Решение № 5013 от 20.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5013 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100511196 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Д. Г. Д., чрез адв. Ж. и адв. К., срещу решение № 11281/12.06.2025г., постановено по гр.д. 40374/2021г. по описа на СРС, 29и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответниците Д. А. П. и Р. Р. П. искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът Д. Г. Д. е собственик на северния от двата клозета (десния от стълбището), представляващ част от общо сервизно помещение баня-тоалетна, състоящо се от две помещения, прилежащо към собствен на ищеца самостоятелен обект с идентификатор *** на третия етаж в сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. София, пл. **** и за осъждане на ответниците Д. А.

П. и Р. Р. П. да му предадат владението върху описания обект.

Жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилно. В случая сградата, в която се намирал процесният обект, била проектирана и построена като многоетажна жилищна сграда с три входа, с някои магазини и складови помещения в партерните етажи, предвид на което притежаваните от страните имоти били по предназначението си жилищни такива. Касаело се до обслужващо жилищен имот сервизно помещение. То обслужвало апартамента на ответниците, който по архитектурен план и строителни книжа се намирал на четвъртия етаж, вх. Б на сградата. Втора врата на апартамента им към вх. В била допълнително направена, 1 когато жилището все още било държавна собственост поради национализация, за нуждите на помещавалите се в него централи на партии и редакция. Тогава държавните органи променяли и предназначението, и разпределението на помещенията, с оглед на конкретните нужди на работещите там, като архитектурните правила и строителните правила и норми не били спазени. Именно поради това и на работещите там лица била осигурена единствено тоалетна, без баня, посредством отварянето на врата към стълбището на съседния вх. В на сградата, поради разположението на тоалетната на границата със стълбището. Същото се установявало от обстоятелството, че допълнително били прокарвани ВиК инсталации и ток в помещението. Намира, че принадлежността на същото към имота на ищеца категорично била установена от заключението на в.л. Т., а от това на в.л. К. се установило, че в документацията на сградата, спорното помещение било включено към имота на ищеца. Неправилно с решението си СРС приел, че било възможно в жилището във вх. Б от сградата, въобще да липсва сервизно помещение и че същото принадлежало към друг жилищен имот, в друг вход и на друг етаж. Досежно възражението на ответниците намира, че доколкото се касаело за ид.ч. от друг имот, респ. за отделно помещение от чуждо жилище, посоченият от ответниците придобивен способ – придобивна давност, бил неприложим. По изложените мотиви моли въззивният съд да отмени решението на СРС, а вместо това да постанови ново решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна-ответниците Д. А. П. и Р. Р. П., чрез адв. М., депозират писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата като неоснователна.

Намират същата за бланкетна. Обжалваното решение било правилно и законосъобразно, основано на неоспорените писмени доказателства и достоверни гласни такива. От доказателствата – договор за доброволна делба от 14.03.2001г., договор за поправка от 28.03.2003г., било установено, че ищецът никога не бил имал качеството собственик на процесното сервизно помещение, то никога не било част от намиращия се на третия етаж салон. З.К. продала същия с н.а. № 126/2003г. на праводателя на ищеца с един клозет – левия от стълбището. Тя не прехвърлила десния такъв, принадлежащ на праводателя на ответниците. Позовават се на договора за наем от 15.05.1998г., който опровергавал направеното с първата експертиза заключение.

Обсъждат направените от ищеца преустройства. Твърденията им за собствеността им върху спорното помещение по силата на доброволната делба били установени и от изслушаната СТЕ, показанията на св. Х.. Евентуално – поддържат възражението си за придобИ.е по давност с начало 14.03.2001г., когато владението било установено от праводателя им Р.П.. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът Д. Г. Д. излага, че бил собственик на салон с площ от 125 кв.м, с тоалетна, находящ се на трети етаж в сградата на пл. ****, гр. София. Имотът му с идентификатор *** се намирал в сграда с идентификатор *** съгласно КККР и граничел с имоти *** – на същия етаж, *** – над него и *** – под него. Същият придобил с покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 92, том II, рег. № 1956, нот.д. № 279/2008г. на С.П. – нотариус № 344 в регистъра на НК, с район – СРС.

Част от имота му била баня с тоалетна, състояща се от две помещения, находяща се на третия етаж на сградата (уточнение в молба от 18.05.2022г.). Ответниците, по наследяване, били собственици на салон с площ 80 кв.м, с баня-тоалетна, на четвърти етаж от сградата, във вх. Б. Входната врата на салона им обаче била зазидана откъм вх.

Б и такава била отворена към стълбището на съседния вх. В. Наемателите им, макар и да имали тоалетна вътре в салона на ответниците на четвъртия етаж, ползвали сервизното помещение на третия етаж в дясно от стълбището на вх. В, т.е. едната от двете части на помещението баня-тоалетна към салона на ищеца, находящ се на третия етаж от сградата, вх. В, с идентификатор ***. Моли да бъде признат за собственик на сервизното помещение в дясно от стълбището на вх. В, а ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението на същото спорно помещение.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Д. А. П. и Р. Р. П., чрез адв. М., депозират писмени отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове. Оспорват твърденията на ищеца, че описаното в исковата молба сервизно помещение било част от собствения му салон, находящ се на трети етаж. По силата на договор за доброволна делба от 14.03.2001г. и поправка към него от 28.03.2003г., единствен собственик на сервизното помещение, принадлежащо към салона на четвъртия етаж, бил наследодателят им Р.П., а след неговата смърт – ответниците. По силата на доброволната делба към салона на ищеца на третия етаж принадлежал левият от стълбището клозет. Поради това и с нотариалния акт от 22.04.2003г. З.К. прехвърлила на купувача М. Г. правото на собственост върху собствения си салон на третия етаж с принадлежащото към него сервизно помещение – клозет, левия от стълбището. Към този момент клозетът вдясно от стълбището съществувал и принадлежал към салона на наследодателя им, поради което и К. не прехвърлила права, каквито не притежавала. Ищецът предприел преустройство, с което усвоил вътре в салона си левия клозет. Позовават се и на договор за наем от 15.05.1998г., с който бившите съсобственици З.К. и Р.П. отдавали под наем салона на четвъртия етаж, заедно с принадлежащата към него тоалетна на третия етаж с вход от стълбищната площадка.

3

Владението на ответниците било напълно правомерно, като правомощие на правото им на собственост. Ищецът не притежавал правото на собственост и липсвало основание да му бъде предавана фактическата власт върху сервизното помещение. В условията на евентуалност релевират възражение за придобивна давност, в случай, че правото на собственост не преминало върху наследодателя им Р.П. по силата на доброволната делба, то от 14.03.2001г. започнало необезпокоявано владение от негова страна, което ответниците присъединяват към собственото си такова, след смъртта на техния наследодател. Оспорват заключението, изготвено от в.л. Т. (за пазарната цена на помещението) в частите, в които експертът изложил изводи относно принадлежността на помещението. Молят предявените от ищеца искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират разноски.

По делото е представен нотариален акт за продажба № 87, том XXII, рег. 1608, дело № 3507/1937г. на А.Д. – I нотариус при Софийски областен съд, от съдържанието на който се установява, че на 18.11.1937г. Д. С.П. придобил от комисията при Министерство на финансите за ликвидиране на имуществата на разтурените партийнополитически организации, посредством продажба, извършена чрез търг, правото на собственост върху недвижими имоти, принадлежали на разтурените бивши партии Демократическа партия и Демократически сговор, находящ се на пл. ****, намиращ се в зданието в етажна собственост жилищен дом „П.К.“, бивша собственост на Кооперация „П.К.“, а именно:

1/ един апартамент, намиращ се на втори етаж, вх. В от сградата в режим на етажна собственост, състоящ се от пет стаи, едно антре и един клозет според акта, а според тръжния протокол № 488а/06.07.1936г. – два клозета, при съседи от запад – съпритежателския дом, пл. „Солун“, от юг – английски двор на съпритежателския дом „П.К.“ и общия вътрешен двор и стълбище, с обща площ 125 кв.м, заедно с припадащия се дял от земята и общите части на имота, определен от същата комисия към същия апартамент с протокол № 134/10.07.1936г., т. 1, б. В, равняваща се на 270/10248 ид.ч. от притежаваните с нотариален акт 1200/10248 ид.ч. от зданието и дворното място и

2/ един салон, находящ се на трети етаж на същото здание в етажна собственост, същият вх. В, с една площ от 125 кв.м без клозети според нотариалния акт, а според протокола № 491а на тръжната комисия при МФ – с два клозета, при съседи: стълбището във вх. В, жилищния дом, площад „Солун“, жилищния дом **** и общия вътрешен двор, заедно с припадащия се дял от земята и общите части на имота, определен от същата комисия към същия салон с протокол № 134/10.07.1936г., т. 1, б.

Г, равняваща се на 130/10248 ид.ч. от притежаваните с нотариален акт 1200/10248 ид.ч. от зданието и дворното място.

По делото е представен нотариален акт за продажба № 135, том III, рег. 563, 4 дело № 404/1938г. на С.В., II и.д. I нотариус при Софийски областен съд, от съдържанието на който се установява, че на 08.03.1938г. Д. С.П. придобил от комисията при Министерство на финансите за ликвидиране на имуществата на разтурените партийно-политически организации, посредством продажба, извършена чрез търг, правото на собственост върху недвижими имоти, принадлежали на разтурената бивша партия Демократически сговор, находящ се на пл. ****, намиращ се в зданието в етажна собственост жилищен дом „П.К.“, бивша собственост на Кооперация „П.К.“, а именно: Един салон, находящ се на четвърти етаж на същото здание в етажна собственост, вх. В, с площ от 80 кв.м, при съседи: общия вътрешен двор, стълбището във вх. В, апартамента на К.И.К., шахтата към празното дворно място на арх. Г.А., в зданието в етажна собственост на съпритежателския дом „П.К.“, заедно с припадащия се дял от земята и общите части на имота, определен от същата комисия към същия салон с протокол № 134/10.07.1936г., т. 1, б. Д, равняваща се на 200/10248 ид.ч. от притежаваните с нотариален акт 1200/10248 ид.ч. от зданието и дворното място.

Предвид нормата на чл. 6 ЗС в приложимата към казуса редакция в началото на 1958г. държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите. По делото е представен акт за държавна собственост № 6642/09.07.1970г., видно от съдържанието на който на основание ПМС № 16/29.01.1958г. и писмо 3511/03.12.1969г., чл. 6 ЗС и чл. 6 ЗС и чл. 21 ПДИ недвижимите имоти на адрес гр.