Решение № 1823 от 20.12.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3776/2023
- Вид
- Решение № 1823
- Подписан
- 20.12.2023
- В сила
- 13.01.2024
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28, б."а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.125 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125,ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.179,ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1823 гр. Варна, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20233110203776 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ТИ АЙ ПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК 201405021, със седалище и адрес на управление гр.Девня, ул.“Васил Могиларов“ № 38, представлявано от А. Д. В., в качеството му на управител против НП № 718315-F715470/14.08.2023 год. на Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП,като се твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че процесната справка-декларация е подадена в законоустановения срок, но не е била отразена в системата на ТД на НАП поради неизправност в софтуерната им програма. На следващо място се навеждат доводи за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като се твърди, че преди дружеството да е получило поканата за съставяне на АУАН е внесло по сметка на ТД на НАП Варна дължимото ДДС.
В съдебно заседание дружеството нарушител, редовно призовано не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от гл юк И.
И., който моли съда да потвърди НП изцяло и по размер. Претендира за разноски.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 16.06.2023г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна 1 административния орган е установил, че „ТИ АЙ ПЛАСТ“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде СД по ЗДДС за отчетен период 01.05.2023 - 31.05.2023г. в законоустановения срок до 14.06.2023г.
Констатираното дало основание на св.С. К. инспектор по приходите в ТД на НАП Варна да приеме, че задълженото лице е осъществило състава на нарушение на чл.125,ал.5 от ЗДДС, за което и съставила АУАН № F715470/12.07.2023 год..
Актът бил съставен и предявен в присъствието на представляващ дружеството, който в графата за бележки и възражения отразил, че ще бъдат представени такива. В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН са направени възражения идентични с изложените при обжалването на НП.
АНО не възприел така направените възражения и въз основа на така съставения акт издал атакуваното НП, с което за нарушение на чл.125,ал.5 от ЗДДС, на осн. чл.179,ал.1 от ЗДДС наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 500 лв..
Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителя К. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. К. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
НП е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, съгласно приложената Заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, като АУАН също е съставен от компетентно лице.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, БУЛСТАТ, седалище и адрес на управление, представляващо го лице.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
2
Отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.5 от с.з. Съгласно разпоредбата на чл.179 ал.1 от ЗДДС, лице, което, като е длъжно, не подаде Справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС или не я подаде в предвидения срок, се наказва с „глоба“ - за физическите лица, които не са търговци, или с „имуществена санкция“ - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 лв. до 10 000 лв..
Безспорно по делото е обстоятелството, че „ТИ АЙ ПЛАСТ“ ЕООД в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да подаде справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.05.2023 - 31.05.2023г. в законоустановения срок, а именно до 14.06.2023 г.
Доколкото разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност е категорична, че месечната справка – декларация следва да се депозира в териториалното подразделение на НАП в срок до 14 – то число, следващ месеца, за който е относима справката – декларация, поради което според съда очевидно е, че дружеството е нарушило посочената правна норма, тъй като не е депозирало СД в изискуемите по закон срокове за това.
Бездействието на данъчно задълженото лице в срока е било констатирано служебно, при извършена проверка в информационната система на ТД на НАП – гр. Варна.
Поради тази причина, съдът намира, че действително „ТИ АЙ ПЛАСТ“ ЕООД е извършило административно нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
В случая се касае за формално нарушение, за съставомерността на което е достатъчен формалният акт на регистрация на лицето (в случая юридическо такова ) и на неподаването в срок на изискуемата СД.
Въпреки изложеното по-горе състава на съда намира, че е основателен изложения в жалбата довод, че се касае за маловажен случай. При издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства касаещи нарушението Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните съображения:
За да се премине към прилагане на чл.28 от ЗАНН следва да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, при който наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено такова. Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините, довели до закъснението за подаване на данъчната декларация, причинени ли са вреди от нарушението и други смекчаващи вината обстоятелства. Няма спор, че е налице извършено нарушение на посочената в атакуваното НП правна норма. Без да е налице административно нарушение въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН 3 въобще не би следвало да бъде обсъждан, текстът се прилага само при налично противоправно поведение.
В случая нарушението е констатирано в деня на извършването му – 16.06.2023 г. От събраните писмени и гласни доказателства е видно, че след като дружеството на 12.07.2023г. било уведомено за констатираното нарушение на същата дата е подало справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м. май 2023 год., т.е. веднага е предприело действия по изпълнение на ангажимента си, макар и след изтичане на крайния срок. От друга страна са приложени доказателства, че дружеството е направило опит да подаде в срок СД по ДДС. Налице са доказателства и, че дружеството е извършило плащане по сметка на НАП за ДДС за периода 01.05.2023 год.-31.05.2023 год., за дължимото ДДС по подадената справка-декларация.
По делото няма доказателства, дружеството да е било санкционирано за идентично нарушение, а и в самото НП е отразено , че нарушението е извършено за първи път.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност, както нарушителя, така и нарушението са с изключително ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление. Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. От бездействието на жалбоподателя не са произлезли вреди, не са налице отегчаващи обстоятелства, извършено е за първи път. Нарушението е такова на просто извършване, поради което именно възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а именно отегчаващо обстоятелство, което в случая не е налице. Нарушението е от възможно най - лекия вид - неподаване в срок, т. е. само забава в изпълнението, а не липса на изпълнение на задължението. Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б.
“а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.
По разноските
4
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е представляван от надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, но предвид изхода на спора е неоснователно.
От страна на дружеството не е направени искане за присъждане на разноски.
Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 718315-F715470/14.08.2023 год. на Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, с което на „ТИ АЙ ПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК 201405021, със седалище и адрес на управление гр.Девня, ул.“Васил Могиларов“ № 38, представлявано от А. Д. В., в качеството му на управител за нарушение на чл.125,ал.5 от ЗДДС, на осн. чл.179,ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв..