Решение № 1150 от 11.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1150 гр. Пловдив, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300501856 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Айгер инженеринг“ООД против решение № 1868/27.04.2023г. по гр.д.№ 16755/2022г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с което е призната за незаконна Заповед № 1756/05.10.2022г., с която на въззиваемия е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и считано от 05.10.2022г. е прекратено трудовото му правоотношение. Със същото обжалвано решение въззиваемият е възстановен на предишно заеманата длъжност „***“, признати са за недействителни клаузите на чл. 3, б. „Е“ и чл. 4, б. „Ц“ от сключен между страните договор за повишаване на квалификацията от 05.03.2021г. и клаузата на чл. 5, ал. 1 от сключено между страните споразумение за поверителност от 22.03.2021г., а също така жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия сумата от 594,58 лева- обезщетение за периода 05.10.2022г.17.10.2022г., през който последният е останал без работа. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. По отношение на исковете по чл.

344 от КТ се сочи, че районният съд неправилно е приел, че наложеното дисциплинарно наказание не е съобразено с тежестта на допуснатото нарушение, изразяващо се неявяване на инструктаж за безопасни условия на труд. Сочи се, че като не е преминал необходимите инструктажи, въззиваемият е поставил в опасност живота и здравето си, а също така се е поставил в невъзможност да изпълнява точно трудовите си задължения. По отношение на исковете по чл. 74, ал. 1 от КТ на първо място се сочи, че единият от тях, а именно този, касаещ клаузата на чл. 4, б.“Ц“ от договора за повишаване на квалификации, решението е постановено по нередовна искова молба, тъй като липсвала такава буква в чл. 4 от договора.

Твърди се също така, че тези искове са недопустими поради липса на правен интерес, по причина на това, че към датата на завеждане на първоинстанционно дело договорът между страните вече е бил прекратен. Излагат се и подробни доводи по същество на тези искове.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия И. Д., с който същата се 1 оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 16755/2022г. на ПдРС, VІІІ гр.с. е образувано по искова молба от И. В. Д. против „Айгер инженеринг“ООД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и чл.74, ал.1 от КТ за това да бъде призната за незаконна и като такава да бъде отменена Заповед № 1756/05.10.2022г. на Управителя на дружество- работодател, с която на И. Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, същият да бъде възстановен на предишната му работа, да бъде присъдено обезщетение в размер от 594, 58 лева за периода 05.10.2022г. - 17.10.2022г., през който е останал без работа поради уволнението, както и да бъдат обявени за недействителни поради противоречието им с Конституцията и Кодекса на труда клаузите по чл.3, б.“Е“ и чл. 4, б. „Це“ от сключения между страните Договор за повишаване на квалификацията от 01.03.2021 г. и по чл.5, ал.1 от сключеното между тях Споразумение за поверителност от 22.03.2021г..

От страна на “Айгер инженеринг“ООД обективно съединените искове по чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3 от КТ са оспорени като неоснователни, а исковете с правно основание чл.74, ал.1 от КТ са оспорени и като недопустими.

По силата на сключения между страните трудов договор № 56/22.03.2021г. въззиваемият е работил в „Айгер инженеринг“ООД на длъжността „***“ в Отдел „Машини с цифрово програмно управление“ . Със Заповед № 1756/05.10.2022г. трудовото правоотношение с въззиваемия е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.190, ал.1, т.7 от КТ / други тежки нарушения на трудовата дисциплина/, с налагането на дисциплинарно наказание „Уволнение“. В заповедта е посочено, че И. Д. е извършил без уважителна причина тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване и непокриване на редовна сесия през времето от 04.07.2022г. до 10.07.2022г. на обучение 321 TRN, пролетно- летен инструктаж по ЗБУТ, завършващо с тест 321 TEST и поправителна сесия за времето от 11.07.2022г. до 12.07.2022г. на обучение 321 TRN, пролетно-летен инструктаж по ЗБУТ, завършващо с тест 321 TEST. Посочено е също така, че неявяването на посочените инструктажи съставлявало тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като застрашава живота и здравето на работника и е в разрез със ЗЗБУТ и КТ, като по- конкретно работникът е нарушил разпоредбите на чл.126, т.5, т.6 и т.13 от КТ, чл.281, ал.1 и ал.2 от КТ, чл.33 от ЗЗБУТ и чл.34, ал.1, т.5 от ЗЗБУТ. Преди налагане на дисциплинарното наказание „Уволнение“, с искане от 13.07.2022г., връчено на въззиваемия на 14.07.2023г., работодателят е поискал от него в тридневен срок да представи писмени обяснения относно това, защо не се е явил на посочените сесии. Обяснения не са представени.

Съгласно чл.126, т.5 и т.6 от КТ, при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът е длъжен да спазва техническите и технологическите правила и правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Тези текстове от КТ не кореспондират с описаното в Заповед № 1756/05.10.2022г. конкретно нарушение на трудовата дисциплинанеявяване на редовна и поправителна сесии на обучение, включващо инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд, тъй като неявяването на обучение не съставлява нарушение нито на технологичните правила, нито на правилата за ЗБУТ. Непознаването на правилата за ЗБУТ може да се разглежда като предпоставка за неспазването им, но не и като пряко неспазване на същите. Разпоредбите на чл.281, ал.1 и ал.2 от КТ съдържат задължение за работодателя да инструктира всички свои работници и служители по безопасните методи на работа, особено, когато те са заети в дейности или работят с машини, създаващи опасност за живота и здравето им.

Съгласно чл.33 от ЗЗБУТ, всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. Не са налице никакви данни за това въззиваемият да не е изпълнявал тези свои 2 задължения, като е допуснал трудова злополука или е създал пряк риск за настъпването на такава. Всъщност, както беше посочено по- горе, описаното в заповедта нарушение се изразява в неявяването на инструктаж по ЗБУТ, а не в нарушение на съответните правила.

Следва да се приеме, че от въззиваемия е допуснато нарушение единствено на разпоредбата на чл.34, ал.1, т.5 от ЗЗБУТ, предвиждаща задължение за работниците и служителите да съдействат на работодателя, на съответните длъжностни лица и/или на представителите на работещите по безопасност и здраве при работа при изпълнението на мероприятията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на предписанията, дадени от контролните органи.

Съгласно чл.10, ал.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, инструктажите по безопасност и здраве при работа са: 1. начален; 2. на работното място; 3. периодичен; 4. ежедневен; 5. извънреден. Съгласно чл.2, ал.2 от наредбата, работодателят писмено определя: 1. видовете обучения и инструктажи; 2. лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани; 3. програма за провеждане на обучението и/или инструктажа; 4. лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа. По делото не са налице доказателства относно вида и съдържанието на обучение 321 TRN, пролетно- летен инструктаж по ЗБУТ, завършващо с тест 321 TEST. Видно от протоколите на л.94 и 95 по първоинстанционното дело, въззиваемият е преминал успешно първоначален инструктаж по правила за безопасност при работа по електрообзавеждане с напрежение до 1000 волта и правила за безопасна работа с първа група кари. След това той е допуснат до работа и е изпълнявал трудовите си задължения независимо от това, че със Заповед № 48/20.01.2022г. му е била наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ за това, че не се е явил на редовна и поправителна сесии на обучение 322 TRN, есенно- зимен инструктаж по ЗБУТ, завършващо с тест 322 TEST. Липсват каквито и да било данни за това с каква тежест е нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ и това, за което е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Ето защо, не може да се направи обоснована преценка относно критериите по чл.189 от КТ, при която да се достигне до категоричният извод, че тежестта на допуснатото нарушение изисква налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание. Следва да се отбележи и това, че съгласно чл.4 от горепосочената наредба, обучението и инструктажът по безопасност и здраве при работа следва да се провеждат в работно време, а датите девети и десети юли 2022г., попадащи в периода на обучение от 04.07.2022г. до 10.07.2022г., са в събота и неделя.

Прави впечатление, че, макар при определяне на вида дисциплинарно наказание, което да бъде наложено на въззиваемия за неявяването му на редовна и поправителна сесии на обучение и инструктаж по ЗБУТ през месец юли 2022г., това негово нарушение да възприето като особено тежко, след констатирането му най- късно на 13.07.2022г., когато до него е отправено писмено искане за обяснения, той е бил допускан на работа, без да бъдат предприети никакви мерки за това пропуснатото обучение да бъде наваксано, а наказанието му е наложено едва на 05.10.2022г.. По аргумент от разпоредбата на чл.3 от наредбата, би следвало да се приеме, че и без тези обучения въззиваемият е притежавал необходимите знания и умения и е бил инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. По- същественото обаче във връзка с това, че близо три месеца работодателят не е предприел нищо във връзка с констатираното нарушение, е това, че не е спазена разпоредбата на чл. 194, ал.1 от КТ, съгласно която, дисциплинарните наказания се налагат не по- късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по- късно от 1 година от извършването му. В случая е приложим двумесечния срок от откриване на нарушението, който е изтекъл най- късно на 14.09.2022г.. Срокът е преклузивен и за изпълнението му съдът следи служебно / в този смисъл са и мотивите към Решение № 420 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2619/2004 г., IV г. о., ГК, Решение № 432 от 25.03.2002 г. на ВКС по гр. д.

№ 795/2001 г., III г. о. и др./. Ето защо, обжалваното решение в частта, с която заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ е призната за незаконна и е отменена, както и в частта, с която въззиваемият е възстановено на работа, се явява правилно и 3 законосъобразно и като такова ще следва да бъде потвърдено. Не е налице спор относно обстоятелството, че след уволнението му и по- конкретно през периода 05.10.2022г.17.10.2022г. И. Д. е останал без работа, както и относно размера на присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Ето защо, решението на ПдРС ще следва да бъде потвърдено и в тази му част.

Що се отнася до исковете по чл.74 от КТ, на първо място ще следва да бъде взето отношение по заявеното от жалбоподателя възражение за недопустимост на същите предвид обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е прекратено. Съгласно практиката на ВКС- така например Решение № 161/08.05.2015г. по гр.д.№4848/2014г., на ВКС, ІV ГО, „правен интерес от установяване на недействителеност на трудовия договор /или на отделна негова клауза– чл.74 КТ/ е налице, когато се претендира неговото прекратяване или някакви правни последици като заплащане на трудово възнаграждение, различни обезщетения по КТ, зачитане на времето за трудов стаж и други подобни, както и когато недействителността /например на клаузата на чл.3,б.“е“ от процесния договор за повишаване на квалификацията/ е от преюдициално значение за законосъобразността на съответното основание, на което е прекратено ТПО“. В конкретния случай исковете по чл.74 от КТ са съединени с иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението на въззиваемия за незаконно и неговата отмяна. Трудовото правоотношение не е окончателно прекратено и не е без значение дали в трудовия договор са налице недействителни клаузи.