейния свидетел Г.Д., не е обсъдил и показанията на останалите свидетели.

Моли се да бъде отменено обжалваното решени и делото върнато на друг състав от първоинстанционния съд.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от А. М. К. ЕГН ********** от с. В., ул. „****, чрез адв. М.К. с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли решението на ПРС да бъде потвърдено. То не страда от пороците, посочени от насрещната страна във въззивната жалба, а при постановяването му, ПРС е спазил процесуалните правила и материалния закон.Никога З. В. не е демонстрирала по отношение на него намерение на владелец, а и той самият никога не се е дезинтересирал от имота. На 13.03.2017г. тя е подала декларация, в която е посочила, че заедно с брат си са собственици на имота. Двамата наследници са подали молбата от 26.06.2017г. до областната администрация-В.. Несъстоятелни са твърденията на З. В., че едва след заживяване в имота, неговата площ е увеличена. Имотът е с площ, съответна на претенцията, още от времето, когато собственици са били техните наследодатели. Едва след справка в имотния регистър е разбрал, че З. В. се е снабдила с КНА.

Претендира присъждане на сторените разноски.

В редовно продените о.с.з. въззивницата З. М. В., чрез адв. Д.К. поддържа въззивната си жалба, а въззиваемият А. М. К., чрез адв. М.К.-писмения си отговор.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба, уточнена с молба вх.№ 4277/20.10.2021г. и в първото по делото о.с.з. на 14.06.2022г. по първоинстанционното дело ищецът А. М. К. ЕГН ********** от гр.

В., ул. „К****, чрез адв. М.К. твърди, че с ответницата З. М. В.-негова сестра са наследници на баща си М. А.ов К., б.ж. на с. В., Община ПР. В. област, поч. на 24.02.1980г.

Двамата получили по наследство дворно място в с. В. и построената в него жилищна сграда.

Баща им се е снабдил с НА за собственост № 46, т. 2, дело № 475/1965г. на ПР. районен 2 съдия въз основа на обстоятелствена проверка, на стара паянтова сграда с дворно място с площ от 390.00кв.м., представляващо парцел XIV-229, кв. 26 по плана на с. В., но родителите, владяли дворно място, цялото с площ от 1620.00кв.м., съставляващо ПИ 229, в кв. 28, с включени 760.00кв.м. в УПИ VI-229 и 860.00кв.м. в УПИ VII-229, в кв. 28 по плана на с. В., ведно с построената жилищна сграда от 38кв.м., маза от 12.00кв.м. и стопанска постройка от 9кв.м. и придобили по давностразликата над 390.00кв.м. до 1620.00кв.м., считано от 1969г., към което владение ищецът присъединява и собственосто си, осъществявано до момента.

През 2021г. направил справка в Сл.по вписванията , като с огромна изненада установил, че сестра му З. М. В. се е снабдила с КНА № 11, т. 7, д. № 1208, вх.рег. № 2574/07.07.2017г. на Сл.по вписванията-ПР. за собственост на наследствения имот, придобит от нея по давност. След смъртта на баща им, сестра му е била само държател на неговата 1/2ид.ч. До 2017г. е плащал дължимия от него данък сгради и такса смет за собствената му 1/2ид.ч. И след като се е снабдила с КНА сестра му е участвала в разговори за делба. Тя не е владяла неговата ид.ч., а е била само държател. Тя не е демонстрирала промяна в намерението си да свои, отблъсквайки неговото владение.

Моли се да бъде прието за установено, че е собственик на 1/2ид.ч. от наследствения имот в с. В., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК и да бъде отменен КНА на сестра му до размера на 1/2ид.ч. от имота, на осн. чл. 537 от ГПК. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК З. М. В. ЕГН ********** от с. В., ул. „****, чрез адв. Д.К. изказва становище за неоснователност на исковата претенция. Брат й е придобил 1/2ид.ч. от имота, за който баща им се е снабдил с КНА за собственост № 475/1965г. с площ от 390кв.м. и построената в него къща, имот № ХIV-229, кв. 26 по плана на селото. Не става ясно обаче защо той е насочил претенцията си към ПИ 229, кв. 28 по плана на себото с площ от 1620кв.м., свключени 760кв.м. в УПИ VI-229, в кв. 28 и 860кв.м. в УПИ VII-229 в кв. 28 по плана на селото и построената в дворното място къща. Планът на с.В. е от 1964г. и той е действащия към момента. Видно, наследения от баща им и процесният имот са различни.

Процесният имот е завладян от нея още през 1998г. и придобит по давност. Само тя е работила имота и с помощта на съпруга си. Никога страните не са уговаряли делба и не е получавала от брат си средства в тази връзка. Отрича, че брат й е разбрал, че се е снабдила с КНА за собственост през 2021г. Това е станало през 2017г., когато А. М. К. е бил уведомен от Община В., че тя се снабдява с КНА за собственост и му е бил даден срок да възрази, но той не се е възползвал от тази възможност. Освен това през 1998г. брат й е декларирал, че е собственик на 1/2ид.ч. от дворно място в с. В. с площ от 390.00кв.м. в съсобственост с нея, а сега заявява претенции по отношение на имот с площ от 1620кв.м.

Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от КНА № 46, т. 2, д. № 475/1965г. на ПР. народен съдия, М. А.ов К. е признат за собственик по наследство и давностно владение върху следния недвижим имот, находящ се в с. В., В. окръг: Стара паянтова къща, заедно с дворното място от 390.00кв.м., парцел XIV-229, кв. 26 по плана на селото, при съседи: от две страни улици и Й.М..

Съгласно удостоверение за наследници № 94АХ/1399/06.07.2021г., изд. от Община В., М. А.ов К. е починал на 24.02.1980г. и е оставил за свои наследници по закон П. Г. К.асъпруга, А. М. К.-син и З. М. В.-дъщеря. Според удостоверение за наследници № 94АХ/1399/06.07.2021г. П. Г. К.а е починала на 22.03.1986г.. Нейни наследници по закон са 3 страните по делото-синът А. М. К. и дъщерята З. М. В..

С молба-декларация от 05.05.2017г. З. М. В. е поискала издаване на удостоверение от Община В. и Областна администрация-В. за това, че имотът, находящ се в с. В., представляващ 1620кв.м., съставляващо ПИ № 229 с включена от имота 760кв.м. в УПИ VI229, в кв. 28 и 860кв.м. в УПИ VII-229 в кв. 28 по плана на селото и построената в дворното място къща не е общинска собственост, не е държавна собственост. В декларацията е удостоверено от БДМФ при Общинска администрация-В., че имотът е деклариран на името на А. М. К. и З. М. В.. Като свидетели са посочени Н.Т. К.а, П.В.П. и А.П. И.. Издадени са удостоверение № 17/12.05.2017г. от Община В. и удостоверение № ОП-17-9400177/2/26.06.2017г. от Областна администрация-В..

С КНА № 76, т. 3, рег. № 3226, д. № 429/2017г. на нотариус И.К., З. М. В. е призната за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с. В., В. област: Дворно място с площ от 1620.00кв.м., съставляващо ПИ 229, кв. 28 по плана на селото, с включени от имота 760.00кв.м. в УПИ VI-229 в кв. 28 по плана на селото, при граници: от две страни улици и ПИ VII-229, V-232, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 38кв.м., с принадлежащото й мазе от 12км.м. и стопанска постройка със застроена площ от 9.00кв.м.и включените от имота 860.00кв.м. в УПИ VII-229 в кв. 28 по плана на селото, при граници: улица и УПИ VI-229, IV-232, VIII230.

Според служебна информация № 9000-184-1/07.12.2021г. от Община В., на 16.07.1998г. е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за придобит по наследство имот от А.

М. К.: дворно място от 390.00кв.м., включено в УПИ XIV-229, кв. 26 по плана на селото, ведно с построената в него жилищна сграда от 38кв.м. с мазе 12кв.м. и стопанска постройка от 9кв.м.. Посочено е от декларатора, че притежава имота в съсобственост със З. М. В. при равни квоти. Открита е партида № **********001.На 13.03.2017г. е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за промяна на обстоятелствата за придобит по наследство имот от страна на лицето З. М. В.. Имотът е дворно място от 1620кв.м., включено в УПИ VI,VII-229, в кв.

28 по плана на с. В., ведно с построените в него жилище от 38кв.м., мазе от 12кв.м. и стопанска постройка от 9кв.м. Посочено, че имотът се притежава при равни квоти с лицето А. М. К.. Закрита е партида № **********001 и открита партида № 5306Н4074. На 10.08.2017г. е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за придобит по давност от З. М. В. на следния недвижим имот: дворно място от 1620кв.м., включено в УПИ VI,VII-229, в кв. 28 по плана на с. В., ведно с построените в него жилище от 38кв.м., мазе от 12кв.м. и стопанска постройка от 9кв.м. Като собственици са посочени З. М. В. и СТ. ХР. В. при равни квоти. В периода от 01.01.2010г. до 31.12.2017г. данъчните задължения за имота са заплащани от името на А. М. К. и З. М. В., а след 01.01.2018г.-от името на СТ. ХР. В. и З. М. В..

Декларираните в последните две посочени декларации обстоятелства се установяват от приложените две такива, подадени на 13.03.2017г. и 10.08.2017г. От издадения дубликат от приходни квитанции от 12.07.2021г., видно данък недв.имот и такса битови отпадъци за имот в с. В., ул. „****-земя и къща е заплащан от А. М. К. в периода от 30.06.2011г. до 31.10.2016г.

През ВРС са изслушани показанията на водените от ищеца свидетели: П.А. СТ.дъщеря на ищеца и Г.И. Д.-без родство и дела със страните и П.В.П. и И.Д. П., двамата без родство и дела със страните, водени от ответницата.