Решение № 786 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100512960 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Е. И. Т. срещу решение № 16374/02.09.2025 г. по гр.д. № 11727/2025 г. по описа на СРС, 41 състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г., предявен от жалбоподателя срещу „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ - чуждестранно търговско дружество с ограничена отговорност, регистрирано съгласно законодателството на Ирландия, вписано в Ирландския регистър на дружествата с рег.

№ 104547, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 400 евро, представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7, параграф 1, буква „б“, от Регламент (EO) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета за закъснението на полет № FR9962 от гр. София, България, до гр. Лондон, Великобритания, предвиден за излитане на 14.08.2024 г. в 22:35 часа и за кацане на 14.08.2024 г. в 23:50 часа местно време.

Въззивникът - Е. И. Т., поддържа, че решението на Софийски районен съд е неправилно. Твърди по подробно изложени във въззивната жалба аргументи, че по делото е доказано основание за присъждане на обезщетение за закъснял полет, поради 1 което моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде уважен.

Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Е. И. Т. с предявен по реда на Регламент № 861/2007 г. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. срещу „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ за заплащане на сумата в размер на 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял повече от три часа полет № FR9962 от гр. София, България, до гр. Лондон, Великобритания, от 14.08.2024 г., ведно със законната лихва от 09.10.2024 г. (датата на подаване на молба за издаване на европейска заповед за плащане) до погасяването.

Ищецът – Е. И. Т., твърди, че е подал молба за издаване на европейска заповед за плащане срещу ответника за процесната сума, по която е образувано ч.гр.д. № 11594/2024 г. по описа на СГС, I-21 състав, като в рамките на посоченото производство молбата е уважена. Длъжникът е подал възражение срещу същата, поради което предявява посочения осъдителен иск. Твърди, че между страните е сключен договор за самолетен превоз по направление от гр. София до гр. Лондон на 14.08.2024 г. Твърди, че кацането на самолета, извършващ полета, е осъществено с повече от 3 часа закъснение. Сочи, че в резултат на посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на неустойка в размер на 400 евро, съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., тъй като полетът е бил с разстояние над 1500 км. Ето защо, претендира посочената сума, ведно със законната лихва от 09.10.2024 г. (датата на подаване на молба за издаване на европейска заповед за плащане) до погасяването, представляваща обезщетение, дължимо на основание регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за закъснял полет № 2691 по направление от гр. София до гр. Лондон на 14.08.2024 г., осъществен със закъснение от повече от три часа.

С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

За преценка правилността на решението съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г. при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач 2 по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. – 400 евро за всички полети над 1500 км. до 3000 км.

Съгласно Решение на Съда на ЕС по дело № С-402/07, пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., когато, поради закъснение на полет, претърпяната загуба на време е равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварителното планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.

За основателност на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. следва да се установи, че: между Е. И. Т., от една страна, и ответника, от друга страна, е налице сключен договор за превоз за полет на 14.08.2024 г. от София до Лондон, че кацането на самолета, извършващ полета, е осъществено с повече от 3 часа закъснение, поради което е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г., предвид факта, че процесният полет с разстояние над 1500 км. до 3000 км. е закъснял с повече от 3 часа.

Ответникът твърди, че не следва да носи отговорност за закъснелия полет, тъй като закъснението се дължи на изключващи отговорността на превозвача обстоятелства, а именно: лоши метрологични условия и ограничения/промени в слотовете, предоставяни от Европейската организация за безопасно въздухоплаване.

Не се спори по делото, че ответното дружество е изпълнило полет на 14.08.2024 г. от София до Лондон, който е с разстояние над 1500 км. до 3000 км., както и че полетът е осъществен със закъснение от повече от три часа. В тази връзка, съгласно представените писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, приета в първоинстанционното производство, процесният полет № FR9962 е следвало да се осъществи в 22,35 часа българско време на 14.08.2024 г., а реално самолетът, изпълняващ полета, е излетял в 02,06 часа на 15.08.2024 г. от София, България, и е кацнал в 05,21 часа в Лондон, Англия, което е приблизително с 3,31 ч. закъснение. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че основната причина за посоченото закъснение на процесния полет, е късно пристигане на самолета от предишен полет, което е в причинна връзка с ограничения на управлението на въздушния поток, както и лоши метрологични условия при предходни полети със същия самолет, като генерираното закъснение от предходните полети е около 2 часа. В заключението е посочено, че: предходният полет със същия самолет № FR 6544 (Марсилия – Лондон) е закъснял с 1,25 ч., като причина за това закъснение е „висока натовареност и ограничения в пристанищния сектор“; предходният полет със същия самолет № FR 2690 е закъснял с 1,23 ч., като причината за това е „каскадно от FR 6544 + ограничения поради „метео“ и капацитет на 3 въздушното пространство“; процесният полет № FR 9962 е закъснял с 3,31 ч. поради следните причини – каскада: забавяне на FR 2690, ATMF ограничения – голям трафик и намален капацитет, неблагоприятни „метео“ условия (облаци), натоварване през зоните.

На основание чл. 5, параграф 3 от регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. По смисъла на регламента извънредни обстоятелства могат да възникнат в случаите на: политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Въззивникътответник твърди, че предхождащи процесния полет на превозвача – Лондон – Марсилия (FR6543), Марсилия – Лондон (FR654), Лондон – София (FR6543), са закъснели, поради влошени метрологични условия, както и във връзка с наложени ограничения на слотове за контрол на въздушното пространство. Следва да се посочи, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че предходните полети, изпълнявани със същия самолет, са закъснели поради обективни причини, изключващи отговорността на превозвача, както и конкретните метрологични причини, несъвместими с експлоатацията на съответния полет. Това е така, тъй като за доказване на това обстоятелство са представени от ответника единствено частни документи, послужили и за изготвяне на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, от които по никакъв начин не се доказва, че основната причина за закъснението са влошени метрологични условия, несъвместими с извършването на процесния и предхождащите го полети. Точно обратното, както беше посочено, причина за закъснението на процесния полет са натрупани закъснения при предходните такива със същия самолет, които от своя страна са закъснели поради висока натовареност и ограничения, свързани с това, намален капацитет, както и ограничения поради метрологични условия.

Няма данни по делото обаче да са налице влошени метрологични условия, свързани с процесния полет (FR9962) и с предхождащите го, които са били несъвместими с експлоатацията им, поради което и не може да се приеме, че основната причина за закъснението са причини, които обективно не могат да бъдат избегнати от превозвача, дори да са взети всички необходими мерки. Фактът, че процесният полет е бил четвърти поред, който се изпълнява с един и същ самолет, като същият е закъснял, тъй като предходните три полета са закъснели, не може да се приеме като изключващ отговорността на превозвача, доколкото причината за закъснение на процесния полети и предхождащите го полети със същото летателно средства не могат да се квалифицират като извънредни обстоятелства, които не са 4 могли да бъдат предвидени и предотвратени от страна на превозвача. Касае се за генерирани закъснения при всички полети, дължащи се са на обичайни обстоятелства като високо натоварване, голям трафик, метрологични условия, които обаче не са били извънредни такива и не препятствали изпълнението на полетите.

С оглед факта, че ответното дружество се явява търговец, като метрологичната обстановка е била известна преди изпълнението на планираните за 14.08.2024 г. полети, превозвачът е следвало положи грижата на добрия търговец, като предприеме съответните мерки, включително, като осигури достатъчно на брой летателни средства, за да обезпечи изпълняваните от него полетите, така че да не се натрупват закъсненията, каквито са били налице, съответно - липсата на такива не могат да изключат отговорността му във връзка с допуснатите закъснения, провокирани от предходни закъснения. Изпълнението на четири последователни полети с едно и също летателно средство е изцяло в преценката на превозвача с оглед неговите търговски интереси, като реално в случая закъснението на процесния полет основно се дължи именно на липсата на летателно средство, чрез което да бъде изпълнен своевременно, доколкото са били налице натрупани закъснения при изпълнението на предходните три полета със същия самолет, което няма как да се квалифицира като изключващо отговорността на превозвача обстоятелства по смисъла на чл. 5, параграф 3 от регламента.

Във връзка с изложеното въззивният съд счита, че по делото се установява, че Е.

И. Т. е имала потвърдена резервация и е била пътник на процесния полет на „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ от София до Лондон, че процесният полет е с разстояние над 1500 км. до 3000 км., че същият е изпълнен с повече от три часа закъснение. Следователно и на основание чл. 5, т. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. пътникът има право на обезщетение в размер на 400 евро.